„Бруклин“ на Колм Тойбин

Кръстопътищата на живота

1-200648_b   Подскачането из жанровете може да е много ободряващо за ума. Случва ми се често и гледам да се настроя подобаващо за поредната книга. „Бруклин“ („ICU“, с превод на Бистра Андреева) ме завари точно в такава ситуация, когато в главата ми витаеха повече хорър и фантастични сюжети. Реалността се беше сгушила в един ъгъл, очаквайки да ѝ обърна внимание. Затова и книгата на Колм Тойбин се вля в мен като свежа глътка, сякаш очаквана от години. Животът, пътуването и изпитанията, на които е подложена ирландката Ейлиш Лейси, направиха необходимото, за да премина моста на промяната. 

   В действителност „Бруклин“ е скромна  и тиха книга. Тойбин се е постарал да внесе подходяща атмосфера, а бавно течащото действие предполага по-дълбоко навлизане в историята от читателя. Но ако не сте готови да изоставите напрежението и насилствено обогатените сюжети на драмите и приключенията от предишните прочетени книги, трудно ще забележите смисъл в тази леко монотонна история. Отместете настрана стихийността за нещо по-спокойно и реалистично, което може дави накара влезете в тона на Ейлиш и нейната деликатност.

   50-те. Следвоенните години протичат в обновяване и намиране на нови предизвикателства. Ирландската колония в САЩ расте с удивителни темпове, като дори в някои части е превзела цели квартали. Така е и с италианците. Скромната и добродушна Ейлиш живее със семейството си в Ирландия, очаквайки нещо в живота ѝ да се промени. Това не е лесна работа на място като това – народ, вперил поглед към огромната и пълна с перспективи Америка. За нея възможността да изкара малко пари в бакалията на своенравната Кели е едно добро начало, но не съвсем достатъчно да потуши грубо избутаните в ъгъла напиращи желания за повече свобода и добри перспективи. Изневиделица се появява възможността да замине и тя не я пропуска. Америка я чака с отворени обятия и нова работа, осигурена от добрия отец Флъд. Но дали тази непозната страна може да замести родния дом? Може би приятелството, вечерните обучителни курсове за повишаване на квалификацията или любовта, от която толкова много се нуждае.

   Може би просто обикновена сантиментална история, или пък деликатна проза за млади момичета стои в основата на „Бруклин“? Ако нещо прозира тук, то е усещането за истинския живот, този на постоянните промени и трудните решения. Животът на Ейлиш е изтъкан от дребни препятствия, които тя охотно преодолява, стъпила несигурно на земята. Трудностите ги има, за да се преодоляват, както се казва. Но Тойбин не подсказва нищо на читателя, за да го насочи към правилния път. Така образът на Ейлиш става притегателен и ценен за сюжета. Следвах я като сянка и дотолкова се прилепих към нея, че започнах да я опознавам истински. А Тойбин я е обрисувал толкова добре, че именно това се оказа разковничето за разбирането на книгата. Тук общата картина не е толкова важна, макар да има много препратки към нея. Целта е да стигнем до голямото изпитание заедно с Ейлиш, да освободим емоционалните си резерви, подхранвайки се от чувствата ѝ.

   Не знам дали такава книга ще допадне на много хора, но знам, че в нея са скрити неща, които почти всички искат да разберат. Тиха книга като „Бруклин“ може да ви направи наистина проницателни и естествени. Повярвайте ми, този живот има много начини да се изживее, но малко са истински живителните и предопределящи щастието ни. По-добре да не се самозалъгваме.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта: На по книга, две, Претрупаното книжно рафтче, Изумен

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s