„Легендата“ („Каравал“, книга 2) на Стефани Гарбър

Каравалът отново е мистериозен

1-213507_b   Доста се впечатлявам от добре написани тийнейджърски книги и от време на време ги оценявам високо. Но моментът на истината идва при втората книга, ако нещата опират до поредица. Така се впечатлих от „Каравал“ и започнах да си представям как има всички предпоставки „Легендата“ („Бард“, 2018, с превод на Милена Илиева) да надгради чудесно наченатата история и да я направи по-въздействаща. Поотрасналите хлапаци обичат една история да им „влезе под кожата“, за да я обсъдят надълго и нашироко с приятелите си. Впримчен или не, някак успях да повярвам на първата книга – заради приказния сюжет, приключенията и мечтите, съпътстващи младостта, или просто защото си е написана доста добре.  Има още

Advertisements

„Майлс и Найлс – Положението се влошава“ (книга 2) на Мак Барнет и Джори Джон

Лош директор, добър директор

1-213767_b   Когато стане въпрос за училищни истории и детски книги, всеки ще очаква повече пакости, отколкото прилежно поведение. Така е и с Майлс и Найлс – едни истински хитреци в номерата, които, повече от логично, ми напомниха на легендарните Макс и Мориц, но пренесени в доста по-сложната съвременна действителност. Ако трябва да си пакостлив сега, то ти трябват повече усилия и креативност. В „Майлс и Найлс – Пакостниците“ стана ясно, че нещата вървят все в положителна посока, ако мислим като пакостници, разбира се. Ако си имаш и цяла лаборатория и планираш внимателно, работата върви към съвършенство. Продължавам да съм впечатлен от илюстрациите на Кевин Корнел, макар да са от типа „щриховане“, което стана доста популярен начин за илюстриране на съвременни детски поредици. Така самите образи са по-забавни, съотнесени към текста, наистина. „Майлс и Найлс – Положението се влошава“ („Сиела“, 2018, с превод на Надя Златкова) също върви в тази посока. Историята определено изглежда семпла и човек не би се впечатлил особено от нея, но сплавта е постигната и наистина ме позабавлява.

   Време е да оставим намира кравите на Йони Вели, макар те да са като един вид атракцион за гостите на градчето. Всичко говори, че Майлс и Найлс не са приключили с номерата си и по цели дни умуват за нови пакости. Хитрите деца определено така правят, ако светът на възрастните им се вижда като далечна перспектива. Но точно един възрастен господин не ги обича тези работи. Той е баща на настоящия директор и се е справял доста добре на същия пост преди да се пенсионира. Синът му Бари Баркин също обича властта и я налага строго в местното училище, но нещо определено му липсва, за да прилича на истински диктатор. След поредните пакости на двамата ни познайници, старият Бърнард Баркин никак не остава доволен от развитието на нещата и решава да вземе отново властта. Бари е натирен като неспособен и започва да си търси ново хоби. Майлс и Найлс, разбира се, са готови за поредната щуротия, но… ами някак не им се получава. Директор Бърнард Баркин все едно е омагьосал всички ученици. Щом никой не обръща внимание на номерата, значи номера няма! Няма и специални дни за честване, понеже са отменени. Остава само да не се случи и празненството по завършване. С тази задача пък се е заел още един Баркин – внукът на Бърнард. Ммм, да, мирише на диктатура (освен на крака 😀 ). Сега нашите пакостници ще трябва да измислят още по-умен план, за да не потънат в забвение.

   Поредната забавна книга, предназначена да поразсее хлапетата, докато се „тъпчат“ със знания за живота. Подходът с четене определено е за предпочитане, освен ако бъдещите господари на света не се развихрят с някоя и друга пакост. 😀 Всъщност всеки прочел книгата, може да забележи огромната разлика в това да си непоносимо строг и предвидливо строг към младото поколение. Аз не одобрявам нито един Баркин, това е сигурно, но нещата определено могат да бъдат по-нормални, ако става въпрос за отношения между ученици и техните възпитатели. Щура и разчупена книга, да. Даже аз си прекарах добре с нея. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

„Последните деца на Земята и зомби парадът“ (книга 2) на Макс Бралиър

Нови чудовища и спасителна мисия

1-214599_b   Ако погледна назад, май почти винаги съм се забавлявал, когато чета детски и тийн книги. Всеки си има любими от своето детство, но нещата леко се променят веднага щом прескочиш едно-две поколения. Класиката си е класика и всяко дете ще се срещне с нея в училище. Номерът е да надникнеш в книгите на по-съвременните автори и да видиш докъде се простират интересите на хлапетата. Все още съм под влиянието на „Джунглата на скакалците“ – една толкова невероятно маниашка тийн книга, че просто не мога да я сравня с никоя друга. Прочетете я и ще разберете защо е така. Всичко с времето си, както се казва. А днес нещата са коренно различни, защото поколенията се сменят, няма как да е иначе.  Има още

„Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон

Сред мъглите на една мистерия

1-126107_b   Така или иначе щях да прочета „Сянката на вятъра“ („Изток-Запад“, 2007, с превод на Светла Христова), макар – сега да ми се струва – с огромно закъснение. Рядко срещам човек, който да не я е чел. Изглежда съм един от малкото изостанали с други приоритети, които май се оказаха несъществени, ако вземем предвид случилото се с мен, докато я чета. А я четох дълго, сякаш от страх да не вземе да свърши. Спомени да съм чел нямам, но имам такива за дълго ходене сред мъглите на Барселона и Париж на изненадите. Вървя и поглеждам зад всеки ъгъл, ослушвам се за непознати звуци и внимавам да не попадна на Дявола. Всичко е толкова тайнствено, но в същото време я има магията, която превзема всеки читател, попаднал на поредната невероятна книга.  Има още

„Зигфрид“ („Пръстенът на нибелунга – книга 3), текст – Елена Павлова

Битката на Зигфрид

1-24567654   Една от приятните изненади пред последните години е излизането на четирите книги по либретото на Вагнер, богато илюстрирани от Петър Станимиров и с текста на Елена Павлова. „Пръстенът на нибелунга“ определено е сред върховете на българското книгоиздаване и прави страхотно впечатление на читателите, които хващат книгите за първи път. Старогерманските легенди оживяват и благодарение на интерактивното мобилно приложение, което доставя незабравимо преживяване на хора от всички възрасти. Удоволствието да прочета „Рейнско злато“ и „Валкирия“ не може да се опише с думи, а и приключението за мен още не е свършило.  Има още

„Стихо с Бирка“ („СРЪБнати съчинения“ – том втори) на Пияният Бард (Димитър Цолов)

Отново в плен на бирената идилия

1-34446310   Какво иска лирическият герой? Бира, естествено! И го казва по един приповдигащ настроението начин. Откакто се срещнах за пръв път с Пияният Бард, нещата придобиха яснота, каквато само един бираджия може да ти предложи. Откакто прочетох първия том на „СРЪБнати съчинения“, придобих някаква особена деликатност към вдъхновението. Представете си сега маранята на жежкия ден и една маса, на която седи идилично настроен любител на бира и реди рима след рима. „Стихо с Бирка“ („Гаяна“, 2017) дори надгражда предната книжка, поемайки по пътя към по-дълбока синхронизация с пивото.  Има още

„Песента на гарвана“ на Неслихан Аджу

Перипетиите на малката Асу

1-209342_b   Ако надникнем в чуждата култура, можем да се възхитим от цялото си сърце, или да изпаднем в състояние, близко до ступор, ако не разбираме по каква логика се случват нещата там. Принципно екзотиката доставя мисли за пътешествие към непознатото и надникване през процеп в пространството на личния ни комфорт. У дома се чувстваш най-добре, разбира се. „Песента на гарвана“ („ЖАР – Жанет Аргирова“,2017, с превод на Валерия Мартинова) изследва точно тази промяна, която засяга група преселници по политически причини. Това се е случвало многократно из целия свят, случва се в момента, ще се случва и в бъдеще. Зад тези решения не стои човешкото, но засяга именно хората, станали пешки в политическата игра.  Има още

„Девет разказа“ на Дж. Д. Селинджър

Селинджър и образите на красивия език

1-654323456   Като разбереш, че един автор на нещо любимо се е опитвал да скрие себе си от света, ти се иска да го намериш и разпиташ най-подробно. Ако не успееш, се втренчваш в произведенията му и ровиш до безкрай, за да „влезеш“ в съзнанието му, да почувстваш смисъла на всяка дума и да откриеш нещо неназовано и скрито, трептящо някъде извън обичайните измерения. Извън „Спасителят в ръжта“ има нещо по-красиво, което се бори да обясни на света с интелигентен и прям стил как едни истории се случват и как в самите тях има много повече детайли и проникновения. И докато читателят потъва в този безбрежен океан от символи, съзнанието се изпълва с особеното усещане, че го правят свидетел на някакво откровение.  Има още

„Земята вика Майор Том“ на Дейвид М. Барнет

Майор Том за самотата и приятелството

1-210820_b-001   Може вече да е изтъркана приказка, но всяко момче иска да стане космонавт, докато не го впримчат земните удоволствия и проблеми. Дейвид М. Барнет си има за герой едно такова момче. Самото момче май наистина има огромни доказателства, че със Земята всичко вече е приключено и е твърде възможно да я напусне завинаги. Това момче е Томас Мейджър, който по една нелепа случайност ще се превърне в Майор Том и с вяла ръка ще махне назад към Земята с думите: „Беше ми неприятно! А сега – сбогом!“ Да, „Земята вика Майор Том“ („Кръгозор“, 2017, с превод на Цветана Тодорова Генчева) е почти смехотворна и абсурдна на пръв поглед, особено в очите на останалите да се пържат на бавен огън жители на синята планета.  Има още

„Зулейха отваря очи“ на Гузел Яхина

Примирение, надежда и сила

1-210812_b   Очакването ми за силен и правдив роман се оправда по всички показатели. Гузел Яхина е напипала онова чувство на катарзис, което съпътства стойностните книги за времето след Революцията в Русия. Усещането е за нахлуващата в сърцето сила на духа, ценността на човешкия живот и непримиримостта към заробването на мечтите. В „Зулейха отваря очи“ („Колибри“, 2017, с превод на Ася Григорова) всичко това е представено без да се задълбава прекалено в политическата действителност от онова време. Новата система навлиза в живота на хората, променя ги, извлича жизнените им сокове, но не стои като гигантско божество, разперило смъртоносни пипала. Погледът е към характерите и ценностите.  Има още

„Гоблин“ на Джош Малерман

Гоблин на мистериите

1-212833_b   Няма как да не се отбележи, че Джош Малерман е доста специфичен автор, който не се влияе от онова, което търсят читателите в момента и често озадачава с необичайната си ексцентричност в творчески аспект. Може би затова я има и тази „невъзприемчивост“ на определена част от публиката към произведенията му. Дори се търсят неща, които не влизат сред идеите на автора, вместо погледите да се насочат към концепцията като цяло. Малерман е толкова мистериозен и нелогичен, че създава предпоставка за недоверие. Лично аз съм заинтригуван от цялата тази тайнственост. Още с „Кутия за птици“ ми просветна, че трябва да имам търпение, докато не се натрупа достатъчно материал за по-правдиви изводи, макар самата книга да ми направи изключително приятно впечатление.  Има още

„Маркюрелови от Вадшьопинг“ на Ялмар Бергман

Интриги във Вадшьопинг

1-213947_b-001   Не се захващам често с класически творби на поне столетие, може би заради годините на упоритото им четене като студент. Но това не значи, че съм преминал през тази част от литературната история с успех и вече нищо не би могло да ме заинтригува. Обикновено в пространството „обикалят“ тридесетина имена, които принципно се изучават още в училището и университета. И стигаме до въпроса дали това е достатъчно. Според мен не. Все още има непознати произведения, които могат да привлекат внимание, и с радост установявам, че празнините на книжния пазар постепенно се запълват. Така попаднах на „Нерон, кървавият поет“ на Дежьо Костолани, например. Оттогава се оглеждам внимателно и си набелязвам тук-там по нещо.  Има още

„Изпитанията на Мориган Врана“ („Невърмур – 1 книга) на Джесика Таунсенд

Невероятни приключения в Невърмур

1-212070_b   Сигурно много хора искат да попаднат на поредица с размаха на „Хари Потър“ и да очакват всяка следваща книга с нетърпение. За да не давам напразни надежди, аз самият не бих сложил „Невърмур“ на същата плоскост. Но пък тя по свой начин ми направи изключително впечатление. Дори съм страшно любопитен как ще се развият събитията във втората книга, която още не е излязла в оригинал към момента. „Изпитанията на Мориган Врана“ („Бард“, 2018, с превод на Иван Иванов) е наистина любопитна с необичайния си сюжет и непресекващите изненади в един причудлив фентъзи свят. Таунсенд е подредила нещата така, че във всеки един момент читателят да тръпне в очакване какво ще се случи на следващата страница.  Има още

„Опасен чар“ на Свобода Бъчварова

Перипетиите на един мошеник

1-654322345654-001   Няма големи изненади, нито кой знае какви очаквания от „Опасен чар“ („БГкниг@, 2018)  на Свобода Бъчварова. Самата книга я чета за първи път, но от популярния филм знам… всичко. 🙂 При това положение образът на Тодор Колев няма как да изчезне от главата ми и това си е. Но пък си беше невероятно удоволствие да прочета книгата. Припомнете си колко книги са запазили от волния си дух, преминавайки границата на 1989 година. Сигурно много хора няма да разберат защо се радвам толкова и какви са тези сантиментални изповеди, но за мен нещата са ясни и точни – тази е една от книгите, които винаги ще ме карат да се усмихвам, а и самият филм бих гледал още десетина пъти. А авторката има с какво да се гордее в писателската си кариера, дори без това малко томче, което се чете за кратко време.  Има още

„Резервна принцеса“ на Турюн Лиан

Изпитанието с пиесата

1-456876543   Доста се учудих на предишната книга на Турюн Лиан, макар да съм чел подобни, предназначени за малко по-големи деца, на тийнейджърска възраст. Позитивното в случая е, че малките хлапета също се нуждаят от насърчение и „Алис Андершен“ би свършила прекрасна работа в тази насока. Не всички деца са еднакви – някои се нуждаят от повече насърчение и добри приятелства, за да свикнат с постоянно променящия се свят и трудностите на детството. Тази първа книга описва точното състояние и възможните решения, а вихрите от мисли и усещания на Алис са представени от нейната гледна точка с невероятна прецизност. Ако едно дете я прочете, наистина може да усети как стоят нещата при малката героиня.  Има още