Ние и троловете
Сигурно има доста изненадани от прочелите тази книга. Всичко в нея говори, че съдържа фентъзи елементи, преплитане на реалности, митология и най-вече леко закачлив сюжет, напомнящ по-скоро за приказен сценарий, отколкото за типичен роман. В „Никога преди залез“ („Персей“, 2014, с превод от фински на Росица Цветанова) има от всичко изброено, но още в началото става ясно, че нищо не е такова, каквото изглежда. Ако не искате да се объркате като мен, може да хвърлите едно око на някое интервю на Йохана Синисало, или пък просто да имате едно наум, преди да започнете с четенето на книгата. Не, не е затормозяваща или нечетима, но има нетипична структура и е… странна. Тук Синисало е пределно сериозна, изобретателна и изненадваща в опита си да събере две реалности, или по-скоро да влее в нашата допълнителен обект, иначе съвсем резонно присъстващ във финския фолклор. Става въпрос за троловете.Тази необикновена задача е изпълнена с помощта на едва ли не прескачащи се една друга статии, откъси от книги, легенди, истории, предавани от уста на уста и какво ли не още, за да „докаже“ съществуването на този митологичен вид. Идеята е супер, но да видим изпълнението.
Скандинавската литература си има свой почерк, доста разпознаваем и на нашия пазар. Изобщо не е чудно, че влиянието ѝ у нас и по света става все по-видимо. Аз също прихванах тази „болест“ и вече няма отърване. За късмет. За късмет, защото тази литература почти не се влияе от англоезичната или традиционната европейска, а внася свои цветни краски и се движи по друг коловоз, така да се каже. И макар Йохана Синисало да е повлияна от доста известни европейски автори, типичната скандинавска жилка си остава разпознаваема и жива. Най-вече с митологичните елементи, част от доста интригуващия фолклор на тези народи. Самата книга не влиза в рамките на нито един жанр. Вместо това тя се бори да даде гласност на общочовешки проблеми, които са доста чужди – или преиначени – на наша територия. Нищо чудно, че сме на светлинни години от културните ценности на една Финландия, примерно.
Синисало разказва за различните, онези с друга сексуална ориентация, но не като проблем, който изисква разбиране или някаква помощ, а като напълно обикновена част от обществото, със същите общочовешки проблеми: любов, приятелство и отношения. Главната роля е отредена на Микаел – хомосексуалист с краткотрайни връзки и особено чувство на привързаност, в което прозира психологически проблем. Един ден хваща натясно банда от хлапетии, които издевателстват над малко тролче, което той веднага прибира в дома си, за да се погрижи за него. В книгата троловете са действително съществуващ животински вид, открит само преди век, и с не напълно изследван хабитат. Всъщност те са толкова малобройни, че продължават да будят любопитство с вида и поведението си. От този момент Микаел и тролчето започват да се опознават взаимно, като в повечето случаи нещата опират до проба и грешка. Тук природата се сблъсква челно с човешките възприятия. Ролята на феромоните играе доста голяма роля, но нека оставя интригата жива за тези, които тепърва ще четат книгата. Темата за различието е отново на дневен ред. Синисало внася и друг образ – на филипинката Паломита, която е буквално спазарена от злобен мъж, за да задоволява низките му страсти и извратената му нужда да подчинява слабите и безволевите. Тази линия в сюжета е доста стряскаща, направо отблъскваща, но има своя смисъл за историята.
В действителност книгата е доста любопитна, но не останах много очарован от честата поява на „документалните“ материали още в самото начало. Трябваше да има поне петдесетина страници за аклиматизация. Иначе „Никога преди залез“ е стойностна книга, която заслужава внимание. Аз лично исках повече като сюжет, но ще я приема и така.
Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5
Други ревюта:
