"АВГУСТ" НА ДЖОН УИЛЯМС

Величието на Август
   В „Август“ Джон Уилямс е различен. Спомням си как трептеше сърцето ми, когато разлиствах „Стоунър“ – книга с невероятни образи и тъжна действителност. Двете са коренно различни, но показват изключителния талант на един пренебрегван дълго време автор.
   За Римската империя е писано толкова много, че на човек му иде да пренебрегне стотиците романи по темата и се насочи директно към „изворите“. Чували сме за Марк Агрипа, Цицерон, Марк Антоний, Тит Ливий, Хораций, Вергилий и Овидий на млади години от учебниците по литература. В този епистоларен роман, точно те изграждат историята на Октавиан Август. Чрез писмата и спомените на великите творци и герои от римско време, Джон Уилямс ни разказва за величието на една легендарна империя, въздигнала се на фона на битки, завоевателски походи и задкулисни интриги. Тук Октавиан Август е описван от приятели и врагове с думи, които го прославят или отричат. Всъщност той самият почти не получава думата. 
   Всичко започва от едно много познато събитие – убийството на Юлий Цезар след таен заговор. Рим е разтърсен из основи, палачите се изпокриват и следят последиците от делото си. Преди смъртта си, Юлий Цезар обявява племенника си Октавиан за свой син, решение, което означава, че младото деветнайсетгодишно момче се превръща автоматично в негов наследник. Това веднага го прави враг за преследващите римския трон съперници на мъртвия Юлий Цезар. Следват подмолни битки и съюзи между врагове, разпределение на легиони, територии и най-вече смърт – смърт за неудобните, чиито живот е пречка. Договорените бракове са временно решение, когато става въпрос за влияние и власт, а приятелите могат лесно да се превърнат в съперници. 
   Уилямс е предпочел суховатата проза – реалната история, без цветове и фанфари, без излишен пълнеж и „напудрени“ факти. Въпреки, че е обявена за роман, книгата сякаш е сух сбор от документи, събрани от стара прашна библиотека, и само героите отпреди две хилядолетия са се наели да ни разкажат тази велика история; сякаш Уилямс само е подредил хронологично фактите, давайки възможност на мъртвите да проговорят отново. Малко тежко ми вървеше в самото начало, докато не свикнах с редящите се едно след друго писма и спомени. Но пък след това дойде истинското удоволствие. Уилямс не е за изпускане, както се казва.
   Харесвам писателите, които не „тъпчат“ около една и съща тема, а с всяка следваща книга ни показват богатството на уменията си. Мога само да похваля издателство „Лабиринт“ за избора да „възкреси“ един от великите автори и да позволи на българските читатели да се насладят на думите му чрез нелекия, но възхитителен превод.
Други ревюта:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s