„Измамата“ (Трилогия „Играта“ – книга 3) на Андерш де ла Моте

Екшън до дупка във финала на трилогията

1-0902051_b   Малко неща могат да увличат в една книга, а трилогията на Андерш де ла Моте използва доста начини, за да докаже, че в модерния свят винаги е интересно и се случват неща, които могат да превземат ума, оставяйки тялото да се движи по инерция или в доста случаи да бъде управлявано от вещ кукловод. Нещата вече са толкова сложни, че на човек му иде да захвърли всичко и да се нанесе в неоткриваема къщичка в гората. След „Играта“ и „Тръпката“, де ла Моте спринтира, за да постави точка на екшън историята си по добър и запомнящ се начин. „Измамата“ („Сиела“, 2015, с превод на Любомир Гиздов) обаче поставя и доста въпроси, на които не може лесно да се отговори дори на 1400 страници. Нашият свят действително е прекалено сложен и изобщо не е милостив към спокойния живот, който доста хора си мислят, че водят. Нещата са по-сложни и де ла Моте го показва в книгите си. Макар това да са просто екшън трилъри за забавление, съмнявам се никой да не се е замислял дали все пак не сме кукли на конци, участници в една игра на влиятелни и жестоки владетели на човешката съдба. Всеки иска да се забавлява и да му е широко около шията, но в един момент може да се появи възможност да действаш, за да спечелиш Играта (или поне да се опиташ да я спечелиш). Тогава просто трябва да взимаш решения и да се надяваш да си на прав път. Но винаги може да е и по-трудно. И винаги можем да се забъркаме в конспирации.

   Няма да се спирам на подробности от сюжета, защото самата книга е натъпкана с тях и ще ви трябва подходящ алгоритъм за разплитането им. 🙂 Хубавото тук е, че подходът на де ла Моте да бъде интригуващ, се запазва напълно и в „Измамата“. Самият HP не чака дълго, за да открие, че животът му ще става все по-труден оттук нататък. Ненадейно го арестуват по обвинение за организиране на атентат и той се озовава в ареста. Организаторите на Играта пък все още са само призрачни силуети, които не се дават лесно. Играта действително продължава, за щастие или нещастие на HP и сестра му Ребека. Налага се да се действа на няколко фронта, още повече че играчите се увеличават, а някои са доста опасни, понеже доста по-настойчиво се завират в личния живот на потърпевшите. Обаче докато на HP все още му пуши главата и непрестанно се завира там, където може да изскочи информация за разплитане на конспирацията срещу него, тайнствената Игра отново излиза с предложение.

   Въпреки, че и „Измамата“ също се оказа мой тип книга, видях доста „пресоляване“ на някои места. Най-хубавото обаче е, че тя дава доста информация за безкрайните възможности на Мрежата и че малко хора могат да разберат действителната ѝ сила. В информационния свят не можеш за се разхождаш по чорапи, въпреки че навсякъде има постлани червени килими и бутони за забавления. На един клик разстояние, както се казва. Въпросът е да направиш избор. Малко ми нагарча, че Андерш де ла Моте е започнал да пренебрегва характерите и особеностите на героите си, впускайки се по наклонената плоскост на екшъна, но мога да го преглътна без да се разстройвам особено. Тъй или иначе, трилогията се оказа доста свежа в сравнение с хилядите и хиляди шпионски истории, сякаш излети по калъп. Ако пък напише нещо друго, с удоволствие ще му гласувам доверие.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Приумици, Avramchika, Lammoth

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s