„Изтребление“ („Звездна армада – 2“) на Б. В. Ларсън

Първата космическа мисия на Армадата

1-124576543   Не мисля, че тази поредица ми е съвсем на сърце, но идеята си я бива и хич не е скучна. Ларсън се е постарал да премахне по-голямата част от баласта, характерен за подобни поредици, и с това историята печели доста. Минусите за мен са в липсата на някоя по-драматична нишка, която да осмисли военните действия, така да го кажа, или поне да изтъкне човешкия фактор, както се случва в много книги за Втората световна война. Аз търся това в книгите по темата. След първата книга – „Нашествие“ – нещата изглеждаха доста интригуващо, а „Изтребление“ („Бард“, 2017, с превод на Милена Илиева) направо полага основите за космическа опера със завидни мащаби.  Има още

Advertisements

„Война на световете“ на Хърбърт Дж. Уелс

Уелс и първото нашествие на извънземни

1-200920_b   Как си представяте едно нашествие на извънземни? На кого би му хрумнало да опише подобна история? А дали може да се случи в близкото или далечно бъдеще? Каквото и да е занимавало Уелс преди около 120 години, факт е, че тази книга е видяла бял свят и с течение на времето е вдъхновила куп писатели и режисьори. И днес фантастиката не може без нашествия на чужд разум, така че трябва да отдадем заслуженото уважение на „Война на световете“ („Smart Books“, 2017, с превод на Сидер Флорин), макар вече да изглежда доста ретро, предвид филмите и книгите, които са минали пред очите  на любителите на фантастиката през последните десетилетия.  Има още

„Нашествие“ („Звездна армада -1“) на Б. В. Ларсън

Звездна армада защитава човечеството

1-45677654   Четох тази книга преди пет години и страшно ми хареса. Реших да повторя, защото най-после втората книга от поредицата излезе на български. Нашествия на извънземни във фантастиката има доволно много и е доста трудно да се вкара някакво нововъведение. Ларсън е подходил доста необичайно в началото, въпреки че продължението си е все същата война за спасяване на човечеството от завладяване и гибел. Първата половина е наистина забавна и на няколко пъти не успях да спра да се хиля, въпреки напрежението, лъхащо от страниците. Като цяло военната фантастика не ми допада, заради суховатата си страна – типични бойни действия, описани без кой знае колко въображение и изненади.  Има още

„Нощно острие“ на Бранимир Събев

Нова среща със злокобното и фантазията

1-35124281   То е ясно, че съм ненаситен, когато стане въпрос за жанрови разкази. Докато реката от илюзии тече, все ще съм на първа линия и ще се надигам на пръсти, само и само да зърна през оградата от въображение поредните магически писания. А това все пак е Бранимир Събев, чиито сборници очаквам с вълнение и респект. „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, „Пустинния скорпион“ и „Априлска жътва“ лесно се намърдаха в съзнанието ми, без много усилия. „Нощно острие“ („Гаяна“, 2017) не пада по-долу и ни потапя в светове, възможни за посещаване само чрез разказите и дивото въображение.  Има още

„Тихата вяра в ангели“ на Р. Дж. Елъри

Убиецът на тихата вяра в ангели

1-207888_b   Доста книги за серийни убийци ми се събраха. Повечето не са никак леки за възприемане, ако се наблегне на частите с описания на мъчения и смърт. Но въпросът е в драмата и как светът на героите се срива, подхранван единствено от жестокости, за които от време на време чуваме и по новините. Всяка подобна книга е вдъхновена от нещо, макар и поукрасена тук-там, за да има по-голям ефект. „Тихата вяра в ангели“ („Пергамент Прес“, 2017, с превод на Силвана Миланова) е драматична до висините, ако мога така да се изразя.  Има още

„Град на остриета“ на Робърт Джаксън Бенет

Отново под сянката на боговете

 1-2345677654  Мина доста време, откакто прочетох „Град на стълби“, но моментално си припомних всичко след първите страници на продължението. Всъщност не бих го нарекъл продължение, защото „Град на остриета“ („Бард“, 2016, с превод на Владимир Зарков) не започва оттам, откъдето свършва предната книга, пък макар и да следва правилната времева линия. Мястото на действие е напълно различно, но понеже вече знам достатъчно за сложно изградения свят на Бенет, лесно прескочих „изгубеното“ време и се настроих за нова порция божествени мистерии.  Има още

„Шепотът на мъртвите“ на Саймън Бекет

Мъртвите говорят с телата си

1-162515_b   Когато се огледам в книжарницата, имам желанието да прочета доста от книгите, които съм набелязвал с течение на времето. Те са доста като количество и се налага да пренебрегвам едни за сметка на други. Бекет и неговите книги се оказаха от пренебрегнатите. От време на време питам колегите за препоръки и в един момент стана въпрос за „Шепотът на мъртвите“ („Софтпрес“, 2012, с превод на Милена Радева). Гледах известно време как едни светнали очи ми обясняват какво впечатление е направила книгата, и това ми беше достатъчно. Бързо я „избутах“ преди останалите, чакащи да им обърна внимание, и… останах зашеметен.  Има още

„Убийства в Декагона“ на Аяцуджи Юкито

Загадъчни убийства в класическа мистерия

1-203774_b   Не съм много наясно със спецификата на японските криминални романи, но ми беше любопитно да надникна в един или два. Първо беше „Зодиакалните убийства“ на Шимада Соджи, чрез който се запалих и реших да прочета поне още два, очакващи ме чинно на купчинката на непрочетените. „Убийства в Декагона“ („Millenium“, 2016, с превод на Маргарита Терзиева) далеч не е толкова мистериозен, но човек лесно „влиза“ в историята и се чувства като истински детектив, докато случаят се разнищва в течение на историята. Интересното тук е, че Юкито следва не коя да е сюжетна линия, а тази от „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи.  Има още

„Бьорнстад“ на Фредрик Бакман

Бьорнстад – градът на предизвикателствата

1-207444_b  Не мога да обясня защо се вълнувам толкова, когато гледам филми за спортни легенди, останали в историята със силния си дух и воля за борба – да надделееш над противника си, въпреки всички пречки и неволи, които те обграждат. Може да са бегачи, борци, скиори или шахматисти, но импулсът да се включиш с емоциите си, сякаш те поставя на предния ред, все едно си част от състезанието и можеш да повлияеш с енергията си на участниците. Когато научих, че „Бьорнстад“ („Сиела“, 2017, с превод на Любомир Гиздов) е книга на спортна тематика, в мен се зароди някакво очакване за вълнуващи битки на терена, тренировки с пот и сълзи, драми с падения и възходи, докато не се достигне до върха.  Има още

„Резерватът на таласъмите“ на Клифърд Саймък

Загадки, извънземни и таласъми за разкош

1-1765435   С удоволствие се върнах към една книга, която съм чел като хлапе. Новото издание на „Резерватът на таласъмите“ („Бард“, 2017, с превод на Живка Рудинска) ми дойде като истински подарък от прекрасните времена, когато тършувах из читалищните библиотеки за фантастични истории и ги поглъщах с нетърпението на малък изследовател на необикновеното. Така се зарадвах и на „Всичко живо е трева“, друга емблематична творба на Саймък. Хубаво е човек да си припомня от време на време фантастичните класики. Преиздаването им е просто задължително, макар и рисково, ако се вземат предвид условията на книжния пазар в момента.  Има още

„Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ на Джоби Уорик

ИДИЛ – враговете на разума

1-201376_b   Макар да чета рядко книги на подобна тематика, някои ми правят изключително впечатление. Вече имам такива от „ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс, в която е направен пълен профил на джихадисткото движение и в енциклопедичен стил са представени главните участници и замесените структури. „Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ („Изток-Запад, 2016, с превод на Жана Тотева) проследява историята на главните заподозрени, начело с Абу Мусаб аз Заркауи и Абу Бакр ал Багдади, които стават причина терористичната организация да създаде структури, чрез които ИДИЛ се „превръща“ в своеобразна държава.  Има още

„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга)

Битки между големите

1-195674_b   Поредицата книжки „История на войните“ е наистина добра основа за проучването на фактологията около най-големите битки в човешката история. Макар и с малък обем, те отлично се вписват като стойностни помагала за интересуващите се от история. За лаик по темата като мен, който гледа основно документални филми, архивни ленти и възстановки, посягането към тях ми доставя почти приключенско удоволствие. За разлика от предишните книжки от поредицата, „Втората световна война. Битките за Харков“ („Millenium“, 2015) ми се стори доста по-напоителна, ако говорим за фактология, анализи и схеми.  Има още

„Сейлъм’с Лот“ на Стивън Кинг

Обикновено градче привлича злото

1-176451_b   През 1972 година Стивън Кинг започва да пише роман за градче, обсебено от странни пришълци, които се нанасят в Марстъновия дом – сграда със страховита история, попила страха на всички жители. Наоколо продължават да се носят слухове и легенди за мрачните ѝ тайни, но животът в провинциалното градче си тече безметежно и никой не предполага какво ще се случи съвсем скоро. По това време „Кери“ е неосъществена мечта, която три години по-късно ще разчисти пътя на „Сейлъм’с Лот“ („Бард“, 2013, с превод на Любомир Николов) към американските читатели.  Има още

„Лудост за здраве“ на Богомил Иванов-Боге

Живот е, за да се живее

1-205807_b   Първата изненада от тази книга дойде при нейното представяне. Видях младо, сериозно и разсъдливо момче, което говореше с убеденост и рутина, за която можех само да му завидя. Същата вечер прехвърлих случайно избрани десетина страници и разбрах, че трябва да оставя книгата да отлежи, но не като вино, което с времето става по-хубаво, а заради темата в нея. Балкански синдром – странната и до болка позната ни особеност на нашето вечно състояние на неудовлетвореност и разбиране към живота.  Има още

„Каравал“ на Стефани Гарбър

Из магията на най-голямото представление – Каравала

1-145676543   Напоследък често ми се случва да се заинтригувам от по-младежки книги. Дали за отмора между другите или поради някакви още по-невинни причини, се заредиха книга след книга, та до „Каравал“ на Стефани Гарбър („Бард“, 2017, с превод на Милена Илиева). Обикновено са някакви фантазьорски или хумористични, тъй че си имам оправдание до някаква степен. 😀 Реших да не се ограничавам, гарантирайки си спокойствие само с трилърите. Младежките книги също имат какво да кажат, стига да ги приемаш за… младежки. 🙂   Има още