Живот, смърт, любов
Напоследък съм доста придирчив към трилърите, особено след като взех да си запълвам свободното време с много препоръчани книги от други жанрове, от които доста голям процент веднага ми допадаха. Вече почти никой не ми препоръчва трилъри, затова се изненадах от добилата наскоро популярност „На живот и смърт“ на Майкъл Роуботъм („Софтпрес“, 2015, с превод на Цветомира Панчева). Дори взе престижна награда в конкуренция с книги на Стивън Кинг и Робърт Галбрейт (Дж. К. Роулинг). Това някак си ме поотпусна и не беше особено трудно да се навия да я чета. След като съм затворил и последната страница мога да кажа, че Роуботъм не е просто поредния „трилърджия“, а способен и разсъдлив автор, който може да пише трилъри, но държи да ги обогатява и пречупва през призмата на други жанрове. Има криминален сюжет, много драма, немалко изненадващи обрати и любовна мъка за цвят.Всъщност скелетът на романа е изграден върху по-банални събития като бягство от затвора, отмъщение, кражба на крупна сума пари, корумпирани ченгета и политици и други подобни познати схеми. Но в сърцето на книгата стои една силна драматична история, наситена със тревожни сънища, тъжни спомени и оцеляване въпреки всичко. Любовната нишка е адски силна, без да се натрапва с блудкави подробности. Роуботъм е свършил адски много работа, за да заприлича книгата му на едно бижу сред камарата трилъри с познати сюжети. Ако питате мен, този автор съвсем спокойно може да напише съвременна драматична история, която да се превърне в нещо значимо в литературата. Но това си е мое мнение.
Тук героят е Оуди Палмър – мъж с безспорно интересно и изпълнено с трудни моменти минало, който се забърква с банда обирджии и попада в затвора с тежка присъда след обвинение в убийство и кражбата на милиони. Веднага става ясно, че оцеляването му е под въпрос, заради голямото количество хора, които желаят да разберат къде е скрил парите и намесените в случая политически интереси. В затвора спечелва симпатиите на гиганта Мос и до голяма степен съхранява шансовете си да оцелее, въпреки че продължава да понася жестоките удари на съкилийниците си. Докато един ден не избягва преди да изтече присъдата му, за да изпълни едно обещание. Романът започва именно с неговото бягство
„На живот и смърт“ е пълна с герои от всякакъв калибър. Роуботъм отгръща завесите пред полицай Райън Валдес – характерен с безкомпромисното си отношение към заподозрените в престъпление, който обикновено действа преди да мисли, с което и се проявява при залавянето на Оуди, прострелвайки го почти смъртоносно в главата; разследващата Дезире Фърнис, известна повече с вида си на момиченце (за което е подигравана при всеки удобен случай), но достатъчно дейна и адекватна в разследванията и местопрестъпленията; гигантът Мос, приятелят на Оуди от затвора – с достатъчно разум в себе си, за да действа според обстоятелствата; загрижената сестра на Оуди – Бернадет, която го познава достатъчно добре, за да предполага каква е истината; Каси и дъщеричката ѝ Скарлет – невинните, на които животът не предлага лесен път. И самата Белита – постоянната спътница в мислите на Оуди, изгубената любов, която насища сънищата, дава смисъл на всичко, което прави и го кара да продължава напред, въпреки трудностите и опасностите по пътя. Роуботъм е вкарал толкова живец в Белита и толкова непринуденост в Оуди, че с всяко тяхно появяване на сцената, те се превръщат в нещо като образец за невинност. Такова усещане имах аз.
Книгата наистина прави впечатление, въпреки препратките си към средностатистическите крими трилъри. Пък и успя да ме накара доста дълго време да я мисля и преценявам доколко си заслужава наградата „Златен кинжал“. Принципно книгите с награди не ме карат да ги предпочитам повече, затова пък се вслушвам препоръките на определени хора. Като трилърджия с дългогодишен опит в жанра, останах напълно задоволен. А сега напред към следващата книга. 🙂
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 