Животните говорят

В един момент престават да усещат магията на детството и се впускат в един предварително проектиран свят, който смачква повечето им детски въжделения и слага преграда пред невинността. „Затова тези разкази са предназначени за възрастни или поне за онези, които ги е грижа да бъдещето (текст от задната корица).“ Някъде по това време се откъсваме и от единението ни с природата, от усещането за равнопоставеност със всички живи същества, пъплещи по земята като нас. Понякога си взимаме животно вкъщи, за да покажем колко обичаме различните същества. Но това е илюзия – животното просто се превръща в наша собственост и ние го ръководим по свои правила, без да рушим личната свобода, но отнемайки тяхната. Какво е мнението на животните за това обсебване на живота им?
Представяте ли си света без животни? Не е възможно? Вече сме свидетели на изчезващи видове: едни са почти изтребени чрез лов за удоволствие, други са изгубили естествената си среда на обитание, основно заради изумителната човешка алчност. Тези разкази ни пренасят няколко десетилетия напред в бъдещето, когато от всеки животински вид са останали съвсем малко екземпляри, а при някои – само един. Хората са осъзнали прекалено късно вината си и с цената на много усилия се опитват да съхранят и размножат красивите създания. Цената вече не е от значение.
Всеки разказ представя гледната точка на един изчезващ вид. Наблегнато е на красивото и любопитното от всекидневието невинните създания. Герои са орелът, костенурката, хлебарката, рибата и т.н. Разбира се, около всички тях се шуми изключително много – най-гледаната телевизия е „Animal Planet“, вихри се невероятно реалити шоу. Куп специалисти са се заели да разнообразяват самотното всекидневие на животните и да организират любовните им авантюри, чиято единствена цел е размножаването. Самите питомци си имат свое мнение за ситуацията, в която са попаднали.
Изумителна в своята оригиналност книга, която на моменти забавлява, а като цяло – поставя въпроси, на които ни се иска да намерим отговор. Не мога да си представя някой, който може да остане безразличен към този сборник. Томчето е едва от 152 странички, но всички те са запълнени с лек, ненатрапчив хумор и приключенски дух.
Мога само да се възхищавам на Светлана Дичева и умението ѝ да разказва.
Друго ревю: Животът е с твърди корици
Pingback: „GRANTA България 5: Емигранта“ – списание за нова литература | Книжен Петър