„Андалуският приятел“ на Александер Сьодерберг

   Гангстери, полицаи, наркотици, оръжие

1-194295_b Сред многото шведски автори на трилъри явно има и такива, които с произведенията си напомнят на по-старата генерация, предимно американски писатели, пишеща основно за битките между престъпни организации от семеен и несемеен тип, трафик на оръжие, наркотици и останалите твърде добре разработени теми, препълнили пазара през деветдесетте. Още тогава ги избягвах, макар да си позволявах от време на време по някоя забежка в тази посока. Ясно е, че подобни сюжети вече са се превърнали в банални и водят единствено до леко отегчение и шумна въздишка в някой тих следобед, придружен от три-четири свободни часа за релакс с някоя неангажираща книга. Все още има много читатели за тях и сигурно доста ще се зарадват на „Андалуският приятел“ („Колибри“, 2015, с превод на Неда Димова-Бренстрьом). Аз от години вече съм се преориентирал и търся по-различното, по-разкрепостеното и по-изненадващото в трилърите. Такива също има в изобилие, и на мен ми става малко мъчно, че не съм бил по-стриктен в подборката.

    Все пак Сьодерберг се е постарал да вкара доста интересни персонажи, които до известна степен променят нагласата на читателя и го карат да очаква повече мисъл, обрати и свежи идеи. Добро впечатление ми направи способността на Сьодерберг да налага социално-психологическите аспекти в развитието на някои от героите си, т.е не ги оставя бездушни, роботизирани и схематични като поведение, а ги кара да се развиват, да реагират на промените в живота си и дори да правят опити да променят нагласата си, с която са свикнали до момента в живота си.
   Основна роля има самотната майка и медицинска сестра Софи Бринкман, която се впечатлява от един свой пациент и е на път да промени живота си. Синът ѝ е готин хлапак със собствена визия за нещата, разсъдлив и вече самостоятелен, въпреки възрастта си. Софи няма проблем с доходите, заради солидното наследство от мъжа ѝ. Не е чудно, че именно Хектор Гусман се оказва в ролята на принц за нея, докато лежи със счупен крак в болницата, в която работи. Има време да го опознае, да се впечатли и да хлътне здраво. Всъщност Хектор действително е оправен, сериозен и с бъдеще, както изглежда, но е син на мафиотски бос, един от силните на деня в трафика на оръжие и наркотици. Привързаността към бащата е предопределила и съдбата му на достоен заместник в престъпните му дела. И както е редно в такива случаи, Гусман си има сериозна конкуренция в лицето на Ралф Ханке и неговите източноевропейски бандюги. Сблъсъците на двете организации са епични и не престават и за секунда. Именно Хектор ще се окаже лошата карта в живота на Софи, който ще се заеме с интегрирането ѝ в престъпните мрежи.
   Един от най-интригуващите персонажи е Ларш Винге – полицай с ниско самочувствие и реален психологически проблем, който не му позволява да си съперничи с колегите и го принуждава винаги се отказва от опасните акции и разследвания. Изглежда съвсем невероятно, че се е сдобил със съпруга, която обаче го е нарочила за всичките си проблеми и не му оставя кой знае какви възможности да придобие самочувствие. Друг проблем го преследва от дете, когато се пристрастява от хапчетата на болната си майка. Бих казал, че е един от най-интригуващите образи в романа. Съвсем изненадващо той е привлечен в екипа на властната Гунила. Първата му задача е да следи отношенията между Софи и Хектор, но и тази фасулска задача се оказва трудна за изтормозената му психика. Не стига това, ами дори се влюбва в нея. Скоро на сцената ще излезе и бившето гадже на Софи, което връзва двата края като работи самостоятелно в трафика с оръжие.
   „Андалуският приятел“ е доста богата на сцени книга и може лесно да увлече своя читател, но би била по-интригуваща, ако ги нямаше тези банални конфликтни ситуации тип „естествен подбор“ с мачовски привкус. Дарвин би бил доста заинтригуван от поведението на някои герои. Фройд пък би се ухилил до уши, ако му попадне някой като Ларш Винге. Сьодерберг е оставил доста място за психологията, отношенията с роднините и личните страсти на героите си, което спасява книгата от провал в моите очи. Аз, разбира се, си гледам по моите критерии и съм леко разочарован. Масло в огъня наливат и числото объркани изречения, което принципно не се среща често в книгите. Тук-там са объркани и някои имена.
   Съвсем резонно личната ми оценка не е висока, защото повече натежават пасивите. Чух и за филм по книгата. Такъв филм лесно би могъл да скрие недостатъците, тъй като би трябвало да се роди като екшън с елементи на драма. Това е първата книга на Сьодерберг. Има още какво да се желае.

 

Оценката на Книжен Петър: 2.8 / 5
 
Други ревюта:
 
Advertisements

One thought on “„Андалуският приятел“ на Александер Сьодерберг

  1. Само да отбележим, че обърканите изречения и имена се дължат на ужасно немарливия превод. Иначе съм напълно съгласна 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s