„Анна и планината“ на Невена Митрополитска

   Промяната и променените

 

   Гледам да не поставям случайни заглавия на ревютата, а специално това за книгата на Невена Митрополитска го обмислях поне половин час. Къде се намира сърцето на книгата? Това е въпросът, който ме занимава, когато се взирам в очертаното бяло поле на страницата. Отговорът не идва веднага, а изплува бавно около мигащият курсор, в почти неуловима мисъл-мъгла. И докато си подреждам нещата в ума, се вглеждам в корицата. Изведнъж ми просветва, че точно тази книга няма сърце – неподвластна на чувства и емоции, тя е един вид хронология на промяната след 1989 година, разказ от действителността, който следва стъпките на всички онези хора, преодолели бездната на онези първи няколко години на неизвестност и страх.

Не, не твърдя, че читателите няма да почувстват нищо, докато проследяват събитията в романа, но тези чувства ще са лични (особено за хората над 35 години). Семейство Филковски са някакъв събирателен образ на стотици хиляди семейства и тяхната история. Описаното кореспондира дотолкова с тогавашната действителност, че със сигурност би върнало към спомените много от читателите. Поне при мен стана точно така. „Анна и планината“ („Жанет 45, 2015) е като пъзел без липсващи парчета, които едно по едно застават на правилното място след всяка една страница. Към края на книгата осъзнах, че годините на промяната никога не са били разказвани по такъв дисциплиниран начин. Имам предвид липсата на каквато и да е украса от страна на автора, за да блесне в очите на читателя.

   Ноември 1989 година. В един киносалон се прожектира филм на Виктор Филковски – известен режисьор с награди от международни фестивали. Петнайсетгодишната му дъщеря Анна усеща всяка фалшива нотка в звуците от ръкоплясканията на хората около нея. В атмосферата има нещо толкова изкуствено, че в нея се промъкват негативни емоции. Усещането е като за измама. Този филм е доста по-различен от всички досегашни и няма щастлив край.

   Животът на Виктор Филковски се развива на някакво друго ниво, при което дистанцията от семейството му е задължителен придатък за щастливия му и безметежен живот. Връзката му с една актриса е като награда за известността му, но се отразява негативно на най-близките му хора. Последният му филм е нещо неочаквано и различно, което истински го притеснява, сякаш е сложил край на предишния си живот и го очаква някаква голяма промяна. Опитът да се сближи отново с Анна и да бъде полезен на семейството си почти се получава. Самата Анна изпитва повече симпатии към него, отколкото към майка си и обожава малката си сестричка, останала леко встрани от събитията, самотна и объркана. Но не всички проблеми са забравени и се стелят като мъгла дори на масата за хранене.

   Новината за свалянето на Тодор Живков идва при семейство Филковски като абсолютна изненада, въпреки сигналите за Перестройката в СССР и мечтите нещо да се промени и в България. За Виктор това е шанс да използва режисьорските си умения, за да пробие извън страната, но само за две години кинопроизводството в България колабира и хиляди кинаджии остават на улицата. Това оказва върху него такъв стрес, че го срива психически и не след дълго го довежда до пиянството. Мирът в семейството е напълно изгубен.

   Невена Митрополитска е описала доста точно всички катастрофални последици след промяната от 1989 година. Езикът и е смел и неманипулиран от писателски прийоми. Направи ми впечатление колко добре са предадени ситуациите, в които едва ли не всяко семейство е попадало в годините на недоимък и сътресения. Виктор, Таня, Анна и Лора са дотолкова истински и непосредствени в държанието си, че създават впечатлението за реални личности, което може и да не е далеч от истината. Семейните кавги, наранените чувства на децата и бягството от къщи, отношенията между съседите, отчуждеността на бившите приятели и познати, рязката граница между бедните и богатите и какво ли още не, е предадено прецизно и без допълнителна украса.

   „Анна и планината“ може да отговори на много въпроси от онзи период. Много от фактите вече са размити, а новите поколения дори си нямат и представа какви драматични обрати са претърпели семейните ценности. Ще е добре точно те да надникнат в тази толкова истинска книга и да се докоснат до миналото през очите на семейство Филковски. По-младите читатели ще бъдат спечелени от Анна и по-малката ѝ сестричка, а възрастните ще разберат докъде са стигнали в промяната на възгледите си и ще си направят равносметка. Чудесен дебют за Невена Митрополитска.

Оценка от мен: 4.3 / 5