„Пустинния скорпион“ на Бранимир Събев

Един чудесен сборник с разкази

     1-182063_b   Започвам с последната книга на Бранимир Събев, но това не е проблем, защото също като във фантастичен разказ, това си е пътуване назад във времето. Посегнах към сборника без ясна мисъл на какво ще се натъкна, но се оказа излишно притеснение. Това са добре разказани истории, с не малко забавни моменти, и си беше истинско удоволствие да ги прочета. Магията тук съществува и увлича без излишно разтакаване. Бранимир Събев въздейства на всички сетива с усърдието на прекрасен български автор.

   „Пустинния скорпион“. Блъди Ред (Кървавочервения) пристига в Грийн Дейл, за да постави нещата на местата им, като става шериф. Не след дълго героят се впуска в приключение с малкото останали негови събратя стрелци, които, въоръжени с най-разнообразни оръжия, се стремят към битка с демона Шериман, властващ на своя пъклен остров, но с идея да завземе целия свят.  В повечето сцени действието се развива скорострелно и на мен ми беше трудно да навляза в историята, но това идва от моя маниер на четене, който държи на прелюдия и последващо постепенно развитие. Спечели ме лекият и неангажиращ хумор, който сплотява автора с читателя, а от това печели самата история. Чудно пътешествие из дебрите на постапокалиптичен свят, в който въображението на Събев е на висота.
   „Кулата в леденото езеро“ ни представя доста способен принц и веселяшките персонажи на елф и джудже, които напират да ми станат любимците от сборника. Принцът, разбира се, е тръгнал да си търси жена, тъй като е престолонаследник и се очаква до него да застане прекрасна принцеса. Приключенията са налице. Отново готин хумор и една черта на автора, която го превръща в способен писател – умението да облъхва героите си с душевност, която не познава стандарти. Голямо ДА за този разказ.
   „Златин и змеят“ е забавна история за селския герой Златин и неговите легендарни подвизи. В Станюва Могила долетяват два змея, за да крадат девойки, с които да нахранят малкото си. Златин взима нещата в свои ръце и повежда борбата за освобождаването им. Магията в този разказ се дължи на българския фолклор, но хуморът и чудесната интерпретация – на автора. Поздравления за змейчето Шаро.
   „Цикъл“ е къс фантастичен разказ за парадокс с машина на времето. На практика си е миниатюра.
   „Бразая“ ни пренася в селцето Черна вода по време на празника Бразаица. Жителите са се подготвили и разиграват сцени от обичая. Едно момиченце е запленено от сцените и наблюдава всичко отстрани. Бразаите изкачат от храстите и го отвличат. Неподготвените жители се втурват да спасят момичето, но почти всички са избити. Единственият им шанс да прогонят съществата, се оказва новопристигнал търговец. Чудно и впечатляващо!
   „Играта на боговете“. Марк Тулий Октавиус е изпратен да се бие на арената като гладиатор, защото е заловен да съгрешава в дома на Богинята на свещеното огнище от император Траян. Десетки воини от различни векове и континенти биват засмукани от върховни божества, които играят ИГРАТА на живота им. Добре сътворена история.
   „Дракус“. Мемиш ага е изпратен на разузнавателна мисия, за да разбере повече за дивия владетел на Влашко, който, без никаква случайност, е Влад Дракула. Този разказ ми беше прочетен от автора на една среща. За мен не е най-доброто в сборника, но така или иначе се е харесал на подходящите хора и е взел награда.
   „Битка за вселената“ е за геймъри. Мен не ме завлече в битката, защото не съм фен. Без оценка за този разказ.
   „Жертвоприношение“. Към този разказ се отнесох като към груба шевица от действителността. Разказът е хубав, но редовете свързани с политиката, ме огорчиха. Не обичам да чета за политика.
   „Ще крача редом с теб“. Книгата завършва с отличен разказ. Третата световна война е в разгара си, а войниците на Алианса са на път да спечелят срещу Федерацията. Един редови войник е понесен от сърцатите си призрачни колеги към тайнствена колона, поглъщаща души.

 

    Завършвам особено щастлив, защото от 270 страници, мога да похваля поне 250, което си е за отлична оценка. С радост ще следя Бранимир и неговото творческо развитие.
Advertisements

One thought on “„Пустинния скорпион“ на Бранимир Събев

  1. Pingback: „Априлска жътва“ на Бранимир Събев | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s