„Ами ако? България на три морета“ на Христо Раянов

Ееех, като я захванем приказката…

1-200583_b   В България се приказва по много и за всичко, въпреки че това не променя настоящата ситуация, особено когато става въпрос за недоволство. Това е вид спорт – за повдигане на самочувствието или точно обратното, както е в приказката за казана и българите в него. Такава ни е историята, такъв ни е народът. Това е. Може би някъде, в някое паралелно пространство, извън всякаква логика и въпреки естествената линия на времето, съществуват алтернативни вселени, в които всяко събитие се е развило по друг сценарий. Не, не е нещо сложно за възприемане, нито чак толкова шантаво, че да не може се обсъди на ракийка в кръчмата (то така и става обикновено). Само трябва да си зададете един почти философски въпрос: Ами ако…? Допълнете с каквото ви хрумне и се отпуснете, за да не ви пресекне въображението. Доста интересно се получава, нали? И понеже няма ограничения, които да спъват плавната мисъл, отговорите се оказват твърде интересни.

   Това се е опитал да направи и Христо Раянов в „Ами ако? България на три морета“ („Софтпрес“, 2016), заедно с един от най-известните ни карикатуристи – Христо Комарницки. И макар такава обширна тема („Ами ако…“) да не предлага ограничения, Раянов се е спрял на едни от най-невралгичните събития от нашата история, които са ни направили такива, каквито сме към ден днешен. Като се започне от геройските истории за Аспарух, който си харесал Балканите за „своя земя“, крайъгълната дата 9 септември 1944г., възникването на жълтата преса, социалните медии и какво ли още не от този тип, кандидатите за препрограмиране чет нямат. В действителност истинска промяна на миналото ни няма как да стане, но затова пък за мисълта и въображението пречки няма. Още от разказа „Телевизорът“ в „GRANTA България 5“ знам, че Раянов е способен да разшири перспективата към определени събития в историята ни по интересен начин, затова появата на тази книга изобщо не е изненадващо, дори е логично на фона на ширещата се страст по анализиране на последиците от решенията на известни исторически фигури и събития, променили посоката, в която се развива страната ни. В случая пародирането се оказва добър начин да осмислим историята от друг ъгъл, без да се налага да се лъже и маже, както се опитват да направят някои хора с власт и съответните възможности.

   В книгата има доста любопитни неща, но ще се спра на онези, които ми направиха по-силно впечатление. Пример е походът на Аспарух, който решил да удължи пътя си до центъра на Европа, вместо да остане на Балканите, както е в действителност. Може да си представите резултата: създаването на държава, повлияна предимно от бъдещите Германия, Италия, Франция и Великобритания, западно мислене и основна роля в моделирането на западните ценности. Не е ясно кой е щял да заеме овакантените земи „на изток от запада“, но какво ни пука, когато цъфтим и връзваме на територията на днешна Швейцария. 🙂

    Също така интересно би било да си представим една католическа, а не православна България, че жълтата преса е направила прощъпулника преди 100 години на наша територия, или пък наличието на социални мрежи през 680 година. Последното наистина заслужава да се прочете, не само заради това, че е забавно, ами и защото показва до каква степен се е изродило ползването им по предназначение.

   9 септември 1944 година? Ами ако нищо не се беше случило на тази дата? Тогава все още щяха да важат старите правила и почти сигурно щяхме да си имаме царство. Всъщност доста неща щяха да се развият по различен начин.

   Ами ако българите бяха най-древният народ; ами ако го нямаше Османското; ами ако друга държава ни беше освободила през 1878; ами ако „Хари Потър“ беше написан от български възрожденски автор… и така нататък, и така нататък. Въпросът „Ами ако…“ е просто вълшебен, ако става въпрос за алтернативна история. Добавим ли щипка хумор, получаваме страхотната книга на Христо Раянов.

   Ако трябва да кажа нещо за финал, то ще е само в положителна посока. „Ами ако? България на три морета“ е само 128 страници, но по съдържание и смисъл със сигурност надминава някои фентъзи поредици. Пък и става въпрос за „истините за българската народопсихопатия“, как да не му обърне внимание човек.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Аз чета, Writing is fun, Библиотеката

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s