„Кротките“ на Ангел Игов

   Из кривите пътеки на революциите

 

1-978619186172   Все някой ще търси истината и ще се лута из кривите пътеки на революциите, онези революции, които практически изличават част от историята – дали справедливи или не, но далеч по-неморални от човешка гледна точка. И те, човеците, тръгват на поход към поредната илюзия, която се вижда на хоризонта и блести като скъпоценен камък, ярка и пробуждаща. И те, човеците, се чувстват избрани и силни, като великани сред стада от неспокоен народ, който стратегически затварят между стените на поредната идеология и им редят подготвени речи. Готови са да изличат от лицето на земята всичко естествено, за да се почувстват господари. Но това е до време, докато пристигнат следващите.
 
   Може би с романа „Кротките“ („Жанет 45, 2015) се отваря поредната рана, все още незараснала и смъдяща от време на време. А ние знаем, че сме наследниците на победителите от 1989 година, които все още ликуват от учебниците и се възгордяват от война, която самите ние не сме водили, но сме научени да славим, защото ни е донесла свобода. Но не сме я разбрали напълно тази свобода, защото сме млади и се борим едва ли не за нов Народен съд, и се бунтуваме, защото вярваме само на себе си. Но и днес от нас не зависи почти нищо, както и през далечната вече 1944 година, когато поредната чужда на нас революция прекрои миналото и бъдещето, жертвайки стълбовете, на които са се опирали нашите предци, и ни завладя. Ние сме народът.
   Роман като този на Ангел Игов все някога трябваше да се появи, за да покаже, че народът  е главния герой на Историята – онези пешки, които се жертват в името на непопулярни идеи и каузи, подети от поредните революционери. Днес не е по-различно – народът все още е жертва на идеологиите, прокарани от окупаторите на властта. Така ще бъде и занапред. Но през онзи 9-и септември 1944 година се извършва най-голямата чистка по идеологически причини. Така наречения Народен съд погубва живота на цялата интелигенция на България, заедно с омразните политически противници на новата комунистическа власт. Това изтребление съсипва градената с десетилетия културна идентичност на страната. Започва подмяната на ценности. Появяват се дребни ентусиасти, които поемат вълната и се намърдват сред силните на деня. Точно оттам започва романът „Кротките“.
   Сюжетът се върти около Емил Стрезов – незначителна пешка, която служи на идеолозите на комунизма и се „шляе“ наоколо със своите млади приятели ремсисти, също подели каузата на комунизма. Идва дългоочакваната дата и в малкия квартал Ючбунар настъпва промяната. Народът наблюдава отстрани как Емил, Коста и Лиляна излизат от нелегалност и започват да търсят своето място сред новата власт. Полицията се е разбягала, а нейното място в участъците заемат лица, които почти никой не познава. Отнякъде изниква Ценов и съподвижниците му и нещата се задвижват. Самият Стрезов осъзнава, че може да блесне и като по чудо получава ролята на обвинител в новоучредения Народен съд – набързо създадена институция за саморазправа с политическите противници, която набира „виновници“ по изключително гъвкави критерии. Стрезов бързо се превръща в съдник и чинно попълва списъци с „виновници“, начело с Ростислав Щилиянов – набеден за поет и с влечение към буржоазните порядки господин. Самият Ростислав никой не го брои за голям враг, но Стрезов знае, че собствената му неприязън към него и властта, която му е дадена, е напълно достатъчно основание да го подреди до бъдещите смъртници.
   „Кротките“ не е роман-величие, както сме свикнали да назоваваме примерно „Възвишение“ на Милен Русков или „Бежанци“ на Весела Ляхова. Всъщност страниците, изписани от Игов, се разгръщат лесно и четенето дори доставя известно удоволствие. Има я тази ирония,  която всеки читател търси навсякъде из литературата, но не винаги намира. Самият роман е само двеста страници и изобщо не подсказва за двете години усилена подготовка на Игов, нито за потъването му в бумагите на историята и фактите около Народния съд. Ако някой погледне това младо момче на 34 години, едва ли ще повярва веднага, че е един доста сериозен автор, за когото тепърва ще се говори. Изненада е и темата, с която се е заел. Но просто трябва да чуете, както аз и стотиците гости в литературен клуб „Перото“ чуха, свежата и непринудена мисъл на един начетен и интелигентен млад човек. Книгата абсолютно си заслужава.
Оценка от мен: 4.3 / 5
Има три особено интересни ревюта, които препоръчвам да прочетете, ако моето по-особено ревю не ви е достатъчно:
Advertisements

2 thoughts on “„Кротките“ на Ангел Игов

  1. Pingback: „Нощта на десети“ на Йордан Ганчовски | Книжен Петър

  2. Pingback: „Аврамови хроники“на Стефка Венчева | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s