„Птиците идват да умрат в Перу“ на Ромен Гари

Думите на живота

   Истината е, че когато се запознавам с нов автор, сякаш изпадам в безтегловност – нямам кой знае какви очаквания, все още не съм се адаптирал към стил и текст, „чист“ съм, като новороден, предприел дългото пътуване сред света на другите. Магията се заражда след това – наситена, илюзорна, или каквато може да предложи даден автор. С Ромен Гари не беше по-различно. Но виртуалното пространство вече се бе запълнило с думи като „вълшебен“, „изумителен“, „любим“, „невероятен“. И никой не чух да казва, че за да четеш Гари, ти трябва солидна подготовка – за да го усетиш, да го разбереш или нещо подобно. Какво почувствах когато започнах ли? Все едно единствено Гари е жив в този момент, а всички ние сме просто призраци, които запълват видимата вселена. Невероятно усещане, усещане за пропадане и извисяване едновременно. Светът започна да се пречупва само през неговите очи, защото ние сме вселената, която сам той създава. Изумително е! Затова и сборникът с разкази „Птиците идват да умрат в Перу“ („Леге Артис“, 2010, с превод на Зорница Китинска) придобива излъчването на ценност, която трябва да държиш до себе си, за да не престанеш да съществуваш, да не се стопиш като случайно възникнала илюзия. И въпреки че не навсякъде из разказите намираш подслон за душата си, можеш да си спокоен, че има какво да те осмисля като човек. Красиви, истински, адекватни на живота творения създава Гари. Думите на живота.

   При Ромен Гари героите са важни, доколкото възкресяват идеите му. Така ми се струваше през цялото време. Те могат да са самотници, около които светът е пълен с въпроси без отговор, превзети от изкуството ентусиасти и благородници, революционери от „тъмната страна“, политически активисти, жизнерадостни оптимисти, родени да бъдат показвани като карикатури на хора и какви ли не още. Гари е богат на образи с различна представа за заобикалящия ги свят. Те  оставят ярка следа в съзнанието на читателя, заради нетипични черти в характера си или твърде добре разпознаваема идентичност.

   Зарадвах се, че Гари не е еднотипен разказвач. Разказите му имат индивидуалност, дори понякога да разглеждат едни и същи теми. И, разбира се, изкуството. Разказите, в които става въпрос за изкуството и влиянието му върху човека, ми се сториха забележителни. Мога да отлича „Лютнята“, „Декаданс“, „Фалшификат“ и други подобни. Може би проявявам прекалено любопитство към тази тема, защото самият аз имам малко знания в тази посока. Но пък разбирам какви са били дяволите в живота на Гари, на когото са възлагали големи надежди, подтиквайки го към рисуване и музика. Сякаш с писането си е изкупвал някаква вина, нещо го е глождело в ранните години. Сигурно затова текстовете му притежават тази така желана от читателите откровеност и страст. Но случайности няма, защото всеки прочел „Птиците идват да умрат в Перу“, може да му гласува доверие веднъж завинаги. А Гари е писал много, та чак ми става неудобно да правя обобщения само от този сборник. Все пак имам представа, заради прочетените ревюта за негови книги.

    Признавам си, че повече ми хареса първата половина на сборника. Всъщност исках да пиша за всички, защото и с просто око се вижда пъстротата на идеи, сцени и герои, които няма как да се пренебрегнат, но истината е в самото четене, не в писането на анализи и впечатления. Поне с Гари е така. Мисля, че думите в началото на това ревю са достатъчни, за да осмислят и предадат всичко необходимо. Закъснях с четенето на Гари, но пък сега знам, че не съм сгрешил в избора си.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Кремена Михайлова в Goodreads, Момичетата от града