„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров

Смъртта е във вятъра

1-200382_b   За тази книга с кървавочервена корица вече се водят люти спорове, а опитът за анализирането ѝ по всякакви критерии за качество може да изуми незапознатите (като мен) по въпроса за „менталните увреждания“ на българската литература. Всъщност такива няма, затова съм сложил тази неприятна диагноза в кавички. Все едно ние сме различните, а всички други са цъфнали и вързали. Съвсем разумно изчаках да спре малтретирането на поредната българска книга и намерих няколко часа за прочитането ѝ – защото ме привлича, защото усещам нейният призив към читателите, които са способни да я усетят. 

   „Аз още броя дните“ („Сиела“, 2016) е кървава, тъжна и носи отчаянието на притихналите от изнемога останали живи от тази не толкова далечна война. Те още броят дните, защото само това ги поддържа в равновесие и кара сърцата им да тупкат, докато спомените им ги пренасят неизменно в онези години на смърт, разрушения и всекидневни мълчаливи погребения. А когато ти поднесат книга, сякаш напоена с кръв, историята в нея те кара също да притихнеш сякаш за почит или от потрес. Усещането е за мъгла, за безсмислието на унищожителните конфликти, възникнали за да сеят омраза и нищо друго.

   Тази книга показва, че Георги Бърдаров никак не е случаен разказвач на истории. Писателят в нея е строг и убедителен, непримирим в опита си да вдъхне живот на смъртта, ако мога така да се изразя. Точно тук тази смърт е във вятъра, във всичко наоколо, сякаш читателят е поканен в нейния дом. Това е войната – грозна и мъчителна, въздействаща на едно първобитно ниво на разума, в което важат само пещерните закони. Документалната нишка събира вкупом цялата трагедия, а литературата вътре изгражда моделите на човешкото поведение по време на война, без да внася манипулативни нотки. Тази книга е силна с това, че не оперира с илюзии, а почти стихийно се разправя с човешките слабости, които всички ние носим от самото си рождение.

   Сараево – град, от който птиците са отлетели, сякаш природата е напуснала полесражението, за да остави човешкото безумие да се сражава само със себе си. Давор и Айда са символите, принесени в жертва на собствените ни низости, но не са единствени. Бърдаров им е подарил само няколко часа от сюжетното време, за да осъзнаем цялата им крехкост, но за сметка от това ни е предоставил спомените им – същинско море от мимолетни мигове, които обаче представят истинската страст към живота, неговата безценна същност.

   „Аз още броя дните“ наистина е кратка и изградена от редуващи се късове текст – няколко прескачащи се сюжетни линии, – но дори само тези по-малко от двеста страници са достатъчни, за да се получи добра сплав. Такива истории рядко имат щастлив край, а и нищо не го предполага, ако гледаме с разум на нещата. Бърдаров си е свършил добре работата.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Аз чета, още един блог за книги

Advertisements

2 thoughts on “„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров

  1. Pingback: „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров | Books are magic.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s