„Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева

 Сила, страх и шпиони в социалистическа България

 

   Няколко дни, след като прочетох „Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева, странното впечатление, което остави в мен този роман, продължава с пълни сили да ме държи в неведение. Действието се развива през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, което си е достатъчна причина да се захвана с четенето му, все пак по това време съм бил хлапе. Какво ли м…а му е ставало, докато съм се учел да обичам Народна Република България? Ами каквото и да е ставало, то е било далечно и маловажно за мен тогава, без досег с живота на другарите от висшите кръгове. И да ви кажа честно, едва ли този роман може да ме спечели с умението си да скандализира. Вече стана ясно, че съм бил далеч от сексуалните щения на каките и батковците от онова време, но това не ми пречи да направя едно сравнение.

Не, няма голяма разлика в секса преди и след 1989-а година. Поне Милена Фучеджиева не е поставила видима граница. Какъв секс има в романа? Има секс чрез изнасилване, секс от безразборни и случайни връзки, секс с „привилегированите“ за издигане в обществото, секс от любов и нереализиран лесбийски секс. Няма разлика със  ситуацията в момента, освен нетипичното в днешно време разделение на омразна буржоазия и селяни-комунисти, като последните бързо изземват привилегиите на първите и се настаняват в опразнените красиви сгради в центъра на София. О, май и сега е така, само че в ролята на комунистите са капиталистите. И кой опира пешкира? Народът. И сексът си е един и същ.

   Народът не присъства и в „Сексът и комунизмът“. Изненадващо или не, но в романа е отделено място само на привилегированите Докови – тип „селска чест“ борци за комунистически идеал и Карамихови – омразни буржоазни елементи, осакатени без време чрез убийството на главата на семейството им. Синът на Анастасия и дъщерята на Ганка и Цеко Докови са сякаш родени да бъдат заедно. Маруся и Стефан поемат по пътя на любовта си, която преминава през омразата от страна на Докови към буржоазния възпитаник. От тази любов се ражда Лола (Лилия) – малкото невинно същество, принесено в жертва на социалистическа България. Но животът на Лола не е свързан със страданието и нищетата, а с търсенето на свобода. Появява се възможност да прекара известно време в Париж и да поеме от свежия полъх на западното общество. Най-крехките си тийнейджърски години, когато се гради характер, тя живее без ограничения. Пътуването обратно към България е сякаш за назидание – да пречупи мечтите и копнежите ѝ, да препъне чувството и за щастие. Но Лола се бори, не иска да изгуби временно спечелената свобода. Резултатът е нелицеприятен: тя се впуска в неразумни връзки с доста по-възрастни мъже и се отдава на сексуалните си фантазии. Произходът ѝ и волността, с която се представя в обществото ѝ печелят завист и омраза. Майка ѝ също намира своя идеал – властта. Маруся поема със страх агентурните си задачи, за да отдалечи опасността от семейството си, но губи любовта си. А бащата на Лола е между чука и наковалнята. Стефан все още е в немилост заради произхода си и решава да се дистанцира, което се оказва истински проблем за дъщеря му.

   Езикът на романа е деструктивен. Лошите думички, дошли изневиделица в живота на малката Лола, се появяват веднага щом бъде активиран смисълът им от самата нея. Те ярко контрастират с идилията, която трябва да изгради комунизмът в България. Те съставляват низшата част на търсената свобода. Те са израз на свобода и на днешните деца. Гадно, но е така. Читателят на тази книга не трябва да търси красота в изказа, защото борбата се състои в това – да се нагруби пошлото, за да изпъкне красивото.

   Има още много какво да се пише, защото темата, разглеждана в романа, е като кладенец, от който се вади вода при нужда и без нужда. Победителите създават историята, нали? А това е история, литературна история.

Оценка от мен: 3.8 / 5

 

Други ревюта:

Аз чета

Ревю на Дени в Goodreads (пространно и впечатляващо!!!)