„ЗВЕРОВЕ В ЗВЪНАРНАТА МИ“ НА ДЖЕРАЛД ДАРЪЛ

Джери и колоритните животни от зоопарка
   Прочетох първата си книга на Джералд Даръл и мога да кажа, че съм впечатлен. Това ми усещане дойде още в самото начало на книгата, без да съм чел каквато и да е допълнителна информация за нея. При мен рядко се случва да посегна към книга неподготвен. Обяснявам си го със свежата и магнетична корица, която ми напомни за детските книжки с картинки на животни по страниците. Всеки, който е чувал птичките през прозореца си и се е заслушвал внимателно в прекрасните им песни, знае за какво говоря. Много хора отглеждат животни вкъщи и ги обгрижват като членове на семействата си. Повечето от тях биха се влюбили в книгите на Даръл.
   „Зверове в звънарната ми“ („Колибри“, 2015) е автобиографична, както и всички останали на британския природозащитник и писател. Тази обаче е малко по-специална, защото обяснява как е започнало всичко. Тук Джери е младеж в разцвета на силите си. Живее със семейството си, куп животни, и с голям ентусиазъм приема при себе си животинка след животинка. Вече е решил цял живот да се занимава с животни. Ето какво пише той:

   „Прекарах всичките години, в които се оформяше характерът, вкопчен в това ми решение с упоритостта на мида патела и влудявах всичките си приятели и роднини с това, че ловях, купувах или внасях у дома всевъзможни живи същества – от маймуни до скромни градински охлюви и от скорпиони до бухали.“

   Мечтата на Джери да стане събирач на животни, става все по-неотложна (ако мога така да се изразя). Един ден получава обаждане от приятел, че бебе еленче лопатар спешно се нужда е от дом. Той не се двоуми и приема да го подслони вкъщи. Случаят се оказва по-сложен, защото еленчето съвсем не е бебе и годинките му са повече. Хортанз веднага показва животинския си ентусиазъм и започва с белите още от вратата. Скоро става ясно, че не може повече да остане и е заточен в близка ферма. Желанието на Джери да придобие опит с  по-големи животни е спънато в зародиш. За кратко. Той се втурва да си намери работа и не след дълго е назначен за гледач на животни в зоопарка „Уипснейд“.
   Цялата книжка представлява едно забавно пътуване между огражденията и клетките на животните, сектор след сектор. Хумор блика отвсякъде. Даръл описва всякакви волни и неволни произшествия с питомците, между които са тигрите, лъвовете, зебрите, мечките, антилопите, един жираф, сприятелил се с козел, камилче и много други. Няма да е чудно ако докато четете, ви напушва освежителен смях. Аз се разсмивах на почти всяка страница, но предвид прекрасния начин по който е написана тази книга, това си е в реда на нещата. Освен това ще научите доста факти за навиците и характера на отделните видове – мързел, злоба, закачливост и любвеобилност са само част от тях. Смешните ситуации обикновено са в ущърб на гледачите, защото кой би обвинил животните в правенето на нещо нарочно?
   В края на книгата има няколко страници да трудностите, които срещат природозащитниците и колко трябва да е отдаден на работата си един гледач или събирач на животни. Много видове вече са изгубени, изтребени не от някой друг, а именно от човека.
   Тази книга ще се хареса дори на подрастващите. Сигурен съм.
Оценка от мен: 5 / 5
Други ревюта:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s