„Черните кучета“ на Иън Макюън

   Живот на убежденията

 1-196335_b  Разбрах, че не мога да приема присърце стилът на писане на Иън Макюън, но поне се убедих, че от подобен стил може да произлязат много добри неща. Не го познавах като автор, преди да прочета тази книга, не бях наясно с разбиранията му, начинът му на изразяване и изобщо историите, които го вълнуват. Сравнително кратката „Черните кучета“ („Колибри“, 2015, с превод на Огняна Иванова) ми напомни за онези романи, които не следват определени сюжетни линии, а просто безредно изследват дълбочината на човешките чувства и убеждения, сякаш са подвастни на предварително изградената философия на автора, който следва някаква своя скрита нишка, без да упътва читателя си.
Дори самото заглавие не подсказва посоката, в която Макюън се е насочил, въпреки че в края на книгата разкрива тайната, блуждаеща откъслечно през всичките тези малко повече от двеста страници. Тук „черните кучета“ са израз на убежденията ни в доброто и злото, и всеки от нас е призван да ги следва, докато не се убеди в своята правдивост. Но не е лесно да се постави точка на този спор за истинност, за усещане на света според определени принципи и превръщането му в среда, в която да виреят различните ценностни системи.
   В книгата си Макюън избира да е мъдър, да не се натрапва излишно на читателя, а да го остави сам да стигне до личните си изводи. Героите му са правдиви и истински, водени от безредието на световната история, поглъщащи страстта на лидерите си, всеки борещ се с личното си зло. Наглед странните посоки, в които Макюън ни повлича, остава ясна само една – намирането на смисъл да сме заедно или разделени от каузите си. Джун и Бърнард са точно такива герои. Споделената им история започва през четиресетте години на миналия век с комунистическите идеали, продължава през любовните трепети и последвалите личностни раздори. Разказът се води от зет им Джереми, поставил в основата на своите разбирания ценността на семейството и непресекващите битки за влияние между хората. Ранната загуба на семейството му създава в него нуждата да търси компанията на чуждите, като Джун и Бърнард се оказват най-близките в обкръжението му. Той е привлечен от тяхната различност, която провокира противопоставянето на личните им идеали. Започва да води надлежни записки, които по своята същност са мемоари, посветени на връзката им.
   Сцените на Макюън са сцени на събития от световен мащаб: войната и концентрационните лагери, времето на комунизма и моментът с падането на Берлинската стена. Има събития, част от човешката история, които се натрапват завинаги в съзнанието и сме приели да са мерило за добро и зло. Макюън ги използва, за да остави отпечатък, белези по героите си. Но въпреки тази натрапена мащабност, целта е да се навлезе в душевното състояние на всеки от участниците в историята, да се намери причинно-следствената връзка, изградена от самите тях.
   Трудно се промъквах из страниците на „Черните кучета“. Безредието в текста е доста смущаващо и човек просто трябва да се остави на вълната, за да прекоси този океан от внушения. Радвам се все пак, че преминах успешно и приканвам други да се включат в битката. Следващата ми битка ще е с Филип Рот, а тя също няма да е лесна.
 
Оценка от мен: 3.8 / 5
 
Други ревюта:
 
Advertisements

2 thoughts on “„Черните кучета“ на Иън Макюън

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s