Истински апокалипсис
В реда на нещата е от време на време да се появяват такива книги – за борбата между хората и природата, за грешките и последствията, които един високоцивилизован вид оставя в наследство на децата и внуците си. Картината във „Водосрез“ („Сиела“, 2016, с превод на Елена Павлова) е апокалиптична, нездрава, рушаща устоите на градената с хилядолетия цивилизация. Това са остатъците от стихийното технологизиране на малката планета, късметлийски успяла да събере всички необходими елементи за развитието на интелигентен живот. Но, както обикновено се получава в един сблъсък между човека и природата, последната винаги излиза напред с едни гърди. Тук Бачигалупи е безпощаден, защото не обяснява излишно какво и защо се е случило (защото е пределно ясно), а директно навлиза сред хората и дълбае надълбоко в проблемите им. Това е някакъв вариант за начало на край на света, който познаваме, един доста правдив край – без пандемични вируси и извънземни нашествия, без страхотните ефекти като във филмите на „MARVEL“. Няма ги героите с необикновени способности, които да изскачат от някъде и да поведат битката срещу злото. Тук просто се оцелява по най-прагматичния начин – чрез насилие, съперничество, хитрост или просто просене, и единствените думи, които имат някакво значение са „питейна вода“. Така че нека оставим небивалиците и се пренесем в света, който действително ни очаква.
Въпреки че по стара западна традиция действието се развива на територията на САЩ, проблемите в романа са общочовешки. В този случай най-мощната държава се е разпаднала на съставните си части, които водят кървава битка за водните запаси. На някои места не е толкова зле, но в щатите с пустинен и полупустинен климат войната е безмилостно жестока. Самият Тексас най-сетне е независим – по някаква странна ирония, съдба или просто случайност. Сега жителите му са оставени на произвола на съдбата, без никаква вода и… подложени на поголовно изтребление. Все ми се струва, че Бачигалупи е вплел някакви свои си настроения и виждания за тази част от САЩ. Вярвам, че това е направило много силно впечатление и на самите тексасци.
Ако обърнем внимание на бедствията, които се случват в САЩ през последните години, основно заради климатичните промени, никой няма да посмее да се усмихва докато чете тази книга. Бачигалупи просто е приел мрачните прогнози и се е постарал да не е манипулативен докато излага фактите. Ако съм написал, че това е фантастика, то е просто жанрово определение, но в книгата на малко места ще видите своеволия от автора. Това ми напомня на потресаващата документално-прогностична книга-лекция „Състояние на страх“ на Майкъл Крайтън , която преди години беше тотално пренебрегната от феновете му, заради сериозния си текст и вплетените в нея необичайни идеи. Всъщност тя почти не се припокриваше с тогавашните мнения за състоянието на планетата и какво е нужно да се направи, как да се реагира по-адекватно. Аз си мисля, че каквито ѝ да е, идеите винаги са от полза. И „Водосрез“ сякаш е принудена да бъде просто колелце в развлекателната индустрия. Това си е бизнес, както се казва, и трябва да има приходи, но на никой няма да му е смешно и забавно в близките години.
Не разкрих много от сюжета, но повече за него може да прочетете при колегите. Дал съм линкове в края на ревюто. Когато ми попадне книга с подобна тематика, за мен по-важното е да акцентирам върху сериозното и чак на едно от последните места да налапам въдицата на приключенията. „Водосрез“ ми се видя наистина сериозна, а и така я прочетох. Няколко дни се чудих как точно да изглежда ревюто ми за нея, и накрая избрах този вариант. Да, има го моментът с недоверието към свободата на изразяване в прогностичните книги, и не на последно място спекулирането с определени теми, но е пределно видно, че „Водосрез“ няма да е глас в пустиня, защото прави много добро впечатление.
Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5
Други ревюта:
Книголандия, Shadow Dance, Приумици, LoveBigBooks и едно заслужаващо внимание интервю с Бачигалупи в Аз чета
Книжен Петър 