„Пабло Ескобар. Тайните на наркобарон № 1“ на Роберто Ескобар

   Братът на Пабло споделя своята версия за тайните на престъпника, който заля Америка с дрога

1-152541_b   Наскоро писах ревю за Муамар Кадафи – журналистическо разследване, което ми направи добро впечатление, основно заради професионализма, с който авторите са подходили към темата. В нея имаше много извлечения от документи, интервюта със свидетели и изобщо цялата палитра от от инструменти, с които един добър журналист разполага, за да се пребори със слуховете и конспиративните теории. Затова и я оцених подобаващо, въпреки, че за да съм напълно сигурен за всичко, ми е необходимо собствено разследване. Това с личното разследване на практика няма как да се случи, защото съм си обикновен читател, но съм и достатъчно разумен, за да разбера дали нещо е достатъчно обосновано и може да се приеме за факт.
 
   Нещата при „Пабло Ескобар – тайните на наркобарон № 1“ („Millenium“, 2010, с превод на Теодор Михайлов) са доста по-различни. Наркокартелите са затворени престъпни мрежи, които прибягват до методи на работа, по същество достатъчно скрити и потайни, че е съвсем малка вероятността цялата им дейност да излезе наяве. Винаги нещо остава неизяснено и съответно се дооформя от въображението и „логиката“ на търсачите на ексклузивност. Историите за Пабло Ескобар с дотолкова преплетени с въображаеми факти, че каквито и да е книги и филми по въпроса едва ли биха се приели като реалистични с лека ръка. Ето защо присъствието на корицата на тази книга на Роберто Ескобар, брат на Пабло и негов счетоводител в незаконните сделки и трафика, може да се смята за шестица от тотото. Тук обаче не е само неговата версия за живота и престъпната дейност на наркобарона. Направена е съпоставка на фактите, които са публично известни, с онова, което разказва Роберто Ескобар. Все пак и един брат като свидетел не би бил достатъчно обективен, затова приемам тази книга за извор на информация, която винаги мога да пресея през ситото на разума и усещанията си. Тук няма невероятни истории, а само разказ на един доста прагматичен и леко емоционален брат, който си спомня с умиление за близките си отношения с Пабло през детството и обяснява надълго и нашироко перипетиите, през които са минали заедно. Някои имена и факти просто ще си останат скрити заради възможността да се потърси отмъщение, нещо твърде типично за нравите и отношенията в Колумбия и региона като цяло.
   Пабло Ескобар се е превърнал в легенда – едно бедно хлапе, израснало в страна, раздирана от корупция, отвличания и подкупи, поема щафетата и започва борба с бедността – своята и на милионите бедни хора в Колумбия. Той е бил страшилище за враговете си и спасител за най-ниско стоящата прослойка в страната си. Още като съвсем младо момче той обещава наляво и надясно, че като стане на 22 години ще е вече милионер, ще помогне на семейството си с дълговете и ще направи живота на мнозина щастлив. Крадец на коли, контрабандист и безкрайно изобретателен, младият Пабло чертае планове за светлото си бъдеще. По същото време брат му развива математическите си умения и започва кариера като колоездач. Опитва се да започне бизнес и с малко трикове от кошницата на семейство Ескобар, успява да печели достатъчно пари за себе си и семейството. Успешната кариерата му отваря възможност да стане и треньор на националния отбор по колоездене. От своя страна Пабло е ненаситен, не се задоволява с постигнатото и намира все нови и нови начини да печели от контрабанда. Завързва истински приятелства, но често са му необходими така традиционните за Колумбия подкупи. Всички в тази държава знаят, че в един момент може да забогатеят лесно от това само да се правят на невидяли и чакат чинно своя шанс. Пабло също влиза в тона и раздава крупни суми, за да получи приятелство, респект и помощ в незаконните си дела. Машината работи и всички са доволни. Не след дълго Съединените щати се превръщат в благодатен клиент за марихуана и Пабло атакува. 70-те – това са благодатните години Пабло да помогне на Америка да пуши на воля и без ограничения. Има и конкуренти в този бизнес, но всички са доволни и дори си помагат.
   Само една случайност довежда Пабло в Перу и той разбира за кокаиновата паста и как лесно може да се преработи до познатия кокаин. Изчисленията са направени и се оказва, че кокаина се пренася доста по-лесно и печалбата е в пъти по-голяма. По това време в Съединените щати няма разработени канали да кокаин, нито прилични като количество доставки. Тази субстанция има почти същия ефект като марихуаната, но поради по-високата печалба позволява отделянето на повече пари за подкупи. Бързо са открити стотици нови начини за транспортиране до огромната страна.
   Пабло Ескобар не забравя за бедните и страдащите. По собствена инициатива започва да строи къщи, училища и какво ли още не, което не му отнема много от печалбите, но му спечелва славата на добрия самарянин. Пабло не се отказва от нито една възможност да надхитри системата и враговете си, които се роят все повече и повече. Креативността също не му е чужда и той слага началото на Меделинския картел, заедно с негови конкуренти. Промяна за всички участници в него няма – всеки си прибира заработеното и няма недоволни. Самият Пабло Ескобар служи като регулировчик на интересите, които гонят всички.
   Самата книга е пълна с подробности за живота на участниците (някои със сменени имена) в наркотрафика, за хитрите начините на пренасяне на дрогата и организацията на Пабло като цяло. Чете се без напрежение и с голяма доза любопитство (поне аз бях страшно любопитен да науча повече неща). Отделено е място за двайсетина интересни снимки на част от участниците. Роберто Ескобар всъщност е сляп и интервютата, които дава са прецизно оформени като текст от Дейвид Фишър. Животът на Пабло е една невероятна смесица от приключения, мечти и смърт. Пабло продължава да е герой за милиони и въплъщение на ужаса за много други. Всеки, който е работил за него, е получил дължимото, че и повече. Всеки загазил в изпълнение на дълга си е защитаван по всякакъв начин. Попадналите в затвора получават стабилно рамо и много често се отървават с малки присъди или са освобождавани след прецизната намеса на наркобарона. Само онази част с жестоките убийства и осакатявания носи черната окраска, с която е белязан Пабло Ескобар. Но не всички убийства тежат на неговата съвест, макар да са му приписани, споделя Дейвид Фишър.
   Напълно доволен и щастлив от наученото затварям и последната страница. Е, колко да съм щастлив, като се има предвид разглежданата тема. Но си остана приятната емоция от добре написаната книга. Пред мен има още биографии и скоро ще пиша за тях.
Оценка от мен: 4 / 5
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s