„Двойници и животни“ на Нинко Кирилов

Когато логиката си избере паралелна реалност или как Нинко Кирилов деактивира чувството ни за посредствен живот

1-182995_b   Все някоя нощ ще започна да сънувам щрихи от разказите на Нинко Кирилов. Не знам защо го искам, но тази магическа реалност в книгата е много привлекателна. И защо изобщо сложих това заглавие, което само ще обърка и наскърби читателите? Защо пък да имаме чувството, че живеем посредствено? Но пък по-лошо ще е да се обърка, вече взел тази книга в ръка. А има ли нещо общо литературата с квантовата физика? Що за въпрос! Може би заради присъствието на черна дупка в квартала, или в съзнанието някой герой, докато се опитва да открие отново изгубената си идентичност. Или най-вече заради определени персонажи в „Двойници и животни“ („Black Flamingo“, 2013), които се намират в няколко разказа едновременно, докато не им бъде определено мястото в съзнанието на читателя. Но и аз трябва да се водя по акъла на Нинко, който съвсем целенасочено заявява, че книгата е „концептуален албум с шизофренични парчета“. Каквото и да последва по-нататък, аз ще продължавам да съм разнищен тотално от тази шизофреничност. Каквото и да се каже за тази книга, май всичко ще се окаже вярно. 

   Където и да ни води, „Двойници и животни“ не престава да всява смут след всеки следващ разказ. Хората са си хора, докато не се наложи да приемат животински образ, конкурирайки се с истинските такива за изгубената любов. Ки ще се изниква отвсякъде и ще натрапва образа си през няколко разказа, за да се превърне в нещо като емблема и да бъде запомнен. Ако не си разбрал кой точно е Ки, може да пробваш да отгатнеш малко по-късно, когато отново се изпречи на пътя ти. За кратко спираш за почивка, но Нинко Кирилов те финтира като отваря врата към нова реалност, в която ще седнете на една маса с нощен жираф джудже. Спокойствието пък никога няма да доведе до нещо хубаво, защото все отнякъде ще изскочи Комара, Мухата или Бръмбара, или някое друго животно от огледалото. Може и самата Прага да пристъпи прага вкъщи, за да ти напомни, че не може с лека ръка да пренебрегнеш децата. Стените ще се пропукат, сякаш опитвайки се да родят и ще поемат към бездната. В един момент ще поискаш да си Джеръми Айрънс, защото най ти подхожда, или ще се втренчиш в изящната Джулиан Мур.

  Нинко Кирилов не може да бъде сравнен с никой друг разказвач. В него прозира самобитност и новаторство. Нинко разчепква действителността и я превръща лесно в театър на абсурда. Като се замисля, не бях напълно готов да пиша за сборника му. Мога да изброя някои любими разкази: „Животното в огледалото“, „Зелена“, „Джулиан Мур“, „Спокойно“, „Котешко, твърде котешко“, „Личното земетресение на семейство Густавсон“. Далеч не са всички, които ми направиха приятно впечатление, но и книгата съдържа цели 43, тъй че списъкът може да стане прекалено дълъг. Аз си оставам с приятните емоции покрай тези причудливи разкази, а вие не е зле да намерите време да им хвърлите едно око.

   Оценка от мен: 4 / 5

Може би ще искате да прочетете и други мнения, затова съм подбрал някои.

Други ревюта:

Книголандия
Празен кадър
Левитация
Изумен
Lammoth
Книжка с мишка
Ловци на книги

Едно мнение за “„Двойници и животни“ на Нинко Кирилов

  1. Pingback: „Човек сред хората“ на Нинко Кирилов | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s