„Сараевско Марлборо“ на Миленко Йергович

   Сараево на хората

   1-196217_b   Сараево в началото на 90-те години. Това време е времето на войната, на разрушението, страданието, мъката по изгубените животи и страхът, посял семената на отчаянието. Една война се описва с мрачни и тежки думи, които бликат от страниците на кървав поток и давят душата на читателя. Смъртта е тежка тема, която неусетно въвлича всичко в дебрите на тъмнината и разложението. Други книги са просто жестоки към своите читатели, като съновидение от Ада или проекция на безчувствеността. Но Йергович не е толкова жесток. Сараево през войната тук не е просто предверие към Ада или бездънен гроб, в който между живите и мъртвите няма разлика. Хората са си все още там и продължават да вършат онова, което са вършили и преди войната, защото промяната не е в тях и те са само свидетели.

   „Сараевско Марлборо“ („Жанет 45, 2015, с превод на Русанка Ляпова) разгръща тихата и естествена история на обикновените жители на един град под обсада. Войната присъства, но е някак встрани, сякаш е маловажна на фона на дребните детайли от живота на хората, на техните мечти и дръзновения. Обожавам късовете проза, които не се размиват в пространството, а пресъздават недвусмислено природата на нещата. Важни са хората, семплите им истории и живителните думи на един добър разказвач. Ако четеш Йергович, няма начин да не усетиш как смисълът на живота се подрежда в едно стройно и просто изречение, в един ненатрапчив символ, в една идея за кратък разказ. Ако „Сараевско Марлборо“ е просто име на кутия с цигари, има ли вероятност тази кутия да представлява и нещо друго? Символите на Йергович се крият в малките неща: обикновени предмети, градината, дървото с ябълки, венчалната халка, кладенецът или гювечето. Война е, но никой не смята да се отказва от любовта, питието си или стария си фолксваген.
   С този кратък сборник Йергович ни облича в човещина. Всеки разказ е миг на съзерцание към необходимото щастие по време на война. Във всеки разказ намират място и неизбежните снаряди, осакатяването, мъката и сблъсъците с четници или войници от армията, които малтретират духа и тялото на невинните, но те само като фон за малките радости и разочарования, които истинският живот може да поднесе.
   Наистина впечатляващ Миленко Йергович в „Сараевско Марлборо“! Стегнат и изчистен стил, наситени и живи образи и реален поглед към човешкото битие по време на война. Тук трябваше да има куп цитати, но понеже в други ревюта за книгата те преобладават, реших да си ги спестя. Със сигурност ще чета още от този автор.
Оценка от мен: 5 / 5
 
Други ревюта:
 
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s