„Транспорт отвъд вечността“ на Франтишек Тихи

Приятели в живота и в смъртта

1-765356654

   Започнах книгата заради темата за нацистките престъпления през Втората световна война и сякаш имах определени очаквания. Но страниците се лееха една след друга, а светът вътре се превръщаше в драматична сцена от живота на група деца, които търсят своите щастливи мигове и преминават през младостта, изпълнени с плам и жажда за живот. Вглеждах се в учудените им погледи и съзирах отраженията на „тайнствените сцени“, свързани с хайките на Гестапо, паниката на еврейските семейства и предателското присъствие на вербуваните агенти. За тях всичко това е като едно своеобразно приключение, а те са героите в тази интересна история. На прага на трагедията усещанията им преливат чрез адреналина на опасността и ги подготвят за смелите решения, оставили отглас в историята. „Транспорт отвъд вечността“ („Персей“, 2020, с превод на Красимир Проданов) е като спомен за реалните личности, преминали през трагедията на окупацията на тогавашна Чехословакия. Франтишек Тихи използва архиви, дневници и мемоари, за да напише книга, насочена към младите, чиито учебни часове по история рядко успяват да предадат нужното за разбирането на този трагичен за човечеството период. Младежи се вълнуват от съдбите на техни връстници и чувстват всичко, сякаш самите те са на фронтовата линия. Книгата се „обляга“ на темата, но не описва отвратителните подробности, привични за много от книгите за концентрационни лагери. Затова историята за момчетата от Терезин заслужава да бъде разказана и прочетена от млади и възрастни, без натрапчивите внушения и атрактивните прийоми на болшинството писатели.

Има още

„Глухотата / Квартет“ на Никлас Родстрьом

Музика на идеите, музика на трагизма

1-56864810

   Не мога да си спомня кога за последен път прочетох пиеса, но тези на Никлас Родстрьом определено ще ги запомня. Първи превод на този доста популярен поет, романист и драматург, с изключително силно влияние на театралната сцена, а и прекрасни идеи. Не съм свикнал да възхвалявам, но не мога да не спомена за удоволствието от четенето на настоящата книга. Много рядко се срещам с музикални теми, още по-малко чета биографии на музиканти, затова пък изпитах неподправен възторг от срещата с Бетовен и индиректно с Шостакович, главните виновници за появата на пиесите. „Глухотата / Квартет“ („Гутенберг“, 2020, с превод на Меглена Боденска) предава част от наследството на великите композитори в сцени с биографични ноти, но без сухотата на голите факти. Макар пиесите на хартия да носят различен заряд от всякакъв друг вид литература, несъмнено будят очарование. Образно казано, сцената се вгражда в ума на четящия, декорите се подреждат на местата си и метрономът започва да отброява миговете между действията. Разбира се, в този случай няма дегизирани актьори, защото в представите си читателят се среща директно с личностите и се вслушва в реалните гласове на отминалата епоха. Определено ми помогна и предговорът на Меглена Боденска, която прецизно е отсяла важните елементи, насочващи директно към проблематиката в пиесите. Така дори и незапознатите биха се почувствали подготвени за последващото пиршество.

Има още

„Трите ??? и Белия гроб“ на Бен Невис

Изненади на зимната ваканция

1-225642_b

   Определено имах опасения, че първите книги от поредицата, написани преди десетилетия, ще се различават коренно от по-скорошните, но те изчезнаха още с първите страници. Различните автори следват една строго установена формула, която ги превръща в едно цяло. „Трите ??? и Белия гроб“ („Авлига“, 2020, с превод на Виолета Вичева) напълно се вписва в цялата история и дори носи още повече заряд, предвид солидната младежка възраст на участниците. Питър, Юстъс и Боб съвсем не са хлапаци и нямат причини да се занимават с отминалото си детство, така че тук нещата са сериозни. Дори онзи допълнително втъкан хумор не е необходим, за да привлече към приключенията им. Затвърждавам мнението си, че идеята е прекрасна. Оттук нататък, поредицата просто трябва да набере инерция у нас и да събере достатъчно почитатели. Нерядко я препоръчвам, защото наистина си заслужава. А новото приключение крие доста изненади. Макар и не в работен екип и във ваканционно настроение, Трите ??? имат закалката на детективи и следват специфичните особености на тази професия. Действително, свободните дни са за отмора и разходки, а защо не и преход в планината. Явно най-приятни са им закътаните места, където няма навалица, а се срещат само сериозни катерачи и любители на снежните писти. Но човек трябва да е подготвен за всичко, даже за най-странните обстоятелства. Да видим…

Има още

„Доказателството“ на Сесар Айра

Признаците на любовта

1-2654454

   От пръв поглед Сесар Айра ми се стори чудноват, ексцентричен, самобитен автор, който нахално се вторачва в проблемите на хората и ги „пренастройва“ до неузнаваемост. Имах някаква спирачка и стоях далеч от него, докато на книжния пазар не се появиха достатъчно книги – знак, че налагането му не е случайно. Все си избирах нещо друго, докато две от книгите му не се озоваха при мен под формата на подарък. Сега вече нямаше как да го пренебрегна. Чинно прегледах изписаното за него и се приготвих за сблъсък. Хората са толкова познати и предсказуеми, че биха погледнали на такъв натрапник все едно е призрак, който се явява винаги в неподходящ момент. Ако изпитвате смущение, то не е защото имате проблем, а защото не сте готови да погледнете на нещата от друг ъгъл. Трябва ви доказателство и все пак не сте готови да го получите. „Доказателството“ („Агата-А, 2020, с превод на Цвета Русинова) е колкото странна, толкова и естествена история, задаваща въпроси и отговаряща им с нетипично за литературните творби упорство. Любов и желание, красота и щастие, смисъл и съвършенство… Макар да ни се струват ясни, срещата с тях винаги е непредсказуема, като с вградена джаджа с недобре направени настройки. Тя ни избутва от коловоза и паразитира в ума ни, докато намерим сили да я обуздаем. А как протича такъв сблъсък? Не ми е ясно дали Айра е просто нахален и е решил да си поиграе на смисъл, или ни изпитва по някакъв начин, но това „доказателство“ наистина влиза под кожата.

Има още

„Дългият път към една малка, ядосана планета“ на Беки Чеймбърс

Малка галактика, много живот

1-205103_b

 Взех си тази книга, защото попаднах на един много информативен отзив, който ме убеди, че нещата се сериозни и научната фантастика определено се е обогатила, приютявайки нов автор като Беки Чеймбърс. Малка справка ме отведе до проблемите, които са я насочили към писането, в опит да изкара така необходимите пари за нормален живот. Е, накрая се е получило нещо много любопитно за жанра: началото на „космическа опера“ с невероятни мащаби. „Дългият път към една малка, ядосана планета“ („Артлайн“, 2016, с превод на Йоана Гацова) няма аналог и това е особено хубаво за почитателите на научната фантастика. Да, има извънземни с необичайни тела и много акъл, но това е само видимата страна на айсберга, ако мога така да го опиша. Обаче целта на Чеймбърс е да достигне до по-високи нива, където се срещат антропологията, социологията и културата, където всеки вид и раса може да блесне със своята претенциозна натура и да покаже най-доброто от себе си. Четях с широко отворени очи и неусетно започнах да сравнявам от позицията на един дребен и незначителен човек сред голяма и пълна с живот галактика. Появиха се симпатии към определени нечовешки персонажи, започнах да разсъждавам за много от проблемите на човечеството, което тепърва ще завладява непознатите дълбини на Вселената. И това с една особена насмешка, предвид леко хумористичните нотки, вплетени в историята. Епично пътешествие из космоса и мисълта, несъмнено!

Има още

„5051“ на Светлана Тушева

Отвъд порталите

1-1-265434565

   От време на време хвърлям око на не толкова популярни книги и тихо се радвам, ако съм уцелил нещо „по моята част“. От известно време фантастиката у нас изостана драстично от фентъзито и това леко ме натъжава. Дори хорър се купува повече (за него пък се борехме допреди няколко години). Ако е жанрова литература, то ще е в огромната си част „тийн“. И в „5051“ („Многоточие“, 2020) има нещо такова, макар да са избегнати повечето познати прийоми, които директно поставят книгите на рафтовете за млада публика. С радост осъзнах, че в сюжета на тази повест са включени достатъчно фантастични елементи, пък и темата за „скрито измерение“ или портал към „невидимо пространство“ носят очакваната специфична настройка. Ако ме питате сериозно, по-скоро виждам един футуристичен фентъзи свят. За някои сцени бих поспорил, но с напредването на действието нещата започват да се случват с добра скорост и усърдие. Ако има нещо, с което специално бих похвалил Светлана Тушева, то е в добре замислената идея. Харесвам порталите и тяхното значение в историята. Книгата се чете бързо и оставя място за монументално продължение. Дано това се случва в момента, защото всичко води натам.

Има още

„10 тайни за числата знайни“ на Раймондо Варсано

Вълшебните числа

1-763456765

   Да пробудиш детското въображение, преплитайки образ и мисъл. Определено това е в основата на изграждащия се характер и появата на индивидуалност. Естествено е първите стъпки да бъдат направени с книга, която да послужи като огледало на реалността и да помогне на детето в оформянето му като личност. Особено вълнуваща за децата е стихотворната форма, която помага да се запаметява лесно и да „събужда“ текста в подходящ момент. Така с общите усилия на писателя Раймондо и художничката Мая Бочева се ражда „10 тайни за числата знайни“ („Робертино“, 2020) – обучителна книга, насочена към всички деца, които навлизат в дебрите на знанието.

Има още

„Глад“ на Алма Катсу

Пътуване към мистерията

1-215760_b

   Легендарното пътуване на заселническата експедиция, предвождана от братята Донър, дава достатъчно привлекателен сюжет за написването на хорър. В средата на XIX век огромна територия от Северноамериканския континент продължава да е дива пустош, рядко населена от познати и непознати индиански племена. Колонизирането на нови територии е привлекателна перспектива за приключенци и търсачи на богатства, макар самото пътуване често да завършва с трагедии. Точно Калифорния се явява мечта за много семейства, които разпродават имотите си и тръгват на път с мисълта за райското място, където могат да започнат начисто. Но „Глад“ („Orange Books“, 2017, с превод на Богдан Русев) е и свръхестествен роман, потопен дълбоко в индианските предания, с чиято помощ Алма Катсу материализира своите идеи. Факт е, че самата експедиция претърпява неуспех, но оставените следи и по-внимателното анализиране довеждат до много въпроси без отговор. Местата са действителни, повечето персонажи са реални личности, но историята може да бъде интерпретирана по различни начини. Самият аз доста време странях от книгата, предполагайки, че ще ми трябва специфична настройка за четене. Определено смутното време е добро за разгръщането на подобни сюжети. Пък и свръхестественото си има своя чар, който до голяма степен крепи жанра хорър.

Има още

„Мъртвата зона“ на Стивън Кинг

Да съзреш отвъд

1-44346545

   От самото начало на кариерата си Стивън Кинг приема присърце темата за парапсихическите таланти, заедно с последиците от тях, и я развива до съвършенство в няколко романа. Това определено се е харесало на тогавашната публика и авторът получава прозвището Крал на ужаса. Както се казва, почвата е облагородена, трябва само да се обере реколтата. „Кери“ е наистина прекрасно начало, но „Мъртвата зона“ („Бард“, 2017, с превод на Стоянка Ангелова) е далеч по-сложен роман, дълбоко потънал в „екстремните“ години на американската политика и амбиции. Доста време си задавах въпроса защо точно тази книга на Кинг е избрана като подходяща за издаване у нас в далечната 1986 година и скорошното препрочитане ми даде добро предположение. (В това издание е запазен стария превод, изпълнен прекрасно в стилистиката на автора.) В сюжета присъстват доста примери за религиозна разюзданост и политически машинации, които създават определена настройка към Западните общества. А ако вникнем в идеята, лесно ще разпознаем подбудите за написването на произведението. Представете си, че някой е способен да влияе на случващото се в едни от най-невралгичните години в съвременната американска история. Той със сигурност трябва да притежава умение, което да го поставя в достатъчно благоприятна позиция. Изненадващо, но това се оказва един обикновен Джон Смит, толкова невидим и невзрачен, колкото и името му.

Има още

„Дългата разходка“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман)

В капана на поредната крачка

1-36543454

   „Дори запасите от страх могат да се изчерпят, когато смъртта е в изобилие“, мисли си Рей Гарати, докато преодолява поредната миля. „Дългата разходка“ („Бард“, 2016, с превод на Юлиян Стойнов) е твърде ранно произведение, чиято идея се е прокраднала още в студентските години на Кинг. Не е тайна, че много от книгите на автора имат препратки към петдесетте и шейсетте години, когато в американската действителност са се случили много сътресения. Кинг е от следвоенните деца, превзети от мисълта за дълбока промяна, живот на гребена на зараждащата се буря. Дете на времето си, както се казва. След първите си успешни романи, той вади от чекмеджето „бунтовни“ ръкописи като „Гняв“ и „Дългата разходка“. Псевдонимът Ричард Бакман се оказва чудесно прикритие за публикуването им, макар времето на този бунт да е останало в миналото. Първоначално интересът към тях не е бил толкова голям, но е било и някак неестествено да не последва своеобразен отглас на Кинг след нашествието на битниците и хипитата. Влечението му към хорър литературата определено върши своята работа, а разкритието за авторството по-късно помага на ранните романи да се превърнат в неделима част от творчеството на знаменития писател. Поредното поколение читатели на Краля едва ли виждат нещо друго в „Дългата разходка“, освен необичайна дистопия, написана в неповторимия му стил. Дори гледана само по този начин, тя определено е станала любима на милиони читатели по цял свят.

Има още

„Малки пожари навсякъде“ на Селест Инг

Пожари, които никога не гаснат

1-215323_b

   Темите в тази книга май никога няма да потънат в миналото, защото самото човечество все още се опитва да плува сред мазните води на своите трагедии, въпреки възможността за по-логичен избор. Мине, не мине време и все ще се появи такъв роман, който да се „размирише“ насред трупаното с векове самомнение. Куп народ ще го прочете, след което бързо ще потърси нещо по-развличащо, макар че самият пожар ще остане да тлее още години наред. Много хора у нас – както и аз – пропуснаха тази книга, тя остана да трупа прах заради невинното си резюме на задната корица, или пък заради многото други любопитни книги, появили се по онова време. Сега виждам доста повече мнения, сякаш почти всички сме преспали на гарата няколко години и сме се качили на последния влак. А „Малки пожари навсякъде“ („Сиела“, 2018, с превод на Стоянка Сербезова-Леви) е прекалено действителна, за да ѝ обърнем гръб. Ще трябва да се вгледаме в подробностите и да разберем какво се крие в душата на всеки от участниците, защото всички са се запътили към бездната с вина и без вина.

Има още

„Какавидите“ на Джон Уиндъм

Наследен свят

1-216885_b

   Ново завръщане към Джон Уиндъм. Заобичах този автор преди доста години с „Чоки“ и постепенно изчетох всичко преведено у нас. Не забелязвах много хора да говорят за него, което ми се струваше неестествено. А когато излъчиха сериал по книгата, нещата тръгнаха към някакво своеобразно „обожествяване“ от моя страна. Тогава бях малък и, може би, бурното ми въображение наклони везната в тази посока. Сега препрочитането на всяка негова книга ми носи истинско удоволствие. „Какавидите“ („Изток-Запад“, 2019, с превод на Огняна Иванова) изглежда спокойна, без да натрапва много тайнственост, но пък темата за естественото и неестественото в природата е достатъчно заангажираща. Често се случва да видим някакво различие в хората около нас, което впоследствие да наречем странно и веднага да сложим знак за внимание. Общо взето човечеството продължава да поддържа тази своя подозрителност към промяната на стандартите, въпреки предначертания си път към постоянно усъвършенстване и разбиране на природата. Изглежда някои неща трудно ще се променят. Този роман на Уиндъм стои като една гигантска удивителна. Човек би могъл да научи доста от него, определено.

Има още

„Трите ??? и шептящите кукли“ на Андре Минингер

Измамени и печеливши

1-221538_b

   Несъмнено поредицата „Трите ???“ има защо да бъде една от най-популярните сред младите читатели на Запад. И не само заради 55-те си години съществуване, но и заради атрактивните сюжети, които ме изненадаха приятно. Представете си трима смелчаци (в повечето случаи), които се забъркват във всевъзможни мистерии и не се отказват, макар от време на време нещата да изглеждат повече от невъзможни. Е, трябва да има и един водач като Юстъс и последната инстанция в лицето на инспектор Кота. Самата поредица наброява повече от 200 книжки, но може да се чете разбъркано. Така се и появиха у нас. Започната е от Роберт Артър, който предава щафетата на куп различни автори, един от които е Андре Минингер, написал „Трите ??? и шептящите кукли“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева). Определено поредицата е предназначена за поотрасналите деца, заради по-опасните стълкновения и наличието на реални смъртоносни опасности. Но не се плашете, защото Тримата детективи имат глави на раменете си и не са склонни да се излагат. Понякога това е трудно да се постигне, но решения винаги се намират. Ако сте смели, започвайте! Самият издател е определил граничната възраст на 10+.

Има още

„Примката на призрака“ на Хенри Джеймс

Тайнствената призрачна история

1-2754567

 Има безброй призрачни истории, разбира се, но някои идват от правилното място и време. Съвременната трактовка определено ги понижава до детско забавление, макар да имаме спорадични случаи в литературата и най-вече киното, които са доукрасени за по-голяма убедителност. Както, в случая, се възприемат и „индианските“ романи, въпреки тяхната кървава страна, олицетворена от битки с убийства, скалпиране и неконтролируемо насилие. А призраците са безопасни, защото определено навестяват само лабилните и вярващите в паранормалното. Но Историята познава и други времена, когато разбирането на подобен вид страх е било едва в зародиш. През вековете са се раждали такива невероятни легенди, че днешните читатели не биха ги възприемали сериозно. По онова време настъпва готическата проза, изпълнена със страхове и зловещи предупреждения. Когато четем такива произведения, ние се пренасяме в миналото, чувстваме страховете на онези хора, вникваме в дълбочината на психическото им състояние, опитваме се да ги опознаем и да споделим преживяното. „Примката на призрака“ („Сиела“, 2019, с превод на Иглика Василева) е от онези чудесни примери за класически страх от призрачни проявления, които по своята същност са ценни за любознателните читатели и скрепяват връзката им с отминалото време.

Има още

„Трите ??? и Призрачният замък“ на Роберт Артър

Първи случай за тримата детективи

1-220637_b

   Тъкмо се чудех коя нова поредица да започна и си спомних за трите въпросителни. Корицата не ми говореше за някакви особени истории, освен поредната за призраци, което в един момент ме накара да се замисля дали изобщо ще ми е интересна. Но богатата информативна среда ми подсказа, че пред мен е началото на легендарна поредица за млади читатели от 60-те години. Роберт Артър е започнал нещо, което с годините се е разпростряло в цял свят и дори е заживяло собствен живот. Днес книгите наброяват внушително число, но е хубаво, че могат да се четат разбъркано. Но първата е истинското начало. „Трите ??? и Призрачният замък“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева) се оказа наистина солидно начало от прекрасните времена без сложни електронни джаджи и с привкус на реална мистерия. А за мен това е абсолютно удоволствие и бих приканил повече хлапета да опитат от него. И, не, не става въпрос за най-малките, защото развитието на историята подсказва, че е насочена към т.н. „Young Adult“ аудитория. Всъщност тримата детективи са около 16-годишни, което изобщо не пречи да си спечелят почитатели сред 11-13 годишните. Да видим…

Има още