Енигмата на едно пътуване
Ако човек привикне към малките мащаби на човешкото его, едва ли ще може да разгърне изцяло картата на живота. Тогава ще се наложи винаги да търси себе си и да се оглежда в едно и също огледало – образ на еднаквостта, сътворен, за се опива от еднородната си същност. Стаматис се заема с нелеката задача да обрисува сложен образ в лицето на Янис Лукас – журналист със значителни умения в професията си, но изпаднал в мрачно и нелицеприятно сриване в бездната на самосъжалението. Нелека книга, стъпила на пиедестал в гръцки стил и заобиколена от познатите имена на европейската и световната литературна сцена. Изненадата ми е абсолютна, защото съвременната гръцка проза така и не намира широк път към нашия пазар, а тук имаме една потенциална бомба с неустановена мощност. „Бар Флобер“ („Панорама“, 2015, с превод на Здравка Михайлова) е идеен и сложен мисловен проект, оплетен в мрежата на фрагментарността и наситен с тайни и кодирани препратки. Самата корица подсказва, че пътуването в енигматичния свят на Стаматис ще е съпроводено с разбиване на шифри и разбулване на тайни. Тръгваме по стъпките на един писател, на тайнствен ръкопис и една цяла нова вселена, скрита зад прозиращите библейски имена на персонажите, магнетични картини на известни художници, постоянно присъстващи обаятелни женски образи, градове с хилядолетна история, цяла палитра от литератори, поети, мастити бизнесмени и други изтънчени господа. Отделно трябва да се спомене и пряката връзка с авторите от битническото поколение на свободомислещите с тяхната самоуверена и на места жестока проза. Пътят на Янис пресича архитектурни, културни, човешки и литературни съдби, пръснати назад през вековете. Книгата на Стаматис е превзела повече философска територия, отколкото се полага на една прозаична история. Оставям настрана потенциалните прилики с приключенските трилъри за търсене на конспирации, изскочили от нищото, защото Стаматис е далеч по-висока летва за лековерния читател. Пък и „Шифърът на Леонардо“ е излязъл три години след тази книга и сравнението е неуместно.
„Бар Флобер“ е от онези книги, които не стоят добре в един-единствен жанр. Ако историята е един вид приключенска и се маркира допълнително с гордото словосъчетание „интелектуален криминален трилър“, ще остане скрита зад леко превзетия стил на писане и натруфената атмосфера, в която съществуването на образите се превръща в мъчение за самите тях и в по-малка степен за читателя. Самото четене не е проблем за който и да е ентусиаст. Романът обаче действа на по-дълбоко ниво и натежава психологически дори само със споменаването в него на някои известни личности от литературната карта. Лично за мен „Бар Флобер“ е достатъчно привлекателна художествена творба, която може да се чете на няколко нива. Аз не съм от търсачите на философски притчи и не държа да стигам висините на интелектуалната словоблъсканица, тъй че моят прочит беше сведен до следване на една загадка и търсене на тайни входове към разрешаването ѝ. Получи се много интригуващо пътуване, наситено с енигми и подреждане на пъзели. Останалото съм го казал по-горе. Препоръките ми са следните: бъдете готови да се изненадате от живите и мъртвите персонажи, които участват тук на равна нога.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
