Ние и троловете

Тази необикновена задача е изпълнена с помощта на едва ли не прескачащи се една друга статии, откъси от книги, легенди, истории, предавани от уста на уста и какво ли не още, за да „докаже“ съществуването на този митологичен вид. Идеята е супер, но да видим изпълнението.
Скандинавската литература си има свой почерк, доста разпознаваем и на нашия пазар. Изобщо не е чудно, че влиянието ѝ у нас и по света става все по-видимо. Аз също прихванах тази „болест“ и вече няма отърване. За късмет. За късмет, защото тази литература почти не се влияе от англоезичната или традиционната европейска, а внася свои цветни краски и се движи по друг коловоз, така да се каже. И макар Йохана Синисало да е повлияна от доста известни европейски автори, типичната скандинавска жилка си остава разпознаваема и жива. Най-вече с митологичните елементи, част от доста интригуващия фолклор на тези народи. Самата книга не влиза в рамките на нито един жанр. Вместо това тя се бори да даде гласност на общочовешки проблеми, които са доста чужди – или преиначени – на наша територия. Нищо чудно, че сме на светлинни години от културните ценности на една Финландия, примерно.
Синисало разказва за различните, онези с друга сексуална ориентация, но не като проблем, който изисква разбиране или някаква помощ, а като напълно обикновена част от обществото, със същите общочовешки проблеми: любов, приятелство и отношения. Главната роля е отредена на Микаел – хомосексуалист с краткотрайни връзки и особено чувство на привързаност, в което прозира психологически проблем. Един ден хваща натясно банда от хлапетии, които издевателстват над малко тролче, което той веднага прибира в дома си, за да се погрижи за него. В книгата троловете са действително съществуващ животински вид, открит само преди век, и с не напълно изследван хабитат. Всъщност те са толкова малобройни, че продължават да будят любопитство с вида и поведението си. От този момент Микаел и тролчето започват да се опознават взаимно, като в повечето случаи нещата опират до проба и грешка. Тук природата се сблъсква челно с човешките възприятия. Ролята на феромоните играе доста голяма роля, но нека оставя интригата жива за тези, които тепърва ще четат книгата. Темата за различието е отново на дневен ред. Синисало внася и друг образ – на филипинката Паломита, която е буквално спазарена от злобен мъж, за да задоволява низките му страсти и извратената му нужда да подчинява слабите и безволевите. Тази линия в сюжета е доста стряскаща, направо отблъскваща, но има своя смисъл за историята.
В действителност книгата е доста любопитна, но не останах много очарован от честата поява на „документалните“ материали още в самото начало. Трябваше да има поне петдесетина страници за аклиматизация. Иначе „Никога преди залез“ е стойностна книга, която заслужава внимание. Аз лично исках повече като сюжет, но ще я приема и така.
Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5
Други ревюта: