„Черни дупки и бебета вселени и други есета“ на Стивън Хокинг

Стивън Хокинг и невероятната Вселена

1-204566_b.jpg   Едно от хубавите неща, които са се случили на човечеството, е наличието на любопитство към тайните на Вселената. През вековете това качество е работило доста често в полза на науката и ни е помагало в опознаването на света около нас. Дори стигнахме до подстъпите на последната граница – Теорията на всичко. Все още има прекалено много въпроси, дори такива, които към настоящия момент все още не са зададени, защото не сме стигнали до подходящото ниво, или до смелостта да ги зададем. Но има хора, които не се плашат нито от въпросите, нито от отговорите и смело вървят към истината.  Има още

„Древният път на чая“ на Джеф Фучс

Пътешествие в древността и традициите

 1-12345654324  От доста време не съм зачитал пътепис. Винаги съм усещал тези книги като приказки, пътуване към неизвестността. „Древният път на чая“ („Вакон“, 2015, с превод на Таня Виронова) се оказа истинско приключение, изпълнено с аромати, спокойствие и ледена красота от хоризонт до хоризонт сред планински вериги и тесни пътеки. Това не е книга за дребното пакетче чай, което потапяме в гореща вода, а за истинският древен чай, отгледан в провинция Юннан и древният път, по който той достига до истинските му ценители от Китай, Тибет, Непал и Индия.  Има още

„Концерт в памет на един ангел“ на Ерик-Еманюел Шмит

Разкази за признания и изкупление

1-158107_b   Не знам как се пише за подобни книги. „Концерт в памет на един ангел“ („Леге Артис“, 2011, с превод на Зорница Китинска) носи онази невероятна идейност, от която всеки читател би извлякъл свой смисъл, без да се налага да работи с литературни внушения и категории. Тези разкази не носят никакъв интелектуален потенциал, нито принуждават да ги осмисляш дни наред. Но пък има толкова драматични обрати, че в един момент се чудиш как участниците преодоляват вътрешните си катаклизми, без съвсем да изгубят ума си.  Има още

„Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън

Приказка за Пеперудената градина

1-206386_b   „…от онези приказки, които са много по-разбираеми в Градината, отколкото в истинския свят.“

   Не вярвах, че ще го кажа още в самото начало, но тази книга е наистина обсебваща. Принципно не употребявам често такива думи, още повече че обикновено имам в главата си половин дузина нейни заместители. „Градината на пеперудите“ („Millenium“, 2017, с превод на Елена Кодинова) обаче никак не ми се вписва в жанровете трилър и хорър, както е определяна масово.  Има още

„Библиотеката на душите“ („Домът на мис Перигрин за чудати деца“, книга 3) на Рансъм Ригс

Краят на историята навлиза в мрака

1-543245   Все още не мога да се нарадвам в какви хубави издания се продават у нас книгите от трилогията на Рансъм Ригс. Виждал съм издания с меки корици, но те бледнеят пред нашите. Както при „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ и „Градът на гладните“, тук също има завидно количество странни фотографии, които дават визуална представа за места, герои и всичко останало. Освен това първата книга се сдоби с екранизация. Мен лично ми е интересно как ще се получи на голям екран третата книга – „Библиотеката на душите“ („Бард“, 2017, с превод на Юлиян Стойнов), заради мрачните краски, с които е обградена.  Има още

„Кланът на нинджите“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 1) на Маркъс Емерсън

Чейс Купър и странното ново училище

1-206027_b   Тъй или иначе трябваше да прочета и тази детска книжка, защото се въодушевих от постоянно прииждащите от този тип в книжарницата. Двете книжки за Кърпена глава („Кърпена глава“ и „Окото на пирата“) дадоха доста мощен начален тласък, а и вече съм си набелязал солидно количество за по-късно. В съвременните детски книги има доста хумор, което ме привлича неудържимо. Чудно ми е защо много хора повдигат вежди, че ги чета, но вероятно още опознават живота на възрастните и самите те искат да се почувстват такива. 😉  Има още

„Окото на пирата“ („Кърпена глава“ – книга 2) на Гай Бас

Приключенецът Кърпена глава

1-206607_b   За моя изненада, втората книжка за Кърпена глава се появи съвсем скоро след първата. Веднага я започнах, без да се туткам излишно. Малка проверка ми показа, че засега са написани шест истории за почтиживия (има защо да е една дума!) герой. А защо съм толкова ентусиазиран към тази детска поредица? Ако не сте хвърлили око на първото ревю („Кърпена глава“ – книга 1), трудно ще задвижите логиката. Причината да харесвам подобни истории е в начина на поднасянето им. Подозирам, че Гай Бас има още много чудни идеи за героя си, тъй че мисля да изкарам поредицата докрай.  Има още

„Птиците“ на Дафни дю Морие

Когато животът и въображението се сливат

1-199269_b   Не знам защо си мислех, че Дафни дю Морие не е за мен. Не съм чувал да се шуми около нея, нито ми беше препоръчвана допреди няколко месеца. За сравнително кратко време се появиха цели три нейни книги. Бяха доста дълго време пред очите ми, без да проявя някакъв интерес към тях. Трябва да спомена, че обожавам странните истории, които правят живота по-интересен и непредсказуем. През ръцете ми са минавали какви ли не необикновени текстове, но винаги съм готов за нещо, което отново да ме стресира и разбуди. Ето че сборникът „Птиците“ („Лабиринт“, 2016, с превод на Мариана Шипковенска, Емилия Л. Масларова и Олег Димитров) ми беше препоръчан и трайно се настани в съзнанието ми.  Има още

„Аз съм на 83 1/4 или малки експерименти с живота“ на Хендрик Хрун

Последните години или старчето, което поиска да промени нещата

1-15432-001   Почти на 84? Някои хора просто ще си кажат, че това е преклонна възраст и нещата отиват към зле. Може и така да е, но това не значи да „забравим“ дядовците и бабите си в някой дом за възрастни хора и да си живеем живота, защото ни отнема прекалено много време да се грижим за тях, или поне да ги виждаме от време на време. Когато 86 годишната ми баба получи инсулт и я закарахме в болницата, група сестри веднага си спретнаха полукръг до носилката и наблюдаваха съсредоточено как новата им пациентка говори нечленоразделно заради последствията от кръвоизлива в мозъка. Коментарите им бяха такива, все едно наблюдават цирково изпълнение.  Има още

„Кърпена глава“ на Гай Бас

Странният полуживот на Кърпена глава

1-206385_b   Преди няколко дни мярнах тази книжка на рафта в книжарницата и веднага я отгърнах. Детска книжка със странно заглавие! Значи не мога да я пропусна. 🙂 „Кърпена глава“ („Фют“, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) със сигурност е предназначена за хлапета малко под 10 години, но започва невероятно забавно. Днес най-после я захванах сериозно и не след дълго бях готов с ревюто. Е как иначе, нали става въпрос за Кривогреблово и местния луд професор, който от малък сътворява чудовища в замъка „Гротеск“. Ако всички по-възрастни сме започнали с детската класика, то за днешните хлапета има далеч повече като избор, защото съвременните детски писатели не си поплюват много-много, нито се ограничават, когато се решат да позабавляват децата ни.  Има още

„Най-щастливото момиче на света“ на Джесика Нол

Миналото, чрез което трябва да живееш

1-205401_b   Едно от нещата, които смятам в себе си за позитив е, че не ми е задължително да очаквам отзиви от някоя книга, за да се заинтересувам от нея. „Най-щастливото момиче на света“ („Хермес“, 2017, с превод на Павлина Миткова и Нина Руева) беше от онези, които разгръщах постоянно и се чудех дали попадам на трилър или на поредната история за клето момиче, „нападнато“ от миналото си – просто драма, наситена с женските символи на порастването и какви последствия има в настоящето. Отдавна се интересувам от женската гледна точка към някои проблеми и ми се искаше тази книга да разнообрази донякъде представите ми.  Има още

„Щастливите хора“ на Любомир Николов

Щастливите хора и една неразумна действителност

1-204383_b   Ако кажа, че бих прочел всички книги, които носят подобно заглавие, ще ме изкарате невменяем. Кой се отказва от драмите и насилието, които обитават почти всяка една художествена книга? Просто трябва да поемаш повече от драмите на живота, а литературата е наистина верен източник на емоции. „Щастливите хора“ („Сиела“, 2016) обаче не е постна и лигава (извинявам се за силната дума!), а влече със себе си едни чудеса от идеи и алтернативи, от които много писатели ще се засрамят и нищо чудно да прекопират нещо или просто да се захванат с нещо друго. Точно такива сборници с „естествени“ (тази дума си е съвсем точна!) текстове създават нуждата от четене и човек започва да намира във все повече неща смисъл и идеи за себе си.  Има още

„Dominus“ на Том Фокс

Конспирация или чудо насред Ватикана

1-197004_b   Ако тази книга не ми беше препоръчана, едва ли щях да я чета. Но така се случва: от разговор към разговор, „Dominus“ („Ибис“, 2015, с превод на Коста Сивов) си намери мястото сред другите чакащи за прочит книги и редът ѝ дойде няколко месеца по-късно. Всъщност отдавна не чета за конспирации и религия в трилъров вариант, но, както често се случва, подаръкът за рождения ти ден е вълшебно действие и нещата стоят на съвсем различна основа. 🙂 Дан Браун пък се появява достатъчно рядко, тъй че не ми се налага да се втренчвам в заразителните конспиративни теории. А книгата на Том Фокс се оказа доста внимателно изпипана, дори ми направи впечатление доброто разпределение на важните ситуации и сцени, от които зависи разплитането на загадката.  Има още

„Сбъдващия мечти“ на Адриан Лазаровски

За онова, което ни плаши

1-123456654   Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи“ и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия  и съществува на много нива в литературата.  Има още

„Пожарникаря“ на Джо Хил

Светът на Draco incendia trychophyton

1-205404_b-001   Ако се опитате да се вгледате напред във времето, едва ли ще направите положителна прогноза за бъдещето, въпреки че всеки е бил малък и всичко му се е струвало постижимо и прекрасно. С годините се трупа достатъчно негативизъм, който в един момент отваря широко вратите на Ада пред нас. Този „Ад“ е събирателно на всички онези пакости, които човечеството е сътворило, докато се опитва да промени себе си и светът, който обитава. И не всичко опира до въображението. Кошмарите ни следват един след друг и начертават зловеща картина, сякаш рисувана от чалнат художник. Все повече ни става ясно, че нашето бъдеще е антиутопично и само романтиците не следват логиката, която зловещо нашепва, че не вървим в правилната посока.  Има още