„Примката на призрака“ на Хенри Джеймс

Тайнствената призрачна история

1-2754567

 Има безброй призрачни истории, разбира се, но някои идват от правилното място и време. Съвременната трактовка определено ги понижава до детско забавление, макар да имаме спорадични случаи в литературата и най-вече киното, които са доукрасени за по-голяма убедителност. Както, в случая, се възприемат и „индианските“ романи, въпреки тяхната кървава страна, олицетворена от битки с убийства, скалпиране и неконтролируемо насилие. А призраците са безопасни, защото определено навестяват само лабилните и вярващите в паранормалното. Но Историята познава и други времена, когато разбирането на подобен вид страх е било едва в зародиш. През вековете са се раждали такива невероятни легенди, че днешните читатели не биха ги възприемали сериозно. По онова време настъпва готическата проза, изпълнена със страхове и зловещи предупреждения. Когато четем такива произведения, ние се пренасяме в миналото, чувстваме страховете на онези хора, вникваме в дълбочината на психическото им състояние, опитваме се да ги опознаем и да споделим преживяното. „Примката на призрака“ („Сиела“, 2019, с превод на Иглика Василева) е от онези чудесни примери за класически страх от призрачни проявления, които по своята същност са ценни за любознателните читатели и скрепяват връзката им с отминалото време.

Има още

„Трите ??? и Призрачният замък“ на Роберт Артър

Първи случай за тримата детективи

1-220637_b

   Тъкмо се чудех коя нова поредица да започна и си спомних за трите въпросителни. Корицата не ми говореше за някакви особени истории, освен поредната за призраци, което в един момент ме накара да се замисля дали изобщо ще ми е интересна. Но богатата информативна среда ми подсказа, че пред мен е началото на легендарна поредица за млади читатели от 60-те години. Роберт Артър е започнал нещо, което с годините се е разпростряло в цял свят и дори е заживяло собствен живот. Днес книгите наброяват внушително число, но е хубаво, че могат да се четат разбъркано. Но първата е истинското начало. „Трите ??? и Призрачният замък“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева) се оказа наистина солидно начало от прекрасните времена без сложни електронни джаджи и с привкус на реална мистерия. А за мен това е абсолютно удоволствие и бих приканил повече хлапета да опитат от него. И, не, не става въпрос за най-малките, защото развитието на историята подсказва, че е насочена към т.н. „Young Adult“ аудитория. Всъщност тримата детективи са около 16-годишни, което изобщо не пречи да си спечелят почитатели сред 11-13 годишните. Да видим…

Има още

„Ловец на призраци“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 4) на Пиердоменико Бакаларио

Опасност за призраци

1-221459_b

   Да се занимаваш с призраци никак не е лесно, особено ако трябва да ги храниш, пазиш и наемаш от време на време за работа. Това се опитва да прави последната издънка на прочутия род Мьогалей и в четвъртата книга от поредицата „Агенция ‘Призраци’“. Уил наистина се опитва да бъде перфектен в работата си, но проблемите му идват основно от училището. Може да поддържа среден успех, но когато той се изразява с ред двойки, нещата съвсем не стоят на нужното ниво. Пиердоменико Бакаларио явно знае за какво става въпрос, но го е оставил да се оправя сам – и с призраците, и с учителите, и с единственият му не толкова умен и прозорлив приятел, и с хубавата съседка от втория етаж. 😃 Ако си хлапак, това изглежда като истинско приключение, затова не бих се учудил, ако много подрастващи вече са прелистили книгите от поредицата. Но в „Ловец на призраци“ („Фют“, 2019, с превод на Нели Николова Раданова) става наистина напечено. Уил получава оплакване за изчезнал призрак и бедата вдига всички на крак.

Има още

„Царство от мед“ („Хрониките на Девабад“ – книга 2) на С. А. Чакраборти

Битките на низвергнатите

1-225390_b

   В началото на годината бях впечатлен, прочитайки „Град от месинг“, първата книга от поредицата на Чакраборти, преливаща от необикновени герои и приказна магия. Не съм привърженик на дългите фентъзи саги и с радост установих, че цялото величие на този свят е събрано в класическите три тома. Приключенията на Нахри ясно говореха, че целта е младежката аудитория, но в „Царство от мед“ („Ибис“, 2020, с превод на Вера Паунова) имаме колосално надграждане в характерите и минимизиране на всякакви младежки вълнения, защото действието се пренася пет години напред, а борбите за власт и свобода преминават границите на стандарта. Светът около Девабад се гордее с хиляди години история, в която са се случили прекалено много събития, търсещи своя отдушник под перото на авторката. Разбира се, минах през доста интриги и отношения, за да се потопя напълно в сюжета, но това е в плюс, мисля, след огромния скок от първата книга.

Има още

„12 фантастични разказа с неочакван край“ на Делян Недев и Стоян Новаков

Бъдеще с претенции

1-254323456765

   Започвам с вълнение, защото съм приятно изненадан от идеите в този кратък сборник. Принципно в главата на всеки човек с амбиции се прокрадват различни варианти на Бъдещето, нещо като опции за развитие с перспектива. Но това винаги се оказва просто основата, върху която се наслагват направените избори. Всъщност животът е една хронология от вероятности, която зависи от собствените ни претенции. „12 фантастични разказа с неочакван край“ („Фабрика за книги“, 2020) е пътуване в едно детайлизирано бъдеще, което лежи на съвременната технологична епоха, изпълнена с причудливи иновации и строга регулация. Ако преместим времето с десетилетие-две напред, дали ще бъдем приятно изненадани, или ще си останем със спомените от безметежното минало? В повечето случаи се забавлявах, докато чета, но имаше и нещо нагарчащо в препратките към съвремието ни, които разпознах моментално. Но пък твърде вероятно е авторите да са се стремили да ни позабавляват, все пак всеки разказ има неочакван край, а това е част от удоволствието в случая.

Има още

„Сблъсък“ (Том 1 и 2) на Стивън Кинг

Капитан Трипс опустошава света

1-123456543

   Може би всеки писател на страшни и фантастични истории си мечтае един ден да разруши света или да го промени драстично, поне върху хартия. Така възможностите и изборите наистина стават безкрайни. След няколко успешни романа и сборник с разкази, явно везната се е наклонила в правилната посока и Кинг е поел по пътеката на пълното прекрояване, каквото в негов стил означава да извае мащабно платно, чиито краища се размиват в безкрая, огънати от впечатляващото му въображение. Всъщност в първото си издание романът е бил съкратен с близо 400 страници, защото финансовият отдел изчислил, че новата книга на Кинг може да поеме точно определена цена. Но десет години след това орязване, вече Кинг води парада и величието на произведението му е възвърнато.

Има още

„Гробницата на капуцините“ на Йозеф Рот

Носталгично, безвъзвратно

Print   Това е първа ми среща с Йозеф Рот и изглежда няма да е последната. Мога да твърдя, че книгата не ме привлече като класика, писана преди доста десетилетия, а с целеустремеността си да положи саван над една малко позната ми реалност. Предварително потърсих информация за Хабсбургската империя и последните ѝ издихания в началото на 20 век – една раздута Австро-Унгария, с нейните близки и далечни провинции. Разпадане, което прекършва героите на Рот и ги пренася неусетно в кошмара на забравата. „Гробницата на капуцините“ („Лист“, 2019, с превод на Ана Димова) е тиха и естествена, като есенен листопад: топлината продължава да се акумулира от сърцата на приятелите, но бързащата нощ оставя само бледите светлинки на последните парченца от свещи. Но Рот не носи тъга, а впечатляваща спокойна атмосфера, експонирана през характерите на група отявлени декаденти, или по-точно – благородници без причина. Има още

„Нощта“ на Ели Визел

Мракът и съдбата

1-223479_b   Аушвиц, Биркенау, Буна, Бухенвалд. Раните не зарастват. Години и години мракът прожектира почти ирационални сцени в ума. Как да опишеш оцеляването си? Няма език, който да нанесе реалистично съдбите на живите и мъртвите. Ели Визел е от онези, които постоянно са виждали запечатаните в съзнанието си чудовищни картини. Това са спомени, които ще продължават са се отпечатват в умовете на поколения читатели. Дали те разбират същността на предаденото? „Нощта“ („MY BOOK“, 2020, с превод на Калоян Праматаров) не представлява отговор, а въпрос, който блуждае десетилетия и търси естествената си връзка с реалността. Мемоари, романи, сценарии, извори… Различно поднесена информация, свързана с предела на човешката възприемчивост. Тези текстове са важни от историческа гледна точка, документ за времето на една от най-извратените идеологии, прилежно официализирана и приложена в действителността. Има още

„В шепа прах“ („Нито капка вода“ – книга 2) на Минди Макгинис

Път към мечти и представи

1-223211_b   Какъв е пределът на човечеството? А на човешкото? Продължението на „Нито капка вода“ отговаря на съвсем други въпроси от очакванията ми. Съвсем естествено се насочих към „В шепа прах“ („Прозорец“, 2020, с превод на Ирина Манушева), пленен от първата книга. Животът на Лин и майка ѝ се оказа голямо предизвикателство, предвид стихийността на бедствието, което се беше загнездило не само в околното пространство, а и в разбиранията на героите. Под шапката на роман за младежи, началото беше изпъстрено с психологически заряд и повод читател като мен да надникне по-дълбоко в наглед класическата антиутопична действителност. Какво всъщност изразяват действията и защо е това обвързване с апокалиптичната среда? Продължението сякаш е по-предвидимо още със самото си начало. Никак не се спогодих с рязката смяна на ситуацията и липсата на малко предистория. Има още

„Отровният пояс“ („Професор Челинджър“ – книга 2) на Артър Конан Дойл

Невидимото изтребление

1-87654355   Странни явления и последващ опит на учените да намерят обяснение. Това, в основни линии, стои в съдържанието на една доста голяма част от фантастичните книги, особено в години на непрестанни открития, които пренаписват познатата наука. В края на 19-и и в началото на 20 век модерната наука вече си задава любопитни и сложни въпроси, но често разполага само с предположения. „Световният етер е въображаема среда, която изпълва междузвездното пространство и в която се е предполагало (в края на 19 век), че се разпространява светлината.“ Точно това твърдение е разбудило въображението на Артър Конан Дойл и той написва „Отровният пояс“ („Сиела“, 2020, с превод на Зорница Русева) – апокалиптичен роман за опасностите, които дебнат откъм космическото пространство. Тогава това все още е непозната територия, до която никой няма пряк достъп. Тук идеята е развита с подобаваща за времето си мъглявост, което пък създава една всепоглъщаща мистериозност. Има още

„Изгубеният свят“ („Професор Чалънджър“ – книга 1) на Артър Конан Дойл

Сензационното приключение на Чалънджър

1-200857_b   Мога да си представя учудването и тихия ужас по времето, когато археолозите са попаднали за пръв път на гигантски вкаменени кости, сякаш принадлежащи на дяволски чудовища. Когато Дойл пише своя емблематичен роман, нещата вече са добили известна прозрачност и любопитството на широката общественост се е възбудило да краен предел. Научният свят също не стоял със скръстени ръце. Описанието на намерените останки става причина за нов вид митология, която не е необходимо да излиза много от разумните граници, за да впечатлява неспециалистите и обикновените читатели. „Изгубеният свят“ („Litus“, 2016, с превод на Александър Шурбанов), публикувана през 1912 година, е доста сполучлив начин да се опишат древните зверове, което пък прокарва дълга времева линия, довела до визуалното чудо „Джурасик парк“. Към ден днешен този роман се е превърнал в приключенска литература за хлапаци, но никой не би могъл да оспори значението му във фантастичната литература. Има още

„Ирене и прахосмукачката за банкноти“ на Малин Клингенбери

Новата престъпна акция

1-432345   След приятната предна книжка за Патрик и Пенсионерския отряд, сметнах тази за задължителна. Макар да не ги водят като поредица, все пак имат огромна връзка помежду си и е добре да се четат поред. „Ирене и прахосмукачката за банкноти“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) не устоява на набраната инерция и спринтира напред към нови изпитания. Имаме банда престъпници с безскрупулен шеф, който не се свени да им набива в главите доста странните си правила. Сред тях иска да се подвизава и Ирене, за което не е учудващо, защото си е баш побойничка и акълът ѝ цъка основно за престъпления. А че е умна и изобретателна, това не може да се отрече. Нашите пенсионери също са технически обезпечени, което пък се харесва на Патрик. Той вече е приет за разузнавач и върши своята работа с усърдие. Честно, за тези стотина странички и куп илюстрации, историята изглежда пребогата и пълна със събития. Има още

„Патрик и Пенсионерския отряд“ на Малин Клингенбери

Тайнствените пенсионерски сбирки

1-334565   Поредица от книжки с пенсионерски приключения? Да! В детската литература може да срещнете всякакви ограничения заради препоръчителната възраст, но няма такова за забавните истории. Всеки хлапак ще ви каже, че предпочита да се забавлява, така че е време да обявим нашествието на пенсионерите. 😃 Шведско-говорещата финландка Малин Клингенбери е замислила чудесен начин да даде ръководна роля на възрастните си герои, като ги постави в нетрадиционна обстановка. Но не се притеснявайте, защото това в никакъв случай не им пречи да присъстват в хумористична детска книжка. В „Патрик и Пенсионерския отряд“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) властелини са хлапаците Патрик и Ирене, които се дразнят един друг по всякакви възможни начини. По-скоро Ирене, защото тя си пада злобарка, взела доста присърце проявленията в характера на престъпния си баща. Патрик няма особен избор и предпочита да избяга от училище, за да е по-далеч от тормозещата го фурия. Има още

„Ръката на мъртвеца“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 10) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Тайнствената астролабия

1-3765432   И това приключение приключи. Като за пораснало хлапе, мога да твърдя, че беше забавно и епично. Не знам дали са били планирани повече от десет книжки, но бройката е достатъчна, защото обрисува по-най-ефективния начин живота на пиратите. Повече не е и необходимо. Въображението на децата не е престанало да работи, определено. Все пак това е детска поредица, затова е излишно да стигаме до най-екстремните моменти от живота преди триста години. 😁 Всичко е просто чудесно! „Ръката на мъртвеца“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е последното приключение на Сам Силвър, но това не слага край на приключението с порастването. Един ден порасналите почитатели на Сам ще влязат в книжарницата с децата си и ще им подарят малко въображение. Онези, които са се отказали, просто не знаят какво изпускат. За мен тези книжки са кратка препратка към невинните години и бурята на растежа. Има още

„Как да спрем времето“ на Мат Хейг

Историята в теб

1-74367898765   Втълпих си, че задължително трябва да прочета нещо на Мат Хейг, предвид богатата му на жанрове писателска кариера. Може пък да беше основно заради детските му романи, но първо се насочих към най-любопитната. А за нея определено има какво да се каже. Ако трябва да приемеш нещо на доверие в книгите, просто се огледай в отражението на света наоколо. Животът тече така или иначе, затова се отпусни и тръгни в желаната посока. Хейг има лек и приятен за възприемане стил, без да залага на трудни за разбиране концепции. „Как да спрем времето“ („Intense“, 2019, с превод на Катя Перчинкова) е търсене на основа, място, където да се настаниш и да изживееш живота си истински. Фантастичният елемент в случая няма чак толкова голяма сила. Том живее векове и това е доста смущаващо, но целта е друга. Разбираш ли смисълът на всичко, през което преминаваш? Има още