„HOME, SWEET HOME!“ на Явор Цанев

Чужди светове

1-26180435   Измина известно време от четенето на последния сборник с разкази на Явор Цанев, но пък прочетох още доста хубави разкази на български автори. „HOME, SWEET HOME!“ („Гаяна“, 2015) е пъстра палитра от фантастични и фентъзи разкази, които ме изненадаха приятно с пъстротата на идеите си, макар че доста от тях имат повтаряща се тема – пришълците и чуждоземците. Досега от Явор Цанев съм чел основно хорър и чат-пат по някой разказ от друг жанр. Няма как да не похваля предишните му три сборника, прочетени от мен – „Слънчогледите“, „Странноприемницата“ и „Вино за мъртвите“. Което си е хубаво, няма как да му кажеш нещо друго. А от този сборник си харесах почти половината разкази, а част от останалите ми направиха силно впечатление.„Грешниците“ тук се броят на пръстите на едната ръка и просто няма смисъл да умувам толкова защо не са ми допаднали. Винаги се е случвало да има изключения, което показва и специфичния вкус на различните читатели. Важното е, че опознах и друга страна на Явор – умението му да пише фантастика. Лесно ще разберете кои са ме впечатлили, затова нека започнем от първия.

   Явор започва ударно с едноименния разказ „HOME, SWEET HOME!“. Мащабите са малки, но историята е голяма, както се казва в случая. Представете си прости къщички, като тази на корицата и малък организиран отряд, който каца на непозната планета, за да търси следи от живот. Всичко изглежда спокойно и нищо особено не се случва. Остава само най-смелият да проучи по-отблизо обстановката. Нещо като рай? Може би.

   „Златото на дракона“ е лек и приятен фентъзи разказ за двама нахакани търсачи на злато и една нещастна кравичка. Ако може нещо за ме развесели, то е един добре отрепетиран край с щипка хумор. Добре е да има изненади, иначе Явор Цанев няма да е Явор Цанев. 🙂

   „Пчелата“ и „Какво довлече“ са от типа „особен поглед“, както обичам да ги назовавам. И двата стъписват с обрата в историите си, като в първия това става постепенно и доста интригуващо. Намесен ли е чужд разум – нещата са почти невъзможни за осъзнаване от човешкия ум. Луд фен съм на трансформациите във фантастиката, а „Пчелата“ стабилно ме шашардиса с особения си поглед към тази тема. И двата ми харесаха много. Бих включил в тази компания и „Клоните и листата“, който не може да се сравни с прословутия първи, но затова пък акцентира върху нови три любими теми като мимикрията, еволюцията и суровата действителност на природните закони. Участието на пришълец само допълва добрия текст.

   „Снегът“ ми беше странен от началото до края, защото се хванах да търся идеята, от която е произлязъл. Не съм сигурен дали я открих, но със сигурност разказът ме заинтригува. Хареса ми заигравката с Четирите елемента (сещате се кои). Самият разказ „мирише“ на постапокалиптична трагедия – мисля, че сцената се разиграва в далечното бъдеще, когато температурна аномалия е превърнала Земята в снежна планета, на която снегът е враг, а синхронизирането на Четирите елемента – спасението.

   „Флог“ едва ли ще се превърне в любим за мен, но е забавен и допълва чудесно най-експлоатираната идея в сборника – пришълците. Само си представете планета като морава и двама щураци, които нямат много акъл, но въпреки това се заемат да разрешат една загадка.

   „Коледен боец“ напомня на Шотландски боец, нали? Приликата съвсем не е случайна. Алтернативните продължения също са ми любима тема,  а още повече, когато има щипка хумор. Ако има Дядо Коледа, то той може да е само Дънкан Маклауд! 😀

   „Когато снурсовете затрептят“ крие тайна, която може да се стори доста натрапчива на някои хора. Ама пък защо не? В основата на проблемите на галактиката е Допсог, въпреки получената присъда и наложените му ограничения, като например присъствие само в линейното време. Обаче, Космосът да ни е на помощ!, защото Допсог все още може да създава живот и го прави наистина добре.

   Ако сега не кажа, че „Телесните“ се бори за един от най-яките разкази на Явор Цанев, изобщо няма да си намеря място за спокойствие на тази земя. Неизвестна форма на живот иска да опознае по-отблизо телесните – нещо като атракцион за любители на екстремните изживявания. Тази ниско интелигентна купчина плът обаче си има своите особености и изживяванията могат да бъдат потенциално стряскащи. А колко много ми хареса, само аз си знам. Почти колкото „Пчелата“.

   „Море от мечове“ е епично фентъзи, само че без битки и армии. Трима мъже са се отправили на път, към разбулването на една легенда за море от мечове с магически възможности. Дали легендата е просто прекалено дълго задържала се измама или Морето наистина съществува? Отговорът се крие в самата легенда. Тук със сигурност пасувам, въпреки, че си личи добрия начин, по който е представена историята.

   „Оцеляващия“ е твърде екстравагантен, за да ми легне на сърцето, но е изпипан добре, като се има предвид, че авторът е перфекционист в работата си. Има изумително много варианти за представяне на историята в един разказ и тогава идва на помощ стилът на писане и опитът. Не е нужно да ви го представям, защото само ще ви объркам. Просто го пропускам.

   „Гостоприемност“ крие доста изненади, както почти всеки разказ дотук. Пришълците отново са на линия, като този път са спретнали великолепно тържество за посрещането на земните посланици. Всичко се развива чудесно, докато не стане въпрос за адаптацията. Не бих казал че е „върхът на сладоледа“, но е чудесен за култов виц сред астробиолозите. 😀

   „След апокалипсис“ е колкото сериозен, толкова и тайнствен. Известно е, че много процеси, засягащи пряко човечеството протичат встрани от приоритетите му. Обявяването на „краят на света“ може би вече изглежда като шега на фона на честата поява на съответните апокалиптични дати, но точно тази шеговитост може да ни изиграе номер. Има доста по-стряскащи и достоверни начини да се случи апокалипсис, причината за който се крие в нас. Разказът е хубав като идея, въпреки че самата тя не е нова.

   „Годеницата на варварина“ е кратък и в него не се извършват много действия, но все пак достатъчно, за да не мигне варварина цяла нощ. 😉

   В „Посланик на източния вятър“ един магьосник постепенно губи от магическите си възможности, но е на път да разбере нещо по-важно, а и да се сдобие с нова магия. Това е. Малък и спретнат разказ, типичен за стила на Явор Цанев.

   „Нещо между нас“ вкарва нов нюанс в отношенията на семейните двойки. Не, нищо толкова прозаично, колкото си представяте. Караници, дрязги или просто сърдения – ето на това са подложени нашите герои. Все има някаква причина, но дали е в тях, или… Това е една нова интерпретация на честите проблеми вкъщи. Как иначе разказът ще е в жанра фентъзи. 😉

   Как може да се докаже, че земята е кръгла? В „Драконите като доказателство“ това си е фасулска работа, стига да видим с очите си дракон, който притежава съвсем човешки страх. Много ми приятно ми стана от този разказ. С всеки следващ разбирам колко широко е полето на литературата, дори да става въпрос само за два жанра.

   „Гушкавите“ е страхотен като идея. Отново имаме изследователи на планети, които кацат и тръгват на разузнаване. Всичко е прекрасно, включително и местния вид, сполучливо наречен Гушкавите. Като че хората си имат приятна компания, но нещата не са толкова прости. Вълнуващ разказ, който допълва останалите на подобна тема.

   Ако нещо може да е особено неприятно, то е да си мечтаеш да работиш в сферата на клониране, а да те натресат за оператор на телепортали. В „Карък“ имаме точно такъв карък. Отваря и затваря вратата… и само това, като портиер. Все някакъв късмет трябва да дебне наблизо, но понеже героят си е карък, телепорталът със сигурност ще дефектира. И тъй като имаме карък, ще вземе да дефектира по наистина изненадващ начин, като за каръци. Аз обаче не съм чак такъв карък и попадам все по-често на готини разказчета. 🙂

   Да си таласъм в днешно време хич не е лесно – никой не вярва в теб, никой не се страхува, камо ли да те взима на сериозно. Трагедия! „Таласъмски неволи“ ни запознава точно с такова жалко същество, което се храни основно със страх, но такъв почти не се среща. Не се срещат вече и вампирите, че и драконите, защото са приели доста по-незавидни форми. А като знам, че разказите стават все по готини, не ми се иска да свършват.

   С „Последно желание“ завършва един прекрасен сборник, в който темите може да се повтарят тук-там, но резултатът е в богатството на идеите, въплътени в тях. А в този разказ героят е роботоид, отдаващ последна почит на възрастна жена, за която се е грижил с пълна отдаденост, както го могат само роботоидите. Няколко стиха продължават да изпълват схемите му, а той се опитва да им вдъхне смисъл, роботоидски смисъл.

   Все още съм под въздействието на сборника, което си е съвсем в реда на нещата – толкова си ги обичам, че с удоволствие отделих подобаващо време за представянето им. Колкото повече книги от „Колекция Дракус“ чета, толкова по-щастлив съм, че я започнах. А ме чакат още сборници, какво да ви кажа. 🙂

 1-29298488  Съвсем скоро излезе прекрасната новина, че идва юбилейно издание на първия сборник на Явор Цанев – „Избраникът“, публикуван преди цели 20 години. За почитателите си (а и за потенциалните нови) Явор е дал възможност на всеки да прочете безплатно електронната версия на сборника в платформата на Goodreads, но има и хартиено издание. Самите разкази са налични и в сборника „Странноприемницата“, за който вече съм писал в блога (виж линк в началото на ревюто), допълнени с още един куп по-нови.

   Това е, драги приятели и почитатели. Аз продължавам напред. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

My_Life, The dark corner

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s