„Писателят призрак“ на Филип Рот

   За писателите и изкуството на писането

1-195809_b   Първата ми среща с Филип Рот се случи в началото на демокрацията, когато в малките читалищни библиотеки взеха да зареждат книги, които със сигурност нямаше да могат да преминат цензурата само две години преди това. Тогава бях скромен и спокоен тийнейджър с развинтена фантазия и влечение към приключенията, фантастиката и „новия“ жанр хорър. Тези, които са се запознали със „Синдромът Портной“, са наясно какво пише в нея и защо едно хлапе може да бъде меко казано изненадано от текста. Поне с мен се случи така. Измислените герои са си измислени герои, но с Рот съвсем не беше така. Оттогава не бях отварял негова книга. „Писателят призрак“ („Колибри“, 2015, с превод на Невяна Андреева) е доста по-поносима и реших да направя рестарт.
 
  В тази книга става въпрос за евреите, писателите евреи и евреите в Съединените щати до средата на 20-и век. Разбрах, че тези теми са се разпрострели из цялото му творчество и говорят за една дълбоко вкоренена нужда да ги изразява постоянно в книгите си. „Писателят призрак“ е несъмнено интелектуално пиршество, замесено с несъмнена адекватност и добър стил. Макар да стои малко претенциозно, книгата се гордее с множество препратки към писателското общество, ако мога така да нарека фигурите, които са оставили дълбоки следи с творчеството си. Изпъква  и това, че книгата е посветена на друг именит разказвач – Милан Кундера, творчеството на когото започнах да опознавам наскоро. Тук се нарежда и личността на Исак Бабел (за неговата „Вдъхновение“ ще пиша скоро).
   „Писателят призрак“ е първата книга за начинаещия писател Нейтън Зукърман, който има невероятния късмет да гостува на идола си И. А. Лоноф в дома му. Има го обичайното притеснение в младия автор, който очаква да бъде засипан с мъдрост и да получи оценка за личното си творчество, състоящо се в момента на четири публикувани разказа. Там се появяват и любопитните образи на съпругата на писателя и невероятно притегателната му бивша студентка Ейми Белет. Събирането на такава компания предполага лека интрига и тя, разбира се, е добре изплетена от Рот. Една книга за писатели, които говорят за писатели веднага поставя акцента върху образите на последните в обществото и тяхното невидимо съревнование и сравняване по чисто обективните и/или личните критерии на участниците. Рот преминава последователно от задушевната обстановка на вечеря с гости и приятни интелектуални разговори, през кратка интрига за повишаване на адреналина, до опознаването на личния свят на присъстващите.
   Рот може да се чете заради литературната страст или просто от любопитство към ярките образи в творчеството му, Чувал съм какви ли не неща за някои от другите му книги, които със сигурност няма да пропусна. Признавам, че имах леко притеснение дали ще съумея да отворя правилната врата към Рот, но сега съм напълно удовлетворен от избора си.
  Това ревю ще остане малко по-късичко, защото не смятам да повтарям изключително добрия текст на преводачката Невяна Андреева в началото на книгата. Той е прекрасна отправна точка към творческите търсения на Рот и абсолютно би помогнал да решите дали искате или не да си причините „Писателят призрак“.
Оценка от мен: 4.4 / 5
Други ревюта:
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s