„Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 2 книга)

Наполеон на бойното поле

   Когато започнаха да излизат книжките от поредицата „История на войните“, не ми беше трудно да реша дали да ги чета. Трудът, който е вложен в тях, ги прави достатъчно сериозни, за да бъдат четени и от запознати с тази материя. Аз не съм историк, но следя публикациите на доста популярния клуб „Военна история“. Винаги мога да обогатя знанията си с прочита на различни статии по въпроса, но тази поредица достатъчно добре и адекватно представя фактологията около провеждането на войните през различните периоди от човешката история. Вече споменах някои неща в ревюто към „Походът на Александър“ на Георги Марков, първата книга, затова няма да се разпростирам. Само ще спомена, че ужасно много ми допадат схемите и илюстрациите, които добре допълват основния текст и на човек не му остава нищо друго, освен да се потопи в историческите събития, променящи и до ден днешен посоката на развитие на отделните държави и човечеството като цяло. Не веднъж съм казвал, че войните повече отнемат, отколкото дават, но е истина и това – че военната индустрия е дала голям тласък в разработването на много неща, от които науката се е възползвала по най-добрия начин. Има я и лошата страна, това също не е за пренебрегване. В „Наполеон – възход и погром“ („Millenium“, 2015) са описани всички технически и тактически нововъведения, позволили на един мразен и обичан едновременно стратег и умел тактик като Императора да успява да надделява в почти всичките си битки на бойното поле. За слава или нещо друго, това може да каже единствено Наполеон, но така или иначе той вече е част от Историята и ние, хората от XXI век, можем само да проследим стъпките му, за да преценим доколко е бил прав да следва собствените си идеали.

   Битките на Наполеон са многобройни, но резултатът от тях почти винаги е един и същ – победа за императора. Може би затова за него се говори единствено с респект и уважение (особено историците и военните). Юлиян Недев тръгва именно в тази посока – да покаже силата френската армия под ръководството на Наполеон и неговите опоненти от многобройните коалиции, които задружно са се опитвали да го победят, в повечето случаи без успех.

   „Войните на революционна Франция за оцеляване изковават в огъня си най-силната армия в Европа. В битките на Войната на Втората коалиция изгрява звездата на Наполеон Бонапарт – човекът, който през следващите две десетилетия ще промени лицето на Стария континент завинаги. Десетилетия, които ще останат в историята по името Наполеонова ера.Кариерата на корсиканския артилерист започва от най-ниското ниво във военната йерархия, за да достигне до титлата император на Франция. Как става това? Наполеон е човек, градящ политическата си кариера върху военните си успехи подобно, а и вероятно, както много други, вдъхновен от легендарната фигура на Цезар. В момент, когато французите са силно притиснати, в Италия той извоюва победи, даващи им надежди за победа. Успява да запази репутацията си непокътната дори след неуспешната кампания в Египет и да стане Първи консул на републиката, поемайки върху себе си отговорността за военната ѝ защита. Той постига пълен обрат срещу Коалицията в битката при Меренго, където разгромява австрийците. Последвалият мир от Люневил през 1801 г. слага край на войната, макар и за кратко, а договорът с англичаните от Фонтенбло, подписан през 1802 г., осигурява спокойствието, нужно на новия господар на Франция да се подготви за серия от кампании, които ще изпишат името му със златни букви в световната история.“

   Недев изброява основните противници на Наполеон, изтъквайки най-важните им качества и недостатъци. По онова време никой не си е позволявал да влезе в битка сам срещу добре обучената и тактически грамотна армия на Франция, затова се е налагало различните държави да създават коалиции, за да се противопоставят по-успешно. От тези коалиции са изпъквали определени военачалници, които са имали собствени идеи как да пречупят дръзкия император. Гебхард Блюхер, от страна на Прусия; Михаил Кутузов, от страна на Русия; сър Артър Уесли, от страна на Британия и Йозеф Радецки, от страна на Австрия. Едни от важните показатели за надмощие на отделните държави са човешкия и финансов потенциал на противниците. Недев е изготвил хубава схема, която нагледно показва с какво разполагат те и до каква степен могат да се противопоставят на врага. Отделно е показано въоръжението и техническите им възможности. Подробностите ми се сториха адски интересни и занимателни, още повече че дават доста информация преди описанието на основните битки. Там са и тактическите формирования, организация на френската и на Коалицията армии.

   Разбира се, най-атрактивната част е свързана с основните битки: при Улм, при Аустерлиц, при Ейлау, при Фридланд, при Асперн-Еслинг (загубена от Наполеон), при Ваграм, при Бородино, битката на народите при Лайпциг (отново загуба) и емблематичната при Ватерло. Недев е сплел един доста мащабен гоблен, така да го кажа, на самите битки, с тактическите хитрости, важните решения на военачалниците, грешките и какво ли още не. Макар и малка по обем, книгата дава доста ясна представа за личността на Наполеон и уменията му на бойното поле.

   „Наполеон – възход и погром“ е достойна част от поредицата „История на войните“. Страхотно е, че авторите на това начинание са млади български историци, които издирват и систематизират по достъпен начин информация, която обикновено се среща в отделни статии или прекалено трудни за възприемане от по-широка аудитория мащабни трудове. Потенциалът на книжките наистина е голям.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5