„Легендата“ („Легенда“ – книга 1) на Мари Лу

 Терор и страх в постапокалиптична Америка

1-183080_b   Това е първата тийнейджърска антиутопия, която чета и съм щастлив, че ми допадна. Малко ми е странно, че младите читатели се прехласват по книги с описано откровено насилие срещу деца, но това си е литература като всяка друга – явно това им харесва на децата и писателите реагират адекватно към нуждите на пазара. Антиутопиите вече си имат хиляди фенове в България и изобщо не е чудно моето любопитство към този вид литература. Класическите антиутопични романи са познати на всички, включително и на мен, но сега ще се занимаем с превърналите се в мода техни тийн варианти. Героите, разбира се, са младежи на възрастта на учениците и не отстъпват по умения във всякакви области от възрастните. Разликата е, че децата имат по романтични представи за чувствата, които изпитват и съответно държанието им се предопределя от възрастта.
 
  „Легендата“ („Хермес“, 2014) на Мари Лу е първата книга от нейната поредица за Джун и Дей. Те са петнайсетгодишни деца, поели по различни пътища, определени им от порядките в една разделена на две Америка. Най високо в йерархията стои Електор Примо – многократно преизбиран диктатор, който си е организирал държавното управление по свое лично усмотрение. Той управлява Републиката, а жителите на Колониите са се превърнали в негови смъртни врагове. Потретите на Електора са навсякъде и всяват страх и респект у всички жители. Из цялата страна са пръснати джъмботрони – монитори, които предават филтрирани от властта новини. Противопоставянето на властта се наказва най-жестоко. Миналото на страната, която е носила гордото име Съединени щати, е замаскирано и няколко поколения след разделянето никой не помни какво е било преди това. Някъде из размирните райони по границата може би има доказателства, но единици са открили някакви следи.
   Джун е от привилегированите. Родителите ѝ са загинали при автомобилна катастрофа и тя е останала сама с брат си Метиъс. Както всички други деца, на десетгодишна възраст тя е преминала през изпитанието на теста, който определя съдбата на всички. Тя се смята за единствената, успяла да изкара най-висок резултат. Феноменалният ѝ ум веднага е впрегнат в полза на Републиката и тя е записана да учи в добро училище, което не се връзва много с характера ѝ на свободолюбива и опърничава. Въпреки проблемите, които си има с ръководството на училището и властите, тя е гледана и пазена като писано яйце. Големите ѝ възможности ѝ позволяват да изпревари децата на нейната възраст и тя бързо претупва необходимите за обучение години за двойно по-кратък срок. Брат ѝ Метиъс служи във военните формирования и е много близко до скритите апетити на Републиката. Но и той е оставен в информационно затъмнение, което е от полза за прекия му началник командир Джеймсън – жена с доста отровен характер. Един ден Метиъс се сблъсква с Дей – най-издирваният човек в Републиката. Смъртта му активизира властите и сестра му Джун е дипломирана скоропостижно и произведена в офицер, за да се заеме с издирването и залавянето на Дей.
   Дей има съвсем различна съдба. Резултатите от теста му са неудовлетворителни и той попада под ударите на властите, които го отнемат завинаги от семейството му, за да работи в трудов лагер. Той се измъква и става ренегат из улиците на града. Започва да саботира операциите на военните и е обявен за най-опасния престъпник в Републиката. В сектора, в който е прекарал детството си върлува зараза. Специални военни части обикалят и маркират сгради, където има заразени и не след дълго се саморазправят с тях. Дей знае, че един ден те ще маркират вратата на дома му и ще погубят близките му, защото малкото му братче е заразено. Той се впуска в издирване на ваксината, предназначена само за привилегированите, заедно с две години по-малката от него Тес, загубила рано родителите си.
   Всичко това е предадено почти неусетно в самото начало от Мари Лу и служи като отправна точка за започването на същинската история. Почти няма информация за предисторията на случващото се в Републиката и Колониите, но това явно ще бъде една от темите на следващите книги от поредицата. До средата на книгата сякаш са пренебрегнати по-възрастните читатели, защото историята е уплътнена с чести романтични изблици и страсти, които ще се харесат на тийнейджърите. Първата част е някак само маркираща. Малко след средата нещата започват да се случват на скорост и точно там се появяват сцените с брутално насилие. За мен не е проблем да ги възприема просто като читател, но какво става в главата на младите, за които е предназначена книгата… не ми се мисли.
   Оформлението на текста и корицата ми допаднаха. Първоначално корицата е била съвсем друга и е похвално, че от „Хермес“ са взели решение да я променят – новата е много по-добра. Историята се води от първо лице на разменни начала – Джун и Дей влагат собствена гледна точка на случващото се, като за всеки от тях е отредена отделна глава. Интересното е, че всяка от двете гледни точки си има собствен шрифт.
   Не навсякъде има положителни мнения. По-долу има линкове към някои от тях.
Оценка от мен: 4.1 / 4
Други ревюта:
Advertisements

2 thoughts on “„Легендата“ („Легенда“ – книга 1) на Мари Лу

  1. Pingback: „Феноменът“ („Легенда“ – книга 2) на Мари Лу | Книжен Петър

  2. Pingback: „Героят“ („Легенда“ – книга 3) на Мари Лу | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s