Борба за интереси, борба за разум
Най-после стигнах до края на трилогията, с която Мари Лу доста вдигна летвата на предпочитанията ми в жанра. Може би един ден ще прочета прословутата „Игрите на глада“ и ще разбера докъде се простират интересите ми сред многобройните тийнейджърски антиутопии. Засега се радвам, че Мари Лу се показа като наистина умела в писането и за три книги успя да ме нахъса да потърся и други толкова добре описани бъдещи световни сътресения. Жалкото е само, че в повечето случаи са намесени Съединените щати. Все пак в трилогията са споменати и други части от света и е разяснено доста добре откъде идва цялата тази катастрофичност в сюжета. Мога да спомена стопяването на ледовете в Антарктика, наводняването на огромни територии от САЩ и последвалото въздигане на новите световни сили: самата Антарктика и Африка. Да, има какво да се обсъди, но първо трябва да преминете през „Легендата“ и „Феноменът“, които постепенно разкриват цялата ситуация. На мен най-много ми допадна рязкото променяне на мащабите, когато се разбира, че Републиката и Колониите са просто две петна на картата, а размерът на света е просто лично усещане на всеки от героите. Тази подсказка няма да наруши по никакъв начин удоволствието от четенето, тъй че дишайте спокойно. „Героят“ („Хермес“, 2015 с превод на Иван Костурков) си е направо драматичен завършек на трилогията, който си поставя за цел да разкрие отговорите на доста от въпросите от първите книги и да нагнети още повече сложната обстановка. Осем месеца след историята с атентата срещу новия Електор Примо, Дей е вече с брат си и е щастлив от избавлението му, но научава ужасяваща новина за себе си. Зловещите експерименти на стария Електор не са пощадили и него. В същото време Джун се радва на ухажването на Андън, което ѝ дава възможност да бъде кандидат за длъжността принцепс на Републиката и да придобие огромна власт. Малката Тес е в неизвестност, след като е решила да се укрие сред Патриотите. Въпреки постигнатото примирие с Колониите и прекратяването на разпространението на заразата, тя плъзва сред военните на бойния фронт и войната е на път да избухне отново, като този път е намесена икономически цветущата Африка. За Републиката няма друг изход, освен да намери серум и да го изпрати в Колониите. Обстановката става взривоопасна и се налага Дей, Джун и Андън да впрегнат всичките си сили за да спасят страната си.
Мари Лу не оставя младите си читатели и отново впряга в сюжета любовни трепети. Те обаче не протичат лигаво, а са добре вплетени в текста и пълни с драма. Харесаха ми дори тънката хомосексуална нишка, момичешките и момчешките изчервявания (така се получи, наистина) и как се преплитат „възрастните“ и „детските“ чувства. Все пак главните герои са хлапаци и не може без това. Доста се почудих защо пък толкова се вълнувам точно от тези неща, а не, примерно, само от военните действия или политическите сблъсъци. Честно казано трилогията съвсем спокойно може да се хареса и на надраснали тийнейджърството читатели. Сигурно затова и на мен ми направи толкова силно впечатление.
Абсолютно добре написана трилогия, която ще препоръчвам на любителите на антиутопии. Мари Лу е доста смела в изразните си средства и не пести от нищо. Остава да потърся нещо подобно или дори по-добро.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 