„Град на стълби“ на Робърт Джаксън Бенет

Тайните на мъртвите богове

Напоследък ми се събраха все добри книги за четене (според предварителните ми очаквания и преобладаващо добрите отзиви в пространството) и трябваше да бъда доста търпелив, за да не ги започна всичките накуп. Реших да поразредя някои за сметка на повече фантастика, фентъзи и хорър, което си е решение баш в десетката по моите разбирания. Така в края на миналата година завърших ударно с отлични заглавия като „Кралицата на Тиърлинг“ на Ерика Йохансен, „Границата“ на Робърт МакКамън, „Априлска жътва“ на Бранимир Събев и настоящата – „Град на стълби“ („Бард“, 2015, с превод на Милена Илиева). Няма да ви разправям какво ме чака след нея, но усещането при мен е като че се намирам в атеистичен рай. (Ами какво пък, така си мисля. По Коледа гледам да съм смирен главно пред добрите книжни илюзии).

Последната ми радостна вест, дошла от страниците на това богато фентъзи, се състои от две думи: „мъртви богове“, което е признак, че не се давам лесно. Пък и книгата се оказа доста любопитна и четивна. Началото не предвещаваше, че ще е нещо повече от лека хумористична кримка с фантастични и фентъзи елементи, но събитията взеха да се трупат едно след друго, докато не поеха в посока, която много ми допадна.

Бенет започва книгата си няколко столетия след ликвидирането на група богове от местен герой, спасил Сейпур и народа си от робския живот. В миналото боговете си харесали град Баликов и обитателите на Континента и нарочили клетите сейпурци, които влезли в ролята на поробени, да служат на богоизбраните. Но тайнствено оръжие помогнало боговете да предадат богу дух, така да се каже, и сейпурците се юрнали към Континента за разплата. Главната цел била да изтрият историята на континенталите, все едно никога не са били подпомагани от богове. Забранили дори споменаването на каквото и да е, свързано с тях – нещо трудно изпълнимо за част от населението на Баликов, което успяло да запази през поколенията ценната информация. Някъде из Континента пък се намира склад с изгубили „магическата“ си сила артефакти. Смъртта на боговете обаче не минало по мед и масло, защото те били прекроили дори самата реалност. Така след смъртта на бога на строителството, всички почти всички сгради изчезнали, оставяйки след себе си само самотните им стълбища, чиито край свършва в нищото. Това събитие станало известно като Примигването.

Скоро след началото е извършено убийство на учен, разследващ всичко около боговете на Континента и останалите от тях артефакти. Да разследва под прикритие е изпратена Шара Тивани, която има знанията и методите за това, но се оказва твърде далеч от истината. Наоколо започват да се случват необясними събития, които едновременно объркват и заплитат ситуацията. Каквато и да е истината, забърканите хора са твърде много и по всичко изглежда, че само с един бодигард – в ролята е гигантът Зигруд от далечно пропаднало кралство – опасността да пострада, преди да приключи разследването, е твърде голяма.

В по-голямата си част „Град на стълби“ е изтъкана от щедри на диалози сцени и политически маневри, които усложняват допълнително семплата конструкция на книгата. Често се навързват доста събития и това определено ми помогна да се потопя изцяло в действието. Ако човек се размисли по-сериозно, може да съпостави случващото се в книгата с някои моменти от действителната история. Аз лично не искам да подвеждам читателите, затова ще спомена само да се обърне внимание на имената на героите, местата и тези на боговете, които ми се струват специално подбрани от автора, за да внушават някои неща, може би да не бяга чак толкова от реалността в прекалено фантасмагоричен свят. Голяма кошница е взел да пълни Бенет, особено с написването на продължение, което ще излиза на 26 януари тази година. Но всичко ще се види, когато и продължението бъде преведено. Ще го очаквам с любопитство.

Оценка от мен: 4 / 5

Други ревюта: