„Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова

   Из дебрите на човешката ценностна система

 1-193172_b  „Дневният живот на нощните пеперуди“ („Сиела“, 2015) изникна съвсем неочаквано от конкурс за нов български роман, въпреки че самата книга прилича по-скоро на експеримент в жанра роман или сборник с истории, които напомнят на тясно свързани разкази, подредени хронологично. Човек би си помислил, че тук нещо не е наред, но по сериозното вглеждане, а и самото прочитане на този текст, могат да наведат на мисълта, че тази книга си е точно на мястото в този конкурс. Различността ѝ, естествено, може да накара всеки да изпита или респект за смелостта на Дилова да се опълчи на стандарта, или разочарование, защото всъщност текстът вътре не е напълно фокусиран към определен сюжет, а е изграден въз основа на впечатления от „българската действителност“, разпръснати из цялата книга.
Ако аз бях на мястото на оценителите в конкурса, това произведение веднага би се запечатало в съзнанието ми достатъчно силно, че да го придвижа до финалната права – нещо като: „прави толкова силно впечатление с различността си, че самото то е една цяла категория“. Но да оставим конкурса.
   Всъщност произведението на Дилова е леко като перце, т.е. не тежи с някакви фундаментални истини, описани във философски мащаб, а се опира на разбиранията на българина за живота и как всъщност стоят нещата през 21 век на местна почва. Иронията е просто навсякъде, а репортажния стил на писане внася доста свежест в наглед пълната с клишета книга. Но така или иначе всички си знаем какво представляваме като народ, за какво се борим – и това ни е напълно достатъчно, т.е. не е необходимо повече да разискваме този въпрос. Но поднесено почти лековато, с някаква естествена делничност, „Дневният живот на нощните пеперуди“ приканя да обърнем внимание на личните си страсти, прикрити зад фалшивите ни образи за пред обществото. Всеки си има слабости и никак не се гордее с тях, затова и е написана тази книга – да ни се подиграе, да наруши идилията ни в общество, в което общата промяна е проблем от личен характер. Чест прави на Дилова, че е рискувала да поднесе своето ястие на езика на „простолюдието“, ако мога така да се изразя. С това не може да спечели абсолютно нищо, камо ли да стане причина за инициирането на някаква колосална реорганизация сред човешките несъвършенства – примерно разместването на личните приоритети. Но пък книгата я има тъй или иначе, затова можем да се посмеем на Нина Бранкович и нейните пословични дръзновения да стане нов човек насред прецаканото общество, което я заобикаля. Но как се прави рестарт? Ами пращаме на Нина едни гадни обирджии, които да я ступат хубаво на поредното ѝ работно място, за да ѝ дойде акъла. Сещате се, че обикновено колосалните личностни проблеми започват да се решават след досег със смъртта – започва едно преосмисляне на приоритетите и… ето ти нов човек.
   Сюжетът тук е един невидим спътник – по-скоро призрак, – който придружава читателя, докато тече действието в книгата. Няма много от него и е по-добре да хвърлите око на задната корица, където точно три изречения обясняват всичко напълно изчерпателно. Но за Дилова това не е проблем, защото тя просто пише по този начин – комедийно-иронично, без да се съобразява с жанровите ограничения, напълно адекватно за посоката, в която се е прицелила.
   Накратко: Нина Бранкович се „труди“ като главен редактор в провинциален вестник под закрилническото крило на шефа си, оценил по достойнство младостта, красотата и не на последно място – умът ѝ. Но за Нина работата принципно означава насилие, което се търпи от всички хора, независимо от моментното облагодетелстване, което носи. Скоро отегчението я обзема напълно и тя решава да промени нещата, като започне работа в един от другите бизнеси на шефа си – в автомивка. Причината е да не го ядоса, ако напусне доходоносната си професия – все пак отново ще работи за него, макар и на друго място. Следва ново предизвикателство в магазин за бельо, докато един ден не идват обирджиите, за които споменах по-горе. И като че истинската промяна най-сетне може да настъпи.
   „Дневният живот на нощните пеперуди“ е забавна и остроумна, поднесена като богат обяд в ресторант от средна категория. Но това не е обидно заключение от моя страна, защото книгата наистина е предназначена на много широка аудитория, и да се търси в нея някаква свръх изключителност би било просто дирене на нещо несъществуващо. Ако се захване сериозно, човек би извадил от нея десетки откъси, които правят впечатление с интелигентната си постройка и внушение. Вече прекалих със споменаването на иронията, но тя все пак е една от главните атракции. Деница Дилова е успяла да покаже майсторство и това си личи. Четете и се забавлявайте – това е целта на книгата! Аз няма как да и сложа много висока оценка, защото се впечатлявам от съвсем други неща, но пък и не смятам прочитането ѝ за изгубено време. Позабавлявах се и това е.
Оценка от мен: 3.6 / 5
Други ревюта:
Advertisements

One thought on “„Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова

  1. Pingback: „Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s