„ЛОШАТА МАЙМУНА“ НА КАРЛ ХАЙАСЪН

   История за един уволнен детектив, една отрязана ръка и куп непредвидени ситуации, предвидливо изложени от Хайасън

   Ставам все по-придирчив към хумористичните романи, особено след окриляващите смехории в „Човек на име Уве“, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ и „Анархия на три морета“. При шведите всичко е ясно, при българите – също. Сега дойде ред на американците да се похвалят с успешен хуморист. „Лошата маймуна“ на Карл Хайасън („Екслибрис“, 2015) обаче е замесена от съвсем друго тесто: има криминална нишка и е ситуирана около меката на американските плажове и красивите тела – Маями, Флорида. Че и околните острови.
   Андрю Янси се е простил с полицейската си значка, защото е издевателствал с прахосмукачка над задните части на един груб съпруг, чиято жена му е любовница. Докато Янси се тюхка за отнетата му (за втори път) служба, някакви туристи улавят с въдица една отрязана ръка. Случаят напомня на всички други, случили се покрай местните плажове, пълни с три-четири вида акули, готови да пируват с невнимателни туристи от цял свят. Янси вече не е в Маями, но следи изкъсо всичко, което се случва около бившите му колеги, примолвайки се от време на време да го върнат на служба. Шефът на полицейското управление, който трябва да поеме случая, хич не иска да се занимава с поредния „нещастен случай“ и предоставя изгризания крайник на Янси, като го съветва да се отърве от него и да прехвърли топката на по-ентусиазирани служители на реда. На Янси не му се отваря парашута и се налага да съхрани ръката във фризера си, опасявайки се, че, все пак, тя може да е единственото доказателство за извършено убийство. И му идва идея: да разследва случая – вече като фалшив инспектор – и да се надява това да разтопи ледовете около решението да бъде върнат на служба; все пак новата му служба, издействана с протекции – ресторантски инспектор, или по-звучното „патрул по хлебарките“ – е под достойнството му. Освен това си губи апетита, представяйки си всякаква паплач от насекоми в чиниите с храна, които му поднасят.
   Тогава на хоризонта се появява веселата вдовица на изгризаната ръка и ядосаната дъщеря, която си е втълпила, че баща ѝ е жестоко убит именно от вдовицата. Хитрецът Янси не чака втора покана и се заема да разобличи и двете.
   Проблемите в службата не са единствените виновници за лошото му настроение. Крупен инвеститор е решил да вдигне цял палат близо до дома му, закривайки гледката към красивия залез. Янси обича залезите и това го нахъсва да провали продажбата на имота, възползвайки се от кошер с пчели, грижливо подредена „украса“ от вуду предмети и какво ли още не.
   Историята би изглеждала постна без хубава жена и любов, затова Янси спечелва сърцето на красива патоложка, която излиза на сцената с гръм и трясък, отдавайки му се на масата за трупове (не че не го е правила и друг път).
   Маймуната ли? Маймуната е собственост на отчаян човечец, чиято сестра му е врътнала номер, продавайки общата им собственост на Бахамите. Отчаянието му стига дотам, че търси помощ от местна вуду вещица, наречена „Драконовата кралица“. Проблемът е, че освен алкохол и пари, иска и секс. А скоро и маймуна. Тя не притежава особена красота, но пък е пълна с измамни схеми, които прилага на любовниците си и отчаяните клиенти. Скоро маймунката е „прилапана“ и ролята ѝ става далеч по-значима, отколкото през първите 150 страници на книгата. Нещата правят рязък завой, за който хич няма да разкажа, и историята се изпълва с неочаквани обрати.
   „Лошата маймуна“ е свежа и приятна книга, която доставя нужната доза хумор, за да се почувства човек добре. Няма я тази лавина от смехотворни ситуации, която не допада на част от прочелите „Стогодишният старец…“ или „Неграмотното момиче…“ на Юнасон. По-скоро е лятна история с криминален привкус, от онези, които разпускат и карат читателя да се подсмихва от време на време. При мен имаше моменти на луд смях – нещо, на което не се отдавам често. Като си правя изводите след прочита, ми хрумва само една възможна опция – да прочета и другите две книги на Хайасън. Той е много добър в иронизирането и се хващам на бас, че и другите му книги не падат по-долу. Не виждам много да се говори за този автор, а заслужава напълно да му се има доверие. Не визирам известността му в Съединените щати, а нуждата на българите да се отърват от негативизма и посредствеността. Хайасън е доста добро лекарство за целта.
Оценка от мен: 4 / 5
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s