„Сам“ на Юхани Ахо

   Сам с невъзможната любов

1-185585_b   От една страна е хубаво човек да е в тон с времето и да прочете някой нов бестселър, но това едва ли може да изгради истински вкус към определена стойностна литература. Трябва да се хвърли и поглед назад, към класическите произведения, които са оформили повечето съвременни писатели, творящи към ден днешен. Това важи особено много за любовните романи. Днешните любовни романи са в повечето случаи блудкави и повтарящи се, сякаш писани на конвейер, без да се търси нещо повече от чисто физическото описание на сплетените тела и невероятно простоватите диалози, произведени сякаш от „машината за клишета“.
Ако пък се търси „задълбочаване“ на сюжета, се включва и „тежката артилерия“, т.е. откровената порнография. Далеч съм от мисълта да изказвам мнение, че натуралистичните сцени нямат място в съвременния любовен роман, но някак са приети като самодостатъчни си, ако се търси по различен нюанс в едно произведение. В една любовна връзка има далеч по-сложни проявления на различните чувства и усещания, но понеже е доста трудно да се опишат спецификите им, се избира по-лесния път – посредствените диалози и описание на физиологичните напъни на тялото.
  Затова и „Сам“ („Персей“, 2014, с превод от фински на Росица Цветанова) е толкова специална книга. Тя е написана в далечната 1889/90 година и се гордее съвсем заслужено с жанровото си определение – модерна класика. Докато тогавашните модни тенденции гласят, че стойностните романи са дебели и изчерпателни, Юхани Ахо стъпва на друга плоскост и поднася на читателите си една модерна и сбита версия на животоописателен роман, наситен с психологически размишления и катарзиси.
  Героят на Ахо в „Сам“ е нещо като Хумберт Хумберт при Набоков, но без „крещящите“ сексуални щения и специално влечение към така наречените „лолитки“. Неговата възлюбена расте пред очите му, което довежда и до нарастването на желанията му към нея. Той е с петнайсет години по-възрастен  и е по-скоро плах, мъж, който се страхува от чувствата си към малкото момиче. Вече е открил чертите в нея, които след време ще я направят изключително красива жена в неговите очи; запленен е от „изящният ѝ профил, невинната буза и къдрицата в основата на ухото“. Самата Ана не знае абсолютно нищо за бурно развилата се негова страст и просто го смята за една малка частица от невинното си детство. Така и не открива подходящ момент да разкрие чувствата си и заминава за известно време, без да подозира, че скоро Ана ще се превърне в онази, която всъщност той наистина иска да бъде. Времето, прекарано далеч от нея, не е излекувало страстта, когато отново я среща, този път навършила пълнолетие. Сега може да е по-смел и започва да търси начини да прекарва повече време със нея. Тук Ахо задълбава в психологията на любовните връзки и ни представя една сложна драма, разиграваща се в съзнанието на героя. В главата му се разиграват сценарии, никнат една след друга приятни емоции, родени от живото му въображение. Ана не споделя неговите чувства и в резултат на това, без да го знае, се превръща в участник от мисловна игра, която трябва да задоволява мъжките желания. Но между тях всичко е невинно, драмата се разиграва в главата на обожателя. И след като почти всякаква надежда е почти изгубена, героят заминава за Париж, за да ближе раните си и отново изпада в състояние на тихо съжаление. А в Париж се намира Мулен Руж, театър на страстите и лесно спечелената любов.
   Макар и кратка, книгата на Ахо е побрала в себе си цял един пълнокръвен роман. Останах с впечатлението, че съм прочел стойностна книга, носеща достатъчно емоции, за да въздейства. „Сам“ е отчасти и автобиографична, което още повече я прави сериозна като внушение и смисъл. Интересното около книгата обаче не свършва дотук. В предговора е написано следното: „Години след издаването на творбата именитият финландски композитор Жан Сибелиус чете произведението и разпознава в героинята Ана своята годеница – Айно Йернефелд. Това първоначално го провокира да призове Ахо на дуел, но впоследствие се отказва от намерението си.“ А аз ще имам още една среща с творчеството на финландския класик  – романа „Юха“. Ахо ми стана доста симпатичен, така че може да се пробвате и вие с него. Изобщо не си се представям като читател само на съвременни романи, защото смятам, че в класиката има доста стойност.
Оценка от мен: 4 / 5
Advertisements

One thought on “„Сам“ на Юхани Ахо

  1. Pingback: „Юха“ на Юхани Ахо | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s