„За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ на Румяна Угърчинска и Розарио Приоре

 По следите на на един диктатор. Десетки интервюта разтварят завесите около Кадафи

1-192146_b   Ясно е, че разследващата журналистика не спестява и най-грозните картини около събития, разиграващи се из цялата планета. Тези журналисти грабват най-необходимото за дългото си пътуване и поемат по следите. Румяна Угърчинска е френска разследваща журналистка, позната ни с други три книги, излезли на българския пазар – „КГБ & сие“ и „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II“ и „Газовата война“. Спецификата на последната ѝ книга, публикувана първо на френски, дава ход на едно ползотворно сътрудничество с Розарио Приоре – италиански съдия, експерт по политически тероризъм. „За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ („Millenium“, 2015) е доста сполучлив резултат от това сътрудничество.
Аз не съм експерт, за да подложа този текст на тест за правдивост, но мога да изложа онова, което мисля за книгата. В нея е отделено място за няколко документа, които нагледно показват откъде са черпени част от сведенията. Много други документи, използвани като източници на информация, също са прилежно споменати. Даден е и дълъг списък на проведените интервюта, които влизат – където е необходимо – в основния текст. Но да видим как стоят нещата.
   Муамар Кадафи е доста противоречива фигура, носеща повече негативи, отколкото позитиви в днешния свят. Неговото управление започва с революция и завършва с революция. Всички са наясно, че диктаторските режими обикновено поемат по пътя на Ада, така да се каже, и не водят до дългосрочни положителни промени в района от света, в който налагат властта си. Поемането на някаква власт е свързано с много отговорности, които за един диктатор са по-скоро свързани със защитата на личните и тези на близкото му обкръжение интереси. Той се обгражда с лоялна към него военна структура, строи колосални по размери стени около дома и резиденциите си, и се превръща в един вид затворник на собственото си его. Диктаторът си създава контакти с други противоречиви фигури, вилнеещи в свои собствени територии и моделира по изключително привлекателен за народа си начин политическите си цели. Начинът по който е дошъл на власт, веднага му създава заклети врагове, които още от първия ден на властването му, го задължават да проявява изобретателност и хитрост, за да остане на върха. В съвременния свят политическите машинации (метод да се приведе в сила непопулярно решение) са нещо съвсем нормално. Дали си диктатор или не, политическите машинации са винаги едно добро решение за манипулация за постигането на желания резултат. Но при диктаторите те имат една единствена цел – запазване на властта и живота. Друга особеност при диктаторите е всяването на страх, което води след себе си до жестокости, преминаващи границите на разумното. Народът се довежда до състояние на хипнотично доволство, а „неразумните“ се изтребват до крак. Такава е и личността на Кадафи.
   Кадафи идва на власт пред 1969 година след преврат (на 31 август срещу 1 септември под кодовото име „Ерусалим“) срещу крал Идрис, довел до изцяло нова политическа система в Либия. Тя носи името „джамахирия“, което означава буквално „власт на народа“, или както ни е по-добре да го формулираме – Народна република. Угърчинска започва именно с изясняването на тази специфична форма на управление, култивираща десетките местни племена, всяко със своята специфична история: либу, кадафа (племето на самия Вожд), варфала (най-голямото, наброяващо 50 клана и численост от милион души), бараса, мегара, туареги, бербери, тубу, амазиги, зуей, ромла и т.н. След поемането на властта, Кадафи започва да раздава постове на определени фигури от тези племена и създава стройна организация, която всъщност представлява самата власт; поддържа се баланс между племената с разпределянето на министерски, дипломатически и административни постове. Самият Кадафи заема много важни постове, от които се отказва след време, за да заеме този на почти божествен Вожд на народа си. Пътят на Угърчинска я води до Триполи и тя взема първите интервюта от личности, приближени на Вожда или изпълнявали определени функции във властта; също и от върли негови противници, дали десетилетия от живота си, за да го отстранят от поста му. Описва полуразрушените резиденции и цивилните, тълпящи се постоянно около тях, с намерението да опазят Вожда от нова бомбардировка. Целта на книгата ѝ е да представи сложните политически машинации около Кадафи, интересът към спогодби и договори проявен от Великите сили и двойните стандарти, говорещи за тайната политика, която се върши под масата. Петролът също влиза като разменна монета. Факт е, че Мухабарат, либийската разузнавателна служба, използва система за наблюдение на електронните и цифрови комуникации Ийгъл, продадена през 2008 година на Кадафи от френската компания „Амезис“. Разследването на Угърчинска води до осветляване на повече от 20 опита за физическо отстраняване на Кадафи, някои от които почти успели. Все пак идва емблематичната дата на бунта – 22 февруари 2011 година, когато късметът на Вожда го напуска безвъзвратно.
   Отделено е голямо внимание на трагичния полет, извършен от самолет на италианската компания „Итавия“ в посока, пресичаща друг полет, в който се вози Кадафи. Следва „Локърби“ и случая с българските медици, преминал като ураган през България. Има и един почти комедиен епизод с благодарствените портокали, пристигнали ненадейно на българското летище, и впоследствие раздадени и изядени. Информацията е предадена с подробности, сред които и по-малко известни факти.
   Книгата дава изключително богата информация – истинска лавина, която трудно може да се обработи от невежа в областта като мен. Самата революция, станала причина за смъртта на Кадафи, беше изцяло споделена в новинарските емисии през 2011 година. Задаваха се важни въпроси и се даваха трудни отговори. Но събитията сякаш преминаха на бързи обороти и много от фактите от историята на Либия и режима на Кадафи, бяха заметени под разрушените сгради и се заглушиха от победните викове на спечелилите. „За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ е съвсем реален справочник, почти енциклопедично педантичен към подробностите архив, с правдив и ясен език, който ни въвежда в живота на един „успешен“ диктатор, съумял да се запази физически цял почти 42 години във властта. Дълго време съм се питал каква е била ролята на Великите сили – Съединените щати, Великобритания, Франция и Италия – в политическата кариера на Кадафи. След прочитането на тази книга имам отговори, но имам и още много въпроси, възникнали по време на четенето. Наистина е трудно да се систематизират фактите в стройна редица, затова поемах текста на малки глътки. Но на последната страница, след солидното количество приложения, останах доволен от наученото.
   Предупреждавам ви отрано, че никак не е лесно да се навлезе в проблематиката, изложена в книгата. Би била по-ясна, ако Угърчинска се бе разпростряла не на 350, а на поне 500 страници. Не бива да търсите тук някакъв стил и литературност поради факта, че в текста са вплетени множество интервюта, предадени така, както са споделени от интервюираните.
Оценка от мен: 4.5 / 5
Advertisements

One thought on “„За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ на Румяна Угърчинска и Розарио Приоре

  1. Pingback: „Пабло Ескобар. Тайните на наркобарон № 1“ на Роберто Ескобар | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s