„Наопаки“ на Жорис-Карл Юисманс

   В страната на изкуството и ценностите

1-189950_b   Още в началото на книгата разбрах, че тя говори с един сякаш недействителен език, който стои доста далеч от съвременните изразни средства, с които сме свикнали. „Наопаки“ („Персей“, 2014, с превод на Румен Руменов) е призрак от епоха, отдалечена от нас на цели 130 години. Това не би трябвало да е така за начетените и любознателни читатели, преминали през класическите произведения на XIX век. Но Юисманс не се движи по „правилната“ линия, а се впуска в изследване на едва ли не цялата културна история през последните две хилядолетия, като не пропуска нито една краска, нито един нюанс. Героят му ни въвлича в едно безумно и леко суховато интелектуално пътуване сред страстите и въжделенията си, осмивайки потенциалните заплахи за личното си спокойствие. Рискът да се загубим е голям, както не един път ми се случи на мен, докато четях. Съвсем не лесната книга на Юисманс препуска, впрегната от невероятната образност и гъстота на посланията си. Преминах през тези 224 страници сякаш четях монументален труд, предназначен за сухари и благородници, но предизвикващ силно смайване и нездрав интерес.
 
   „Наопаки“ има един-единствен герой – херцог Жан Флоресас Дез Есент, който е дълбоко разочарован от заобикалящия го свят и решава да го загърби, премествайки се на спокойно и самотно място, където да бъде господар на себе си и свръхчувствителната си натура на естет. Дез Есент произлиза от стара благородническа фамилия, обременила рода си с роднински бракове. Преминал през религиозно обучение на млади години, той се „пресяга“ назад в историята и съставя карта на своя вкус, преминавайки през цели 2000 години с помощта на латинската си библиотека, картините по стените и нездравите си помисли към ценностите на света, който го заобикаля. Романът поема в посоката на едно яростно отричане на вкусовете на интелектуалния елит и разбиранията им за изкуство. Дез Есент е образ на свъхестет, заобиколен от потенциални нарушители на личното му пространство. Сетивата му са радари за неугледност, пошлост и разгадаване на невъзможни комбинации от цветове и аромати. И сякаш да обезсмисли самото му съществуване, Юисманс го е изтъкал от противоречия, с вредното влияние на които търсенето на смисъл в каквото и да е, довежда единствено до сигурен провал.
   Въпреки всичките си заигравки, натруфеност и с липсата си на достатъчно литературност, „Наопаки“ е страшно обаятелна и любопитна книга. Не мога да си представя човек, който би се влюбил в нея, но съм сигурен, че смисълът ѝ е достатъчно прозрачен, за да повлияе до някаква степен на читателите. Стряскащо или не, тя е „роман скандал, библия на декадентството и дендизма“, както е посочено на предната корица. А интерес лесно се предизвиква, ако споменем Оскар Уайлд и неговата книга „Портретът на Дориан Грей“, вдъхновена от „Наопаки“, и връзката на Уелбек с Юисманс. Ако пък не ви е достатъчно краткото ми ревю, надникнете тук.
Оценка от мен: 3.7 / 5
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s