„СТЕПЕНИ НА СВОБОДА“, ЧАСТ 3 ОТ „МЕТРОЗОНАТА“ НА САЙМЪН МОРДЪН

Свободата на Петрович е отново под заплаха
   Съвсем сигурно е, че Самуил Петрович никога няма да се откаже от борбата, която води с любителите на апокалиптични сценарии. Вече свиквам с непрестанното му мърморене и повтаряне на едни и същи руски псувни. От една страна това го прави предвидим, но пък от друга – се вижда една постоянна непримиримост, която ми допада. Имах известна нагласа за третата част – постоянни битки, интересни политически ходове, доволно количество (колко грубо звучи!) невинни жертви, – но не и 200 страници ретроспекция на първите две части. „Уравненията на живота“ и „Теории за полета“ си бяха доста впечатляващи, докато „Степени на свобода“ не доказа, че Мордън има желание да доразвива героите си. Спасението тук се крие в тайната конспирация около Петрович, която – до известна степен – го принуждава да стане още по-целеустремен и рискуващ живота си. То такъв живот като неговия едва ли може да се нарече стойностен, но се старае момчето. Може да се каже, че кръвта вода не става – направо невъзможно при Петрович.
   Отново имаме ядрена заплаха, а и този път нещата не са такива, каквито изглеждат. Реконструкцията на Свободната зона е почти завършена, но това не означава, че всички врагове са победени и нищо няма да наруши спокойствието на обитателите. ИИ-то Майкъл все още е откъснат от света под сринатата кула „Ошикора“, но си е постоянен дразнител за Външните, а и почти всички други, освен Петрович. Самият той не престава да се разпада физически, като намира все нови и нови начини да „пришие“ към тялото си още някоя машинария. Местните духовни лица, разбира се, живо се интересуват дали Майкъл има душа и може ли да бъде редови гражданин на Свободната зона. Покрай безкрайните разисквания за целите и възможностите на враговете, е открит мъртъв армагедонист с предполагаема ядрена бомба до себе си. Самият Петрович е в смут от раздялата със съпругата си и подозира подривна дейност около нея. Наблизо душат и американците, за които първото място на политическата сцена, си е нещо като рождено право. Едва ли, би казал Петрович.
   Не съм изцяло задоволен от развитието на историята, но пък явно Мордън е оставил нещо и за следващата част от поредицата. Засега му прощавам, защото ми хареса развръзката в последните страници. Очаквам продължението.
Лична оценка от мен: 3.8 / 5
 
Други ревюта:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s