"ДОБЪР АПЕТИТ, ИЛИ КАК ДА СГОТВИШ МЪЖА СИ" НА НАТАЛИ ЙЪНГ

Светът се побърква неусетно, а Натали Йънг пресолява манджата

   Купих книгата, за да поема още една доза от необичайните идеи на майсторите на писателското слово, които преминават всякакви граници на въображението си, за да изконсумират повече приходи от продажби (в САЩ това е мисията на всички капиталисти).
  Натали Йънг е престояла неизвестно за мен време сред трупове и с професионален писателски интерес се е „ровила“ в тленните им останки, за да натрупа материал за книгата си. На последния лист пише: „Благодарности. Написах тази книга за Джаки и Мърси, чиято любов и приятелска подкрепа ме държаха до края.“ Смешно ми е.  Има и благодарности към някои личности от операционната зала. С цялата тази подготовка, авторката е целяла да научи с подробности как изглежда и мирише наранената от огън човешка плът (може и да е вкусила!). Всичко дотук сигурно е в реда на нещата. Книгата се продава добре и се чете, а по медиите се обсъжда колко скандална е тя.
   Средната оценка в Goodreads е три звездички (непълни). Аз прочетох някои коментари и се разрових за повече информация, преди да се захвана с прочитането ѝ. Мненията са разнопосочни. Реших, че ще я бъде и ѝ дадох шанс.
    Получих странна готварска книга, която е изпълнена не с психологически ужас и терзания, а самотно съществуване и рецепти за човешко месо и вътрешности. Крилата ми бяха окастрени, още преди да я преполовя, от лежерното всекидневие на една обикновена домакиня, която е решила да се раздели с мъжа си, като го приеме в себе си буквално. Книгата, съвсем сериозно, ще стане хит сред слабоволевите жени, които търпят малтретирането на съпрузите си и всички онези, чиито праг на поносимост към извращения е доста висок. В България статистиката е отчайваща (ако е вярна).
    Петдесет и три годишната Лизи Прейн е нещастна и незадоволена от съжителството си със своя съпруг Джейкъб. Двамата изобщо не живеят в хармония и се отчуждават все повече и повече. В един прекрасен ден, Лизи вижда обърналия се с гръб към нея съпруг и стоварва върху главата му една лопата. Случката с убийството на Джейкъб е раздробена и разпръсната из цялата книга, като сготвянето на частите му. Дълбоко в себе си Лизи държи ключето на пълната си свобода, надявайки се някой ден да се качи на влака и да започне нов живот, далеч от старите и ненужни вече спомени. Тя си дава един месец, през който да се събере психически и чрез изяждането на съпруга си, да построи нужната преграда зад себе си. И… скуката започва. Пържене, варене, печене, тонове подправки; кое как да стане по-крехко и ядивно; крак с картофи, ръка с трюфели и кардамон, пишка с чесън и мащерка… (Продуктите не са сготвени в тези комбинации, но на мен ми беше през … как точно ще сготви мъжа си).
   От време на време Лизи общува с други хора, които не правят ситуацията по-поносима.
    Втората част на книгата повече ми хареса. 2 от 5 за първата половина, 4 от 5 за останалото.
   Лично за мен – това беше. Аз търся психологически ужас и страст в текста, думи, които се леят с мощта на гейзер от кръв или друга субстанция.
    Не защитавайте Лизи, защото тя е канибал. А това никак не е добре.
    Ох, това е.
   Друго ревю в:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s