„Животът ми като автор на комикси“ („Историите на Дерек“ – 3 книга) на Дженет Тажиян

 Дерек е малко по-голям и по-отговорен, дори автор на истински комикси

1-12345432   Ето ме отново на линия с третата книга от поредицата за Дерек. „Животът ми като автор на комикси“ („Софтпрес“, 2015) е също толкова свежа и забавна, колкото и предишните – „Животът ми като таен агент“ и „Животът ми като екшън герой“. Тук обаче момчето е съвсем очевидна жертва на обстоятелствата. На дневен ред са приятелствата и как само няколко думи могат да нараняват. Дженет и Джейк Тажиян отново са спретнали солидно количество приключения за своя малък герой, но показват и една пренебрегвана до тук страна от живота. 
Самият Дерек все пак чете, въпреки че тази му изключително неприятна задача за известно време е заменена от много по-приятната – правенето на комикси. Време е момчето да се стегне.
   В училището на Дерек всичко си тече както си е текло и досега, но само докато не се появява Умберто – новото момче в инвалидна количка. Дерек е заинтригуван, защото вкъщи си има маймунка капуцин, която след няколко месеца ще започне да се обучава за помощник на инвалиди. Каква по-добра тактика може да се измисли за спечелването на още един приятел? Както самият Дерек преценява ситуацията: „…направо си плаче за маймунска помощ.“ Нещата с Умберто обаче не стоят по начина, който си представя момчето. Умберто се оказва голям нахалник и използва всички средства да направи за смях нашия герой. Ексцентричното му поведение и безспорните му умения да се придвижва бързо и лесно на инвалидна количка, включително и да играе перфектно лакрос, веднага му качват рейтинга пред съучениците на Дерек. Срещу Дерек вече стои цяла армия от подигравчии.
   Дерек вече е започнал да рисува първите си комикси. Родителите му са възхитени – баща му най-сетне му разрешава да използва за модели манекените, от които самият той се е учил да рисува като по-млад. Освен това има страхотно подобрение в рисуването. Но скоро осъзнава, че новото момче в инвалидна количка е по-добър и в това от него. Дори започва да краде идеите му. Последните два факта не водят до нещо по-различно, освен допълнителна порция подигравки.
   Все пак Мат и Карли се проявяват като истински приятелчета. Те веднага се включват в новия клуб за рисуване на комикси, основан от Дерек и правят всичко възможно да потушат войната с Умберто. Това го държи с боен дух, въпреки че гаджето на Карли му отнема възможността да се вижда по-често с нея. Войната стига кулминацията си, когато Умберто и Дерек си уреждат бой пред цялото училище.
   Дженет Тажиян не излиза и на йота от прекрасният си стил на писане. И в първите две книжки, и в тази тя умело включва в живота на Дерек нови предизвикателства. Въпреки че поредицата е предназначена за по-млада аудитория, за мен тя си е истинско забавление. Освен това илюстрациите на Джейк Тажиян и няколкото комикса, включени в третата книжка, създават допълнителен колорит на историята. Самата поредица има още две неиздадени на български книжки, но и тях ще очаквам с вълнение.
Оценка от мен: 4.4 / 5
Друго ревю:
Advertisements

2 thoughts on “„Животът ми като автор на комикси“ („Историите на Дерек“ – 3 книга) на Дженет Тажиян

  1. Pingback: „Животът ми като смотльо“ („Историите на Дерек“ – 4 книга) на Дженет Тажиян | Книжен Петър

  2. Pingback: „Животът ми като геймър“ („Историите на Дерек“ – 5 книга) на Дженет Тажиян | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s