Една много специална книга за Уве
Когато един човек чете, в главата му започват да се щурат положителни или отрицателни мисли, главно от умението на автора да влияе на чувствата и усещанията, възникващи в една сива и набръчкана маса, наречена мозък. „Ха-ха-ха“ – ще се засмее прочелият тези думи и ще затвори страницата на блога, преди да довърши. Не, не се опитвам да открия топлата вода или да натрапя на достопочтения читател един всеизвестен факт. Но може ли да ми кажете, защо една книга има способността да променя възгледи, преобръщайки с хастара навън целия светоглед на напълно здрав и психически устойчив човек?Причината може да е само една – Фредрик Бакман се е намъкнал без разрешение в най-съкровеното ви лично пространство и се вихри на воля, пречупвайки градената с години илюзия за щастлив живот. И ето – Уве се появява с гръм и трясък, за да обезсмисли всичките ви дребни проблемчета, заменяйки ги със своите собствени ежедневни сблъсъци около себе си. Той не иска много – само да не му се пречкат и да го оставят на мира. А това все не се случва, защото Уве е заобиколен от нахални съседи, които не могат да свършат сами абсолютно нищо и се нуждаят от някой, който да ги дундурка постоянно. Уве може да помогне на глупавите и нахални хора, като им обясни за пореден път, че има определени правила, които трябва да се спазват и че не трябва току тъй да нарушават личното му пространство.
Някъде дълбоко в душата Уве е нежен и раним, единствената му любов, с която са се допълвали чудесно години наред, вече не е около него, за да съхранява онова мъничко чувство – че всичко е наред и щастието в този живот е постигнато. Уве иска отново да са заедно, а единствената възможност е да се самоубие. Той не би го направил с фанфари и много кръв, за да затруднява полицаите, които ще дойдат да разследват. Първо ще изрине снега на двора, ще подреди къщата си, ще остави указание с какво да го облекат за погребението и как да се проведе то.
Уве е готов да отложи смъртта си, за да помогне. Може малко да се смръщи за поредното посегателство към личното му пространство, но ще покаже как всъщност трябва да прави нещата един нормален човек.
Мога само да благодаря на Фредрик Бакман за чудесната книга, която е написал. Бих продължил със словоизлиянията си, които сами извират, сякаш са недокоснати от сприхавост и нетърпение, но не мога да предам напълно и правдиво какъв точно е светът на Уве. Магията на писаното слово работи за пореден път.
Тази книга се чете лесно, не се натрапва като сметка за парно или поредната политическа словоблъсканица.
Ще запомните Уве. Той е просто Уве, Човек на име Уве.
Други ревюта:
Advertisements
Pingback: „Баба праща поздрави и се извинява“ на Фредрик Бакман | Книжен Петър
Pingback: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон | Книжен Петър