Тайните на мъртвите богове

Последната ми радостна вест, дошла от страниците на това богато фентъзи, се състои от две думи: „мъртви богове“, което е признак, че не се давам лесно. Пък и книгата се оказа доста любопитна и четивна. Началото не предвещаваше, че ще е нещо повече от лека хумористична кримка с фантастични и фентъзи елементи, но събитията взеха да се трупат едно след друго, докато не поеха в посока, която много ми допадна.
Бенет започва книгата си няколко столетия след ликвидирането на група богове от местен герой, спасил Сейпур и народа си от робския живот. В миналото боговете си харесали град Баликов и обитателите на Континента и нарочили клетите сейпурци, които влезли в ролята на поробени, да служат на богоизбраните. Но тайнствено оръжие помогнало боговете да предадат богу дух, така да се каже, и сейпурците се юрнали към Континента за разплата. Главната цел била да изтрият историята на континенталите, все едно никога не са били подпомагани от богове. Забранили дори споменаването на каквото и да е, свързано с тях – нещо трудно изпълнимо за част от населението на Баликов, което успяло да запази през поколенията ценната информация. Някъде из Континента пък се намира склад с изгубили „магическата“ си сила артефакти. Смъртта на боговете обаче не минало по мед и масло, защото те били прекроили дори самата реалност. Така след смъртта на бога на строителството, всички почти всички сгради изчезнали, оставяйки след себе си само самотните им стълбища, чиито край свършва в нищото. Това събитие станало известно като Примигването.
Скоро след началото е извършено убийство на учен, разследващ всичко около боговете на Континента и останалите от тях артефакти. Да разследва под прикритие е изпратена Шара Тивани, която има знанията и методите за това, но се оказва твърде далеч от истината. Наоколо започват да се случват необясними събития, които едновременно объркват и заплитат ситуацията. Каквато и да е истината, забърканите хора са твърде много и по всичко изглежда, че само с един бодигард – в ролята е гигантът Зигруд от далечно пропаднало кралство – опасността да пострада, преди да приключи разследването, е твърде голяма.
В по-голямата си част „Град на стълби“ е изтъкана от щедри на диалози сцени и политически маневри, които усложняват допълнително семплата конструкция на книгата. Често се навързват доста събития и това определено ми помогна да се потопя изцяло в действието. Ако човек се размисли по-сериозно, може да съпостави случващото се в книгата с някои моменти от действителната история. Аз лично не искам да подвеждам читателите, затова ще спомена само да се обърне внимание на имената на героите, местата и тези на боговете, които ми се струват специално подбрани от автора, за да внушават някои неща, може би да не бяга чак толкова от реалността в прекалено фантасмагоричен свят. Голяма кошница е взел да пълни Бенет, особено с написването на продължение, което ще излиза на 26 януари тази година. Но всичко ще се види, когато и продължението бъде преведено. Ще го очаквам с любопитство.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Pingback: „Град на остриета“ на Робърт Джаксън Бенет | Книжен Петър