„Недосегаемият“ на Джон Банвил

Историята на един шпионин

1-1234554   Бях сигурен, че няма да ми е лесно с Джон Банвил, още повече че прочетох един доста пространен материал за личността и творчеството му, преди да започна самата книга. Всъщност прехвърлих десетина страници за настройка и след няколко дни се почувствах готов да започна с четенето. Това се случи, защото още в самото начало осъзнах, че „Недосегаемият“ („Колибри“, 2015, с превод на Иглика Василева) няма нищо общо класическия шпионски роман. От една страна това ме разведри, защото имам неприятния навик да свързвам този жанр единствено с Джеймс Бонд, и дори да не се беше случило точно така, през цялото време щях да очаквам именно неговата мисъл, неговите действия, като само името щеше да е различно. Моментът на озарение дойде, когато Виктор Маскел, разказвачът и основен персонаж, започна да изтъква интелектуалния си потенциал, свързан с изкуството и съвсем свойски взе да „обикаля“ из философските школи и да реди психологически профили на познатите си през дългата си кариера на шпионин. Подробностите взеха да изникват отвсякъде и романът започна да се превръща в почти интелектуална главоблъсканица.

   Стилът на автора се оказа едновременно подреден и безреден. Подреден, защото Банвил оперира в една тематична рамка, от която не излиза до края на романа. Безреден, защото постоянно подскача назад-напред, за да разчепка определени ситуации от всички възможни страни. И в крайна сметка за мен не остана нищо друго като решение, освен да смъкна от нормалната си скорост на четене, за да не изгубя нишката – буквално се хванах за една и продължих. Мои си проблеми общо взето. Всъщност човек веднага би забелязал, че тук Банвил оперира с естетически инструменти, поставяйки своя герой Виктор Маскел извън опростенческото значение на определението шпионин (прототипът е реална личност). Той е прекалено сложен образ, като дори причината да приеме тази нелека задача крие някакви идеалистични подбуди, покрай политическите сътресения в първата половина на 20-и век. Идеологическите му въжделения намират благодатна почва в период на личностно израстване (оттогава е и осъзнатата му хомосексуалност) – привлекателността на марксистките идеи, влиянието на приятелския кръг, адреналина на младостта. Превръщането му в съветски шпионин е вид развлечение, нещо като повторно раждане, вид свобода, която му дава възможност да се почувства значим и едновременно с това да не ограничава интелектуалните си възможности и физическите нужди.

   „Недосегаемият“ е някакъв вид биография–изповед, но не точно. Малка проверка ми подсказа, че Банвил не се е придържал изцяло към фактологията (може би за лично удобство и в художествен план). Използван е образът на Антъни Блънт – вербуван агент, за когото сами може да прочетете през линка, който съм дал. Но независимо от всичко, романът се е получил достатъчно сносен, за да възбуди нечии апетити за шпионски истории (но такива ала Джеймс Бонд). В действителност на мен ми беше доста труден, което отдавам на особения стил на Банвил и интелектуалната му закалка от западен тип. Ако пък търсите „по-лесен“ Банвил, може да се спрете на Бенджамин Блак (Блек) и „Чернооката блондинка“. Това е роман за Филип Марлоу, написан от Банвил под псевдоним.

   За разлика от мен, някои колеги са писали доста подробно за тази книга. Вижте по-долу.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Аз чета, Момичетата от града, Skif.bg

Advertisements

One thought on “„Недосегаемият“ на Джон Банвил

  1. Pingback: „Безкрайностите“ на Джон Банвил | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s