„ИЗКУСТВОТО НА ЛОВА“ (КНИГА 2 ОТ „ХРОНИКИТЕ НА ГРОБАРИТЕ“) НА АЛЪН КАМБЪЛ

   И дойде време за надлъгване

   
   Определено съм запленен от книгите на Камбъл. В „Море на призраците“ се потопих в доста ужасяващ свят, доста по-отвратителен от тези в някои от известните фентъзи саги. Втората книга обаче е доста по-спокойна и резонно влиза в графата „традиционни за жанра“. „Изкуството на лова“ („Бард“, 2015) си е продължение мечта, защото още в самото си начало започва с разплитането на казусите от първата книга. Всички герои вече са намерили причини да се намесят в борбите за интереси и действат според начертаните планове. Камбъл определено им е засилил мозъчната дейност в старанието си да спечели благоразположението на читателите. Фантастичният елемент отново е главната атракция, но вече солидно подплатен с „доказателства“.
   Последната война е на път да завърши с примирие. Хаурстафите са станали плячка на един мощен  ум в лицето на малката Янти, която открива все повече и повече възможности в крехкото си тяло. В ръцете на унмерите и харизматичния принц Паулус Марквета, тя намира своите защитници и една неочаквана любов. Сватбата е насрочена за ужас на бащата Томас Грейнджър. При Грейнджър също не е спокойно. Той се оказва в плен на магьоснически меч, който до този момент му е служил вярно. Признавам, че мечът, произвеждащ двойници, ме напълни с доста приятни емоции, за което Камбъл получава аплодисменти. Около него има още изненади, които няма да издавам. Идеята е страхотна и е поредното доказателство, че фентъзито още може да ражда страхотни идеи. Не е за пренебрегване и ентусиазмът на Етан Маскелин, който има ролята на нещо като Галилей и Коперник в едно и се занимава с разгадаването на древните унмерски изобретения, докато около него хвърчат лайна (с извинение). Въпреки че се води злобар и тотален егоист, ми стана любим герой. Приятно впечатление правят драконите, които са ловувани за храна и в същото време са достатъчно разумни, за да ми стане мъчно щом ги гръмнат.
   В тази книга се обръща и повече внимание на богоподобните ентропати, които – както стана ясно от първата книга – са впрегнали унмерите в невидим хомот. Те са най-големите тарикати и имат цели, за които никой не иска да говори. Всъщност какво става и защо става – зависи изцяло от тях. И тук няма да издам повече.
   Краят ме задоволи напълно, нищо че си промърморвах за някои ситуации и събития. За разлика от други читатели, аз съм доста назад с фентъзито и не мога да правя обширни сравнения с постигнатото в жанра в последните години, тъй че „Изкуството на лова“ ми се стори доста прилична книга и доста иновативна като идея. С чиста съвест ще ви препоръчам Камбъл.
Оценка от мен: 4.2 / 5
Още едно ревю:
Advertisements

2 thoughts on “„ИЗКУСТВОТО НА ЛОВА“ (КНИГА 2 ОТ „ХРОНИКИТЕ НА ГРОБАРИТЕ“) НА АЛЪН КАМБЪЛ

  1. Човече, не ти е лош коментара. Стегнат, точно на място употребени думи – с една дума, нищо излишно. Само че, коригирай – не е точната дума „унмели“, а „унмери“. Всичко останало е О.К.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s