„Дребната старица, която наруши всички правила“ на Катарина Ингелман-Сундберг

   Лигата на пенсионерите минава в настъпление

1-195300_b   Вече се знае колко съм луд по книгите за старци, които се множат с висока литературна скорост и не им се вижда краят. Истината е, че тези за двайсет, трийсет или четиресет годишни герои са далеч повече като количество. Но да не разводнявам темата. На мен ми е пределно ясно, че тези книги – с малко изключения – са предназначени за забавление и отмора, затова и ги приемам точно като такива. Но има и нещо друго, което взе да ме гложди, когато прочетох следното на задната корица: „Бих искала хората да се грижат за възрастните и да не забравят за човешките ценности, но най-вече да се радват на живота“.
Тези думи са на авторката, а това променя малко нещата. Всъщност „Дребната старица, която наруши всички правила“ („Колибри“, 2015, с превод на Богдан Русев) е един вид повик, начин да се предизвика внимание към един общочовешки проблем, дотолкова неглижиран, че е отишъл далеч назад в класацията на приоритетите на десетки държави. Но този повик е поднесен по доста забавен и почти абсурден начин, което е възможно може би само в Швеция и още няколко добре уредени икономически държави. Напълно възможно е и пенсионерите в Швеция да имат известни проблеми, но това вече си е мое предположение, което не почива на никакви доказателства. Пред мен е само книгата на Катерина Ингелман-Сундберг, която е написала една наистина забавна история за група шведски пенсионери, опълчили се срещу съкращаването на разходите в дома за възрастни, наричани понастоящем клиенти, защото си заплащат престоя. Но ето за какво иде реч.
  Тук става въпрос за седемдесет и седем годишната Марта Андерсон , която ужким си е намерила доста приличен дом за възрастни, за да прекара старините си, заплащайки за услугата с едната пенсия. Всичко върви по мед и масло, докато домът не си сменя собствениците, които се оказват прекалено стриктни към личните си печалби и ден след ден „режат“ част от придобивките на старците, като изтъкват причината, че всъщност правят икономии. Малко по малко „пластмасовата“ храна започва да олеква на грамаж, както и броя на чашите с кафе, разходките, времето за рехабилитация и дори броя на дежурните на смяна служители от персонала. За сметка на това се предписват солидни дози успокоителни, чиято задача е да приспи бдителността и волята на старците, за да не намерят сили да протестират. След време обитателите престават да вършат с удоволствие и традиционните си занимания.
   Един ден на Марта Андерсон и писва от цялата тази работа и решава да реализира идеите, които от време на време се въртят из главата ѝ – да обере банка, да скрие парите от обира, да си излежи присъдата и след това да започне нов живот с откраднатото. Един филм за живота по шведските затвори и показва колко по-добре си живеят затворниците и как им е позволено да се разхождат всеки ден, докато разходката в дома е само един ден седмично. Но за да се осъществи този план и трябва някой като Умника – технически грамотен пенсионер и доста близък приятел. Скоро в плана влизат и Кристина, Ана-Грета и Греблото. Планът е разработен на по чашка боровинков ликьор, което се оказва напълно достатъчно за придобиване на малко смелост. Започва усилено тършуване из дома и откритията са фрапиращи: в кухнята е пълно с прекрасни продукти, а в една от стаите е разположен фитнес за персонала. Старците бързо си спретват солидна вечеря и започват усилени тренировки за да влязат във форма. Помага им също и липсата на лудо влюбената в директора на дома отговорничка, която прекарва доста от времето в леглото му, докато самият той мами упорито жена си, с която са пред раздяла. Почувствали се готови, те привеждат плана си в действие. Първа цел е най-луксозният хотел в града.
   Проблемът с книгата е, че ако се чете изцяло за забавление, някои от ситуациите и целите на героите могат да се сторят на читателя почти абсурдни. Защо им е, например, на пенсионерите да искат да влизат в затвора, когато е напълно ясно, че нещата там съвсем не са розови? Ето защо е направено и сравнението на дома за възрастни с мястото за излежаване на присъди. Вече се приема, че настаняването на пенсионерите по специализираните домове е някакъв опит да им се каже, че животът им скоро ще приключи и е време да се сврат в някоя дупка, за да не се пречкат. Самата система е направена грешно и вместо да пробужда към пълноценен и достоен живот, притиска и ограничава максимално възрастните хора. Чували ли сте за натирени или изоставени напълно от децата и роднините си възрастни хора? Тази книга е написана по този начин – забавно и приятно, – за да подскаже, че и възрастните хора имат достатъчно причини да продължават да живеят пълноценно. Сюжетът затова е такъв – инвазия срещу системата, защото трябва да напомни, че достиженията на човешкия ум не са свързани само с възможностите за бизнес и начините да се придобива материално богатство, а с възможностите да водиш достоен живот, независимо че си към края му.
   Тъй че, ако се погледне повърхностно, тази книга не представлява нищо особено: от време на време смях или само кикотене на гърба на петима старци с бастуни и проходилки, които искат да избягат от посредствеността. Но има и хора, които ще прочетат тази книга с нужното внимание и ще се замислят, както самата Ингелман-Сундберг е направила, преди да напише книгата си. И не, няма нищо общо със „Стогодишния старец, който скочи през прозореца и изчезна“.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s