Първи роман на Стоян Авджиев, криещ голям потенциал
Увлекателно написан кратък роман на младия Стоян Авджиев, в който сюжетът е достатъчно атрактивен за широката публика. Някои сцени са претупани набързо, но пък основната идея е развита почти перфектно. Слабости могат да се намерят, но като за първи роман, надявам се не и последен, авторът е преценил достатъчно своите възможности, пък и е вплел в повествованието своя философски потенциал. Ако Авджиев има писателски цели, трябва да създава и герои, които да бъдат еталон в творчеството му, да бъдат достатъчно ярки, за да покълнат в съзнанието на читателите. В писането има магия, която се крие в умението на автора да привлече първо издателя, а след това и читателя с качествата на своята проза и със собствения си усет и знания. Авджиев безспорно има знания. Аз останах доволен.
Доминик Кейн е нахъсан млад студент по физика, който е решил веднъж и завинаги да спечели надпреварата в научните среди със своето велико изобретение – проект, който ще спъне корпоративната наглост в световен мащаб. С почти магичен усет и стремителна отдаденост, той се заема с конкурсния проект на тема: „Да създадем по-добро утре“ за проектиране на иновативно изобретение, на което основното приложение е свързано със сектора на отбраната. Доминик не е сам, помага му небезизвестния хакер Джеръми „Плъха“ Бейкър, постигнал своята слава с „пробиването“ на държавни сървъри, за което е вкаран в списъка на потенциално опасните за сигурността на държавата хора. Мисията на Доминик крие своите корени в детството му, когато съдбата го запраща към централата на мегакорпорацията „Омега“ с несвойствената за потенциала на ума му задача да бъде хигиенист. Подготовката отнема години, но довежда героя до мига на победата. Мечтата да се превърне в Бог е готова да бъде реализирана.
Всъщност този роман може да бъде разработен в далеч по-голям мащаб. Маркирането на определени събития в повествованието, без да претърпят сериозно развитие, не е грешка или някакъв недостатък, но читателят може да остане неудовлетворен от пренебрегването на някои сюжетни линии. Надявам се този роман да полежи в съзнанието на автора като мигаща лампичка, която да засвети след време като свръхнова и да роди мащабно произведение, изтъкано от интересни герои в една почти правдива вселена.
Надявам се някой ден български писател да вкара България в „голямата игра“ с някой готин научнофантастичен роман. Постоянно чета за американски агенти и тайни лаборатории в Съединените щати или Великобритания, а герои са все са чужди учени и капацитети. Трябва да вкараме България във фантастичната литература.
Друго ревю за книгата от Христо Блажев, отговорен за публикуването ѝ:
Книголандия
Книжен Петър 