"ДОРА БРЮДЕР" НА ПАТРИК МОДИАНО

Модиано и връзките с миналото
   Преди доста години ми попадна една книжка на Модиано – „Улица ‘Тъмните магазинчета'“, но спомените за нея са някак избледнели, объркани и лишени от смисъл, сякаш потребността от спомена за Модиано като автор, се е разпаднала, повличайки в бездната на подсъзнанието ми всички факти, герои и истории. Самият Модиано сякаш е повлечен от нуждата да запази миналото си, фиксирайки всеки един момент, всяка брънка в текст, който впоследствие може отново да се възвърне към действителността само с един прочит. „Дора Брюдер“ е едно такова пътуване в миналото – мистична заигравка със спомените, които могат да бъдат изгубени.
   Романът на Модиано не препуска в галоп, а тихо и спокойно постила дума след дума, за да подреди правилно фактите около едно изчезнало момиче. В началото съществува само една обява във вестник „Пари Соар“ от 31 декември 1941 година:
   „ПАРИЖ. Издирва се младо момиче, Дора Брюдер, 15-годишна, висока 155 сантиметра, с овално лице, сиво-кестеняви очи, сиво спортно манто, тъмночервен пуловер, морскосиня пола и шапка, кафяви спортни обувки. Всички сведения за момичето, изпращайте на г-н и г-жа Брюдер, булевард „Орнано“ 41, Париж“
   Париж е окован във веригите на Втората световна война, немски войници издирват и залавят евреи. Дора Брюдер е едно от хилядите имена с незавидна съдба по време на окупацията на Франция. Модиано се връща десетилетия назад, за да възстанови един крехък живот, изгубен за историята. Посещава улици и сгради, частично променени през годините места. Модиано реди пъзел, който ще му предостави цялостна визия за отминалото време. Описанията са подробни, маниакално подробни; фактите се свързват логически и водят до нови факти, които от своя страна са поднесени прилежно, сякаш писателят е изправен пред съд и е дал клетва да казва истината и само истината. Всеки доказателствен материал (сводка, списък, обява, писмо) е предаден чинно и без много увъртане. Телеграфен стил на писане.
   Докато Дора Брюдер се ражда отново след всяка отгърната страница, Модиано прави свое собствено мисловно пътешествие, самият той попада в историята, която описва. Сградите са същите, ситуациите са подобни, сякаш нарочно е търсил припокриване, за да е всичко по-ярко и достоверно. Баща му също е превърнат в пионка, умело подхвърлена сред героите. Животът на Модиано и този на Дора Брюдер са поднесени паралелно – връзката е неизбежна и търсена.
   Патрик Модиано получи през 2014-та година Нобелова награда за литература, факт, който неминуемо ще доведе до „възкресяване“ на творчеството му в България (около 15 преведени творби от 1980-та година насам) и преиздаване на доста от неговите книги. Стилът на писане на Модиано може да не се приеме лесно от масовата публика, но магията я има.
Още ревюта:
Библиотеката
Книжка с мишка (включва и „Сватбено пътешествие“)
На по книга, две
По-задълбочен поглед към творческите идеи на Модиано: Амелия Личева
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s