На улица „Консервна“ идилията продължава
Каквото и хубаво да се каже за Джон Стайнбек, все ще бъде малко, затова и писането на ревюта за неговите книги прилича по-скоро на опит да се построи още един паметник на писателя до хилядите вече завършени. От него съм чел доста, но съм писал единствено за „Улица ‘Консервна’“, което дори ми се струва леко обидно по отношение на искрената ми симпатия към него. Но какво пък – постепенно ще запълня тази празнина, а и повторното четене на романи като „На изток от рая“, „Гроздовете на гнева“, „Тортила Флет“ и други от по-известните му, няма да ми натежи. Напротив, ще ми докара само положителни емоции. Но да не избързваме. Сега е ред на продължението на „Улица ‘Консервна’“ – „Благодатният четвъртък“ („Колибри“, 2015, с превод на Кръстан Дянков).И двете книги притежават магията на така наречените незабравими книги, към които дори се изказват любовни чувства. 🙂 И при мен има нещо такова. Затова и оценяването е безсмислено – как да оцениш правилно нещо, в което си влюбен? Все пак ще намерите традиционната ми оценка в края на ревюто, като ми простите и невъздържаните емоции в самото ревю. Старая се да не заприличам на на някой, който си е загубил главата, но това сам няма как да го преценя, нали?
„Благодатният четвъртък“ ни пренася в годините след войната, когато някои от героите са се преселили в отвъдното, други пък са си стегнали багажа и са напуснали идиличната улица „Консервна“. Леглото на Гей в приюта „Палас“ стои като негов паметник, оставено по същия начин, както е било напуснато за последен път. А пък Ли Чун от бакалницата просто е решил да започне нов живот някъде другаде. Нека не му се сърдим, макар да ни е много тъжно, че не той вече раздава от бутилките с любимо уиски „Стари кецове за тенис“ на Мак и момчетата и, разбира се, Док. Док! Док е тъжен, нещо го мъчи. Решил е да възроди Западната биологична лаборатория, но и да напише книга. Характерното за него е, че винаги е на линия да помогне я със съвет или с някой долар, затова всички го обичат и почитат, дори да не им е чиста работата, за която го търсят. И всеки има усещането, че все нещо му дължи. А сега Док е станал някак различен, ядлив и неспокоен. Сега на него трябва да му се помогне, и всички се втурват да го направят, каквото и да им коства това.
Точно по това време пристига Сузи – млада и тайнствена особа, с приятно и интелигентно лице. Аз не бих я пратил в местния публичен дом, но тя сякаш може да поспести от първоначалните си изисквания за достоен живот, за да се интегрира в общността на улица „Консервна“. Флора, съдържателката на дома (която вече държи да я наричат Фауна), дълбоко се съмнява, че Сузи ще направи кариера в публичния дом, но няма против да се въоръжи с търпение, докато девойката последва кариерното развитие на вече напусналите дами. Все пак това ще е още една звезда в колекцията ѝ от успели нейни довереници. Пък като имаме на линия един тъжен и различен Док, може би нещата ще се наредят по най-добрия начин. Наоколо щъкат все помагачи и много благодарни приятелчета, та няма начин нещата да си останат същите, особено ако може да се спретне една лотарийка, бал с маски и… годеж. Само Дог да е добре.
Точно в традицията на „Улица ‘Консервна’“, „Благодатният четвъртък“ е едно достойно продължение, в което Стайнбек влага от своя лек и приятен хумор, без да приучава читателя на лафовете от петдесетте години на миналия век. Класика по всичките закони на това определение. Никак не е чудно, че на човек му става благо на душата и изпитва усещането за доволство от четенето. Док, Мак и приятелчетата са персонажи с живец на реални личности, затова са и толкова притегателни образи. Мисля, че Стайнбек точно това е целял – да създаде кътчето от света, в което на всеки би му било приятно да посещава от време на време, макар и само чрез книгите. Магическо място. Улица „Консервна“.
Оценка от Книжен Петър: 5 / 5
Други ревюта:
Книжен Петър 