„Бар Флобер“ на Алексис Стаматис

   Енигмата на едно пътуване

1-193650_b   Ако човек привикне към малките мащаби на човешкото его, едва ли ще може да разгърне изцяло картата на живота. Тогава ще се наложи винаги да търси себе си и да се оглежда в едно и също огледало – образ на еднаквостта, сътворен, за се опива от еднородната си същност. Стаматис се заема с нелеката задача да обрисува сложен образ в лицето на Янис Лукас – журналист със значителни умения в професията си, но изпаднал в мрачно и нелицеприятно сриване в бездната на самосъжалението. Нелека книга, стъпила на пиедестал в гръцки стил и заобиколена от познатите имена на европейската и световната литературна сцена. Изненадата ми е абсолютна, защото съвременната гръцка проза така и не намира широк път към нашия пазар, а тук имаме една потенциална бомба с неустановена мощност.
 
   „Бар Флобер“ („Панорама“, 2015, с превод на Здравка Михайлова) е идеен и сложен мисловен проект, оплетен в мрежата на фрагментарността и наситен с тайни и кодирани препратки. Самата корица подсказва, че пътуването в енигматичния свят на Стаматис ще е съпроводено с разбиване на шифри и разбулване на тайни. Тръгваме по стъпките на един писател, на тайнствен ръкопис и една цяла нова вселена, скрита зад прозиращите библейски имена на персонажите, магнетични картини на известни художници, постоянно присъстващи обаятелни женски образи, градове с хилядолетна история, цяла палитра от литератори, поети, мастити бизнесмени и други изтънчени господа. Отделно трябва да се спомене и пряката връзка с авторите от битническото поколение на свободомислещите с тяхната самоуверена и на места жестока проза. Пътят на Янис пресича архитектурни, културни, човешки и литературни съдби, пръснати назад през вековете. Книгата на Стаматис е превзела повече философска територия, отколкото се полага на една прозаична история. Оставям настрана потенциалните прилики с приключенските трилъри за търсене на конспирации, изскочили от нищото, защото Стаматис е далеч по-висока летва за лековерния читател. Пък и „Шифърът на Леонардо“ е излязъл три години след тази книга и сравнението е неуместно.
   „Бар Флобер“ е от онези книги, които не стоят добре в един-единствен жанр. Ако историята е един вид приключенска и се маркира допълнително с гордото словосъчетание „интелектуален криминален трилър“, ще остане скрита зад леко превзетия стил на писане и натруфената атмосфера, в която съществуването на образите се превръща в мъчение за самите тях и в по-малка степен за читателя. Самото четене не е проблем за който и да е ентусиаст. Романът обаче действа на по-дълбоко ниво и натежава психологически дори само със споменаването в него на някои известни личности от литературната карта. Лично за мен „Бар Флобер“ е достатъчно привлекателна художествена творба, която може да се чете на няколко нива. Аз не съм от търсачите на философски притчи и не държа да стигам висините на интелектуалната словоблъсканица, тъй че моят прочит беше сведен до следване на една загадка и търсене на тайни входове към разрешаването ѝ. Получи се много интригуващо пътуване, наситено с енигми и подреждане на пъзели. Останалото съм го казал по-горе. Препоръките ми са следните: бъдете готови да се изненадате от живите и мъртвите персонажи, които участват тук на равна нога.
 
Оценка от мен: 4 / 5
 
Други ревюта:
 
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s