„НЕГРАМОТНОТО МОМИЧЕ, КОЕТО МОЖЕШЕ ДА СМЯТА“ НА ЮНАС ЮНАСОН

Шеметни приключения, шеметни герои
   Нямаше как да не посегна към тази книга, тъй като съвсем наскоро прочетох „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“. Юнас Юнасон спазва един доста стабилен модел и при двете книги. Ако на някой му е харесала първата, няма да се церемони много да се снабди и с втората. За мен „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ („Колибри“, 2015) е дори по-сполучлива, въпреки по-краткото си заглавие. Не, нямам проблем със заглавието (*усмивка*). Останах изключително доволен, когато разбрах, че и обемът на книгата е по-голям. Прави чест на Юнасон, че не скрива нищо от грозната действителност и ни сервира както кофи с екскременти, така и други кофи, но този път пълни с надежда. Неговата героиня е колкото позитивен образ, толкова и образ на тъжната съдба на милиони, израснали като нея. Номбеко е щастливата случайност от една природна генетична вихрушка, която от време на време „подрежда“ картите в полза на самия човек. Тя може да смята феноменално. Намеквам, че дори на преминалите през някаква образователна система трудно могат да постигнат нейните резултати, без предварително да им е заложен този успех. Но да караме поред.
    Южна Африка през 60-те. В едно от най-бедните предградия на Йоханесбург се ражда чернокожо момиченце. Съдбата ѝ е предопределена още от самото раждане, поради един-единствен факт – че се е родила в тази държава и по време на Апартейд. Картината е грозна, та чак отвратителна: чернокожото население е подтиснато и низвергнато от белите завоеватели, които именно в Африка са решили да бесуват. Още от съвсем малка Номбеко е принудена да работи в тоалетните, като пренася кофи с изпражнения. В предградието Совето това е единственото, което може да прави, ако не иска да попадне в лапите на престъпниците и да завърши живота си като повечето момичета в предградието. Баща ѝ е избягал двайсетина минути, след като е съдействал за зачеването на момичето. Майка ѝ поема ден след ден солидни количества от местен алкохол, или опасен разредител, ако не намери от първото. Номбеко остава сирак. Умението ѝ да смята веднага е взето предвид и тя поема счетоводството в тоалетните. Шефът ѝ бързо е уволнен след поредното си пиянство и – съвсем изненадващо – тя е назначена на негово място. Вече е на четиринайсет. Не след дълго се научава и да чете. След куп перипетии, моментът за измъкване от блатото е настъпил и тя поема на път към голямата си мечта – голямата библиотека. Нелеп инцидент я отвежда право в лапите на инженер, работещ в ядрена база. Инженерът се оказва почти пълен идиот, което пък се оказва достатъчно Номбеко да се запознае с южноафриканската ядрена програма.
   Докато Номбеко се опитва да се спаси от мизерията, Юнасон ни пренася на хиляди километри – в Швеция, за да ни запознае монархист, който съвсем скоро ще намрази монархията, когато е лично повален от кралската особа. След много безплодни опити и мечта са син, който да продължи делото му за сваляне на монарсите в Швеция, той изневиделица се сдобива с близнаци. Те поемат по пътя на баща си, но се оказват съвсем различни: единият е готов да поеме щафетата, а другият има собствени планове. Срещата им с Номбеко предстои, а също и такава с една ядрена бомба, за чието съществуване знаят твърде малко хора. Освен този, който е задължително да знае, в страна, до съвсем скоро без налично ядрено оръжие.
   А тук ще спра, защото само това е достатъчно за един читател, преминал през първата книга на Юнасон. Хич не се притеснявайте, че съм издал много. Ревюто ми минава само по заобиколните пътища на настоящата история. Просто примирам от кеф, като си представя какви физиономии може да направи човек, заел се да чете книгата на Юнасон. А самата история е изключителна и много, ама много забавна! Перипетиите на героите, растящи като брой с всяка изминала страница, са толкова ексцентрични и… невероятни (няма как по друг начин да се изразя), че не ви пожелавам да ги срещате по пътя си. Е, би било забавно, но около всички тях витаят куп неприятности и светът би могъл да пострада, ако някой такъв реши да последва мечтите си.
  Чудна и въздействаща книга е това! Причинете си я задължително, ако сте харесали първата на Юнасон. Пък може да започнете и направо от тази. Тя надгражда с много понятието приключение, дори прелива от приключения, пред които и най-големият приключенец ентусиаст ще предпочете да си пие на спокойствие вкъщи, вместо да тръгне по широкия свят. Юнасон е успял да превърне грозната действителност в една пародия на страстите. Под перото на автора дори политиците, че и всякакви други лица, стоящи на гребена на вълната, са претъркаляни в калта и солидно натъртени. И се досещам откъде идва тази свобода на Юнасон: той разпродава имуществото си в Швеция и заминава в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, за да твори на спокойствие. И това е резултатът.
   Има положителни и не толкова положителни мнения, тъй че по-долу съм дал няколко линка към други ревюта. Ако моето ревю ви е достатъчно, грабвайте книгата.
Оценка от мен: 4.7 / 5
Други ревюта:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s