„Гавин и завръщането на магията“ на Джеймс Тредуел

Забравената магия се завръща

1-194011_b   Захванал съм се с приятната задача да прочета доста тийнейджърски и детски книги в жанра фентъзи и антиутопия. „Гавин и завръщането на магията“ („AMG Publishing“, 2015, с превод на Цветелина Тенекеджиева) влиза точно в тази категория. Макар да е по-непретенциозна, книгата на Джеймс Тредуел се вмъкна съвсем намясто сред по-ексклузивните си посестрими, прочетени от мен. Чете се доста бързичко, въпреки 550-те си страници, което предразполага към отморяване, за разлика от тези с добре разработените фентъзи светове и стотици герои. Това обаче изобщо не е пречка за разгръщането на една мистериозна история с някои елементи от различните жанрови вариации на фентъзито. На места си беше мудна и прекалено обяснителна, особено в диалозите, но е така, когато имаш за герои хлапета с развинтена или не достатъчно развинтена фантазия, което си е нормално, ако са расли в различна среда и възпитавани по различен начин. Такива са Гавин и Марина в романа.

   Гавин е обикновен по всички показатели за едно петнайсетгодишно момче, или поне така смятат родителите му. Той също се смята за такъв и върши всичко, което вършат и връстниците му. Но още от крехка възраст в сънищата му го посещава тайнствената госпожица Грей, която от време на време му показва все още неслучили се събития. Гавин го приема за нормално, докато не решава да сподели това с един от учителите си. Родителите му също не са особено щастливи, тъй като се налага да му обръщат повече внимание, а това съвсем не им е приоритет – самите те са с разнопосочни мнения по много от важните въпроси на живота.

   Повече симпатии Гавин има към леля си Гуен – странна особа, която е била чест гост у дома, но постепенно е загубила благоразположението на семейството, заради особените си интереси и „негативното“ влияние върху хлапето. По стечение на обстоятелствата, Гавин получава възможност да отиде при леля си за седмица, докато нещата улегнат, пък и най-сетне да може да проучи що за странен човек е тя. Само че той нито ще може да си почине от „обикновените“ хора, нито ще му стане по-леко на душата, особено когато се запознае с Марина.

   Нямах предварителни очаквания за тази книга, още повече че е предназначена за млади читатели. Хареса ми модела на постепенно навлизане в историята, без прикачените пикове в сюжета, които са способни да вкарат разочарованието в самия край. Тредуел е направил по-доброто – вмъкнал е паралелна история от средните векове, която трябва да изясни откъде идват повечето потенциални проблеми за хлапетата и странната леля. Има едно разтеглено във времето напрежение, което в един момент ми досади, но постепенно му свикнах и се оставих на героите да ме водят със своята малко флегматична скорост. Не мисля, че това е кой знае какъв негатив за романа, защото и аз съм бил млад, и аз съм попадал в това детско безвремие. Проблемите на хлапетата са от друг порядък, тъй че всичко е наред.

  Все пак си мисля, че книгата е достатъчно любопитна, за да се чете с удоволствие. Тук-там се появява по някой странен персонаж, като професорката с разхлопана дъска. 🙂 Пък и не обичам толкова безредния екшън, така че ми останаха предимно положителните емоции.

Оценка от Книжен Петър: 3.4 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s