„РАЗПОРЕДИТЕЛИТЕ НА СМУТА“ НА ХРИСТО КАРАСЛАВОВ

Да живееш е един вид фантазия
   Както и да бъде наречен, този роман е трибуна, на която можеш да излезеш и да развихриш фантазията си, онази фантазия, избуяла в период на търсене на свобода. Ние всички сме скитници, опитващи се да измерим началото и края на своите възможности и от време на време прекрачваме сянката си, за да дадем свобода на фантазията. Дали Караславов е имал това предвид, или е задал сложна гатанка, която има много отговори? „Разпоредителите на смута“ сее смут сред всеки, опитал се да поеме това предизвикателство. Сън ли е това, или начин да победим самотата си по време на прехода?
   „Всъщност, сънищата нямаха никакво значение. Събуждах се усмихнат, но излизах пред входа на собствената си неприязън – нещо присъщо за по-голяма част от нацията ни по това време. Не че толкова се мразехме. Просто това бе най-добрата възможност адекватно да възприемем себе си сред разрушената геометрия на на градовете наоколо. А може би и до ден-днешен си остава най-добра… Не знам, защото отворих вратата, а навън стоеше пролет. Това е.“

   Христо Караславов разказва за опитите ни да преминем някак през онзи така иконографисан Преход, през арката на примирението; да съберем парчетата от разкъсаното си достойнство и да намерим пътя на изцелението. Дали този път ще е вечно бродене из фантазиите с плацебо ефект или конвейер от завод за рециклиране? Ние ли сме момчетата, които се опиват от фантазираната си свобода като музиканти? Знаем, че опитът ни е обречен на неуспех. Сглобките на „клетката“ се разпадат и настъпва хаос.
   Романът прелива от мисловна разюзданост. От мрачната действителност, преминаваме през лицата на отминалата история, преродени в приказни герои – всъщност събирателни прототипи от реалността. Достатъчно е да прекосиш сянката си, за да се срещнеш с Ловеца с дървената пушка („Аз съм Великия зелен ловец от Зелената гора, гонещ Великия зелен дивеч, Великите зелени риби и Великия им зелен хайвер до зелено.“), Пратеника („Аз съм пратеник на краля на скитниците и ви предлагам да се полюбувате на неговото гостоприемство! Също така ви предлагам да приемете на драго сърце, защото в противен случай ще трябва да ви отведа насила!“), Двора на краля на скитниците („Странно място – споделих с Ловеца, докато наблюдавахме как някакви парцаливи двойници на Горбачов и Елцин се бореха с камината… В ъгъла стоеше някакво твърде мърляво подобие на Силвио Берлускони, омотано в протрита фланелка на червено-черни черти, което постоянно се заяждаше с всички и най-вече с един достолепен, грижливо сресан, макар и крайно нуждаещ се, дългоух чичко, одрал кожата на британския престолонаследник.“), Героите от обедната почивка, Бизнесмена, Войника, Чиновника („Чиновнико! – казах му. – Ти си добър човек… Много добър човек… / А той ме погледна леко позачуден, леко развеселен, много любопитен. / -Добър човек ли!? – каза, като малко притеснено се усмихна. – Какво е това?“) и други всякакви. С особено внимание и смях приех Вселенското търговско-развлекателно дружество на Извънземните, което простира дейността си и на територията на България. Тук е мястото да  отбележа и страхотната книга „От космоса с любов“, която разглежда темата сериозно и задълбочено.
   Да се върнем ли на момчетата? Светът е тежък за раменете им. Ще напуснат едно място и ще пристигнат на друго, все с мечтите си и изборите, които ги следват по петите. Ще преминат през Кризата, инфлацията, безразборното лутане от работа на работа. Ще се радват на женски ласки, ще преследват цели покрай тъмната страна на живота.
   Докато четях, се чувствах странно. Избирах си моменти, които да повторя, без да влагам някакъв умисъл – просто регистрирах и поемах напред. Никак не е чудно, че се вживях само в първата част от романа. Разюзданата мисъл на Караславов спече и най-дебелите ми нерви, прекроявайки градената през годините моя целенасоченост. Човекът така съществува – цел след цел, докато не избистри световните проблеми и не легне спокойно на средната си възраст, неподкупен за нови внушения. „Разпоредителите на смута“ е изблик на възвишеност, която не се дава лесно и не лежи на стари лаври. От всякъде изскачат дълбоки каньони, сякаш копани в сънищата след неспокоен ден. Не мога да си правя цялостни изводи, защото загадката на романа не се е разбулила напълно. Но ми хареса специфичното дълбаене сред думите, постоянното напомняне, че можеш да се изгубиш колкото и да си подготвен. Разбрах ирационалната нишка, която следва неотклонно всеки Преход. Насъсках се срещу неправдите и неприятните проблеми, изникващи от всеки ъгъл.
   Тази книга все пак е написана за хората и усилията, които изисква, няма да бъдат напразни. Само се надявам Христо Караславов да не остане втрещен от различните интерпретации на романа му. Все пак не е съвсем обикновен. Пример: в училище получаваме все една и съща компилация от думи за познати класически книги. При тях всичко е обяснено и систематизирано и не се предвиждат интерпретации. Ученикът лесно може да получи слаба оценка, ако се разминава драстично с наложената идея. Тук проблемът е във връзките, които изграждат романа. Но Караславов да каже как стоят нещата.
Лична оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s