„Гробницата на капуцините“ на Йозеф Рот

Носталгично, безвъзвратно

Print   Това е първа ми среща с Йозеф Рот и изглежда няма да е последната. Мога да твърдя, че книгата не ме привлече като класика, писана преди доста десетилетия, а с целеустремеността си да положи саван над една малко позната ми реалност. Предварително потърсих информация за Хабсбургската империя и последните ѝ издихания в началото на 20 век – една раздута Австро-Унгария, с нейните близки и далечни провинции. Разпадане, което прекършва героите на Рот и ги пренася неусетно в кошмара на забравата. „Гробницата на капуцините“ („Лист“, 2019, с превод на Ана Димова) е тиха и естествена, като есенен листопад: топлината продължава да се акумулира от сърцата на приятелите, но бързащата нощ оставя само бледите светлинки на последните парченца от свещи. Но Рот не носи тъга, а впечатляваща спокойна атмосфера, експонирана през характерите на група отявлени декаденти, или по-точно – благородници без причина. Има още

„Нощта“ на Ели Визел

Мракът и съдбата

1-223479_b   Аушвиц, Биркенау, Буна, Бухенвалд. Раните не зарастват. Години и години мракът прожектира почти ирационални сцени в ума. Как да опишеш оцеляването си? Няма език, който да нанесе реалистично съдбите на живите и мъртвите. Ели Визел е от онези, които постоянно са виждали запечатаните в съзнанието си чудовищни картини. Това са спомени, които ще продължават са се отпечатват в умовете на поколения читатели. Дали те разбират същността на предаденото? „Нощта“ („MY BOOK“, 2020, с превод на Калоян Праматаров) не представлява отговор, а въпрос, който блуждае десетилетия и търси естествената си връзка с реалността. Мемоари, романи, сценарии, извори… Различно поднесена информация, свързана с предела на човешката възприемчивост. Тези текстове са важни от историческа гледна точка, документ за времето на една от най-извратените идеологии, прилежно официализирана и приложена в действителността. Има още

„В шепа прах“ („Нито капка вода“ – книга 2) на Минди Макгинис

Път към мечти и представи

1-223211_b   Какъв е пределът на човечеството? А на човешкото? Продължението на „Нито капка вода“ отговаря на съвсем други въпроси от очакванията ми. Съвсем естествено се насочих към „В шепа прах“ („Прозорец“, 2020, с превод на Ирина Манушева), пленен от първата книга. Животът на Лин и майка ѝ се оказа голямо предизвикателство, предвид стихийността на бедствието, което се беше загнездило не само в околното пространство, а и в разбиранията на героите. Под шапката на роман за младежи, началото беше изпъстрено с психологически заряд и повод читател като мен да надникне по-дълбоко в наглед класическата антиутопична действителност. Какво всъщност изразяват действията и защо е това обвързване с апокалиптичната среда? Продължението сякаш е по-предвидимо още със самото си начало. Никак не се спогодих с рязката смяна на ситуацията и липсата на малко предистория. Има още

„Отровният пояс“ („Професор Челинджър“ – книга 2) на Артър Конан Дойл

Невидимото изтребление

1-87654355   Странни явления и последващ опит на учените да намерят обяснение. Това, в основни линии, стои в съдържанието на една доста голяма част от фантастичните книги, особено в години на непрестанни открития, които пренаписват познатата наука. В края на 19-и и в началото на 20 век модерната наука вече си задава любопитни и сложни въпроси, но често разполага само с предположения. „Световният етер е въображаема среда, която изпълва междузвездното пространство и в която се е предполагало (в края на 19 век), че се разпространява светлината.“ Точно това твърдение е разбудило въображението на Артър Конан Дойл и той написва „Отровният пояс“ („Сиела“, 2020, с превод на Зорница Русева) – апокалиптичен роман за опасностите, които дебнат откъм космическото пространство. Тогава това все още е непозната територия, до която никой няма пряк достъп. Тук идеята е развита с подобаваща за времето си мъглявост, което пък създава една всепоглъщаща мистериозност. Има още

„Изгубеният свят“ („Професор Чалънджър“ – книга 1) на Артър Конан Дойл

Сензационното приключение на Чалънджър

1-200857_b   Мога да си представя учудването и тихия ужас по времето, когато археолозите са попаднали за пръв път на гигантски вкаменени кости, сякаш принадлежащи на дяволски чудовища. Когато Дойл пише своя емблематичен роман, нещата вече са добили известна прозрачност и любопитството на широката общественост се е възбудило да краен предел. Научният свят също не стоял със скръстени ръце. Описанието на намерените останки става причина за нов вид митология, която не е необходимо да излиза много от разумните граници, за да впечатлява неспециалистите и обикновените читатели. „Изгубеният свят“ („Litus“, 2016, с превод на Александър Шурбанов), публикувана през 1912 година, е доста сполучлив начин да се опишат древните зверове, което пък прокарва дълга времева линия, довела до визуалното чудо „Джурасик парк“. Към ден днешен този роман се е превърнал в приключенска литература за хлапаци, но никой не би могъл да оспори значението му във фантастичната литература. Има още

„Ирене и прахосмукачката за банкноти“ на Малин Клингенбери

Новата престъпна акция

1-432345   След приятната предна книжка за Патрик и Пенсионерския отряд, сметнах тази за задължителна. Макар да не ги водят като поредица, все пак имат огромна връзка помежду си и е добре да се четат поред. „Ирене и прахосмукачката за банкноти“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) не устоява на набраната инерция и спринтира напред към нови изпитания. Имаме банда престъпници с безскрупулен шеф, който не се свени да им набива в главите доста странните си правила. Сред тях иска да се подвизава и Ирене, за което не е учудващо, защото си е баш побойничка и акълът ѝ цъка основно за престъпления. А че е умна и изобретателна, това не може да се отрече. Нашите пенсионери също са технически обезпечени, което пък се харесва на Патрик. Той вече е приет за разузнавач и върши своята работа с усърдие. Честно, за тези стотина странички и куп илюстрации, историята изглежда пребогата и пълна със събития. Има още

„Патрик и Пенсионерския отряд“ на Малин Клингенбери

Тайнствените пенсионерски сбирки

1-334565   Поредица от книжки с пенсионерски приключения? Да! В детската литература може да срещнете всякакви ограничения заради препоръчителната възраст, но няма такова за забавните истории. Всеки хлапак ще ви каже, че предпочита да се забавлява, така че е време да обявим нашествието на пенсионерите. 😃 Шведско-говорещата финландка Малин Клингенбери е замислила чудесен начин да даде ръководна роля на възрастните си герои, като ги постави в нетрадиционна обстановка. Но не се притеснявайте, защото това в никакъв случай не им пречи да присъстват в хумористична детска книжка. В „Патрик и Пенсионерския отряд“ („Книги за всички“, 2020, с превод на Галина Узунова) властелини са хлапаците Патрик и Ирене, които се дразнят един друг по всякакви възможни начини. По-скоро Ирене, защото тя си пада злобарка, взела доста присърце проявленията в характера на престъпния си баща. Патрик няма особен избор и предпочита да избяга от училище, за да е по-далеч от тормозещата го фурия. Има още

„Ръката на мъртвеца“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 10) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Тайнствената астролабия

1-3765432   И това приключение приключи. Като за пораснало хлапе, мога да твърдя, че беше забавно и епично. Не знам дали са били планирани повече от десет книжки, но бройката е достатъчна, защото обрисува по-най-ефективния начин живота на пиратите. Повече не е и необходимо. Въображението на децата не е престанало да работи, определено. Все пак това е детска поредица, затова е излишно да стигаме до най-екстремните моменти от живота преди триста години. 😁 Всичко е просто чудесно! „Ръката на мъртвеца“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е последното приключение на Сам Силвър, но това не слага край на приключението с порастването. Един ден порасналите почитатели на Сам ще влязат в книжарницата с децата си и ще им подарят малко въображение. Онези, които са се отказали, просто не знаят какво изпускат. За мен тези книжки са кратка препратка към невинните години и бурята на растежа. Има още

„Как да спрем времето“ на Мат Хейг

Историята в теб

1-74367898765   Втълпих си, че задължително трябва да прочета нещо на Мат Хейг, предвид богатата му на жанрове писателска кариера. Може пък да беше основно заради детските му романи, но първо се насочих към най-любопитната. А за нея определено има какво да се каже. Ако трябва да приемеш нещо на доверие в книгите, просто се огледай в отражението на света наоколо. Животът тече така или иначе, затова се отпусни и тръгни в желаната посока. Хейг има лек и приятен за възприемане стил, без да залага на трудни за разбиране концепции. „Как да спрем времето“ („Intense“, 2019, с превод на Катя Перчинкова) е търсене на основа, място, където да се настаниш и да изживееш живота си истински. Фантастичният елемент в случая няма чак толкова голяма сила. Том живее векове и това е доста смущаващо, но целта е друга. Разбираш ли смисълът на всичко, през което преминаваш? Има още

„Морското чудовище“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 9) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Опасности от дълбините

1-256543  Девето приключение чета, а поредицата за Сам Силвър все още ме вълнува. Вероятно подобни приключения ми влияят далеч по-малко, отколкото на хлапаците, за които са предназначени, но пък имам възможността да им ги препоръчвам директно и се възползвам максимално от това. Предпоследна книжка е, затова очакванията за епичност и изненади са доста повече. Е, тук удовлетворено се усмихвам, защото „Морското чудовище“ („Фют, 2014, с превод на Ирина Манушева) доставя всичко в доволни количества. Нашият герой Сам Силвър вече не е новак в пиратството и може с пълно право да носи името на прочутия си пра-пра-пра…дядо, кръстосвал Карибско море преди повече от триста години. Възможностите му стигат дотам, че и без приятелска помощ успява да се измъкне от всякакви невралгични ситуации. Не че не я получава от време на време. Тук той ще се подложи на най-голямата опасност досега. Има още

„Новата футболна треньорка“ („Приключенията на г-ца Шарлот“, кн. 3) на Доминик Демерс

Футболът на г-ца Шарлот

1-220236_b   Когато става въпрос за детска книга, няма по-добър избор от забавлението. Кажи на някой хлапак, че трябва да е вечно сериозен и прилежен, и ще избереш най-лошия съвет. Затова я има г-ца Шарлот: наглед странна, учудващо добронамерена и с шантави идеи. Но веднага си спомни за някой учител злобар, който никога не е доволен от постигнатото. По-добре да си усмихнат и деен, отколкото да оправдаваш за собствените си неволи, търсейки вината в другите. Доминик Демерс знае много добре каква е целта на този урок, затова си има за поддръжка една г-ца Шарлот. След като прословутата възрастна госпожица си поигра на учителка и библиотекарка, е време да покаже и футболни умения. „Новата футболна треньорка“ („Прозорец“, 2019, с превод на Анета Панталеева) е забавна и практична книга, ако говорим за разни наставления, които да направят хлапаците мислещи и съобразителни. Има още

„Трите тела“ („Земното минало“ – книга 1) на Лиу Цъсин

От физиката на Нютон до елементарните частици

1-5323456  Необходимо е малко време насаме с англоезичната фантастика, за да навлезеш в проблематиката и търсенията на тамошните писатели. Дотолкова сме свикнали с нея. Но с китайската е по-различно, не само защото се случва достатъчно рядко да бъде превеждана на български, за да я разберем. Китайската история е древна и пълна с любопитни събития чак до съвремието, затова я има тази специфична нотка, когато „външен“ се опита да навлезе и разбере този особен свят на династии и открития. С издаването на „Трите тела“ („Колибри“, 2020, с превод на Стефан Русинов) интересът определено би се засилил. А и точно тази книга никак не е случайна. Ако решаването на Задачата за трите тела е достатъчно сложна за масовия читател на научна фантастика, си трябва точно един Лиу Цъсин, за да направи нещата пределно разбираеми и любопитни. За мен книгата си беше необикновено изживяване и с удоволствие бих препоръчал да надникнете, пък макар и с разбираемото напоследък съмнение. Има още

„Люляковите момичета“ на Марта Хол Кели

Войната и изпитанията

1-257632   Вече лесно долавям различните нюанси в книгите, описващи концентрационни лагери. За кратко време изчетох няколко, което е съвсем в реда на нещата, след като наскоро имаше годишнина от освобождаването на Аушвиц. Тази е за съвсем друго място – концлагера за жени Равенсбрюк, но в основата си всички са пречупени през трагедията на едно варварство по време на нацисткия режим. Но е и доста повече. „Люляковите момичета“ („Изток-Запад“, 2018, с превод на Галина Величкова) е далеч по-обширна, търсеща и прецизна по отношение на сюжет, действие и развръзка. Преплитането на съдбите на Каша, Херта и Керълайн създава плътността, въпреки че последната има по-скоро „дистанционна“ роля, с всичките си различия и от позицията на „мисловен пратеник“, каквито са Съединените щати до нападението над Пърл Харбър. Несъмнено Марта Хол Кели е успяла да вникне по-навътре в проблематиката на онова време и да респектира с реалните личности, обитаващи произведението ѝ. Има още

„Картата на съкровището“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 8) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Страшната пещера

1-26543456   Сигурно много хлапаци искат да са на мястото на Сам Силвър, не ще и дума. Години наред четеш приключенски романи и в един момент съдбата ти предоставя възможност да участваш в тях. Векът на технологиите със сигурност няма къде да избяга, така че едно пътуване назад във времето, където се шляят пирати и всякакви разбойници, може да е от полза за порастването. Предполагам, че и момичетата ще искат да са на мястото на Чарли, нежната част от пиратския екипаж. Цели седем приключения е доста добра статистика за придобиване на пиратски умения, затова осмото трябва да се получи перфектно. „Картата на съкровището“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) е точно класически прочит на пиратския живот, без излишни финтифлюшки и фалшиви илюзии. Ако попаднеш на тайнствена карта, просто събираш групата и тръгваш смело напред. Но тази история е по-интригуваща, защото в нея има много непредвидими неща. Има още

„Приятели в беда“ („Сам Силвър, тайният пират“ – книга 7) на Джан Бърчет и Сара Воглър

Индиански духове и нови изпитания

1-3543456   Тренираните читатели на Сам Силвър със сигурност ще забележат, че в седмата поредна книжка има повече изненади. Хлапаците със сигурност ще са доволни, защото „Морски вълк“ акостира на остров с коренно население и дива джунгла. Сега определено всички трябва да бъдат по-внимателни, освен ако не искат да приключат с пиратската си кариера. Но тук не индианците са лоши, а десетките наемници, които могат да погледнат с удоволствие единствено страдащи хора и придобито с жестокост имущество. За разлика от нашите пирати, те не следват никакви принципи и често стават причина за погубване на невинни животи. Бърчет и Воглър смело навлизат в този причудлив свят на индиански духове и обикновен живот, съобразен с околната среда. „Приятели в беда“ („Фют“, 2014, с превод на Ирина Манушева) определено има с какво да се похвали. Има още