„Дъщерята на палача“ на Оливер Пьоч

   Оливер Пьоч ни отвежда в дивите времена сред вещици, религиозен страх и собствените си предци

   1-194944_b   Изпитвам особена почит към историческите романи, които пресъздават толкова подробна и ярка картина на събитията, че докато чета не се чувствам като гост, а като пряк свидетел на случващото се. Оливер Пьоч е започнал една интересна поредица от романи, за да разкаже за професията на палача, а също и да отдаде почит на предците си, останали в историята с кървавата си професия. Да, авторът е потомък по майчина линия на цели четиринайсет палачи, практикували между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите. За негова радост баварските палачи са отдавна в историята и Пьоч няма никакви основания да следва тази линия. Но може съвсем спокойно и хладнокръвно да опише събитията, разиграли се доста скоро след Тридесетгодишната война, погубила по-голямата част от местното население. По онова диво време да си палач е било сравнително доходоносна професия, като се има предвид колко жени са били обявявани за вещици и по какъв начин са били разследвани престъпленията. „Дъщерята на палача“ („Хермес“, 2015, с превод от немски на Ивана Нешева) е и една от книгите, които обясняват доста нагледно докъде стига религиозната лудост, влачена вече две хилядолетия като разстройваща разума кутия на Пандора.

   Събитията се развиват през 1659 година в Шонгау, Бавария. Професията на палача се предава от поколение на поколение, за да я наследи накрая Якоб Куизъл – човек, надарен с достатъчно разум, за да се отличава от поизгубилите ума си негови съграждани, за които Дяволът едва ли не постоянно им виси над главата и ги омайва със зла сила. Поради спецификата на професията на Якоб, дори на семейството му се гледа с недоверие, но и със страх, подсилен от вярването, че досегът им със „обсебените“ от Дявола носи нещастие. Затова и децата на палачите могат да се обвързват само с тези на други палачи. Якоб се снабдява редовно с трудове на лекари, пренебрегвани и заклеймявани от църквата. Неговата дъщеря също поема от знанията и развива ясен и практичен ум.
   Един ден в близката река е намерено момче на прага на смъртта, с изрисуван символ, в който местните разпознават Дявола. Не след дълго се появява и още един труп със същия знак. Обвинена е местната акушерка, занимаваща се и с билкарство, при която децата са били предната вечер. Мигновено са забравени навременната ѝ помощ при израждането на деца и благородната ѝ професия. Нищо по-лесно от това да бъде дамгосана като вещица, пък и да ѝ бъдат лепнати последвалите нещастия с пожар и други подобни. Якоб Куизъл обаче не е убеден във вината на акушерката и започва собствено разследване, допълнително утежнено от бързото „производство“, което искат да извършат местните големци. Всички те са убедени, че нещастията ще свършат, ако акушерката си признае, разбира се след поредица ужасяващи мъчения и изгаряне на клада.
   „Дъщерята на палача“ е доста добра основа за създаването на цяла поредица. Интересът ми е възбуден и ще очаквам следващите книги. Хареса ми отношението на автора към професията на палача. Якоб Куизъл е описан като човечен и разумен, достоен да се заеме с едно разследване, което с течение на времето разкрива много от ценностите, които рядко се притежание на хората от онова време. Мисля, че Оливер Пьоч има още с какво да съблазнява читателите, затова ще изчакам втората книга, за да направя по-обстойни изводи.
Оценка от мен: 4 / 5
Друго ревю:
Advertisements

One thought on “„Дъщерята на палача“ на Оливер Пьоч

  1. Pingback: „И опрости нам греховете“ на Ромен Сарду | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s