По следите на приключенеца Майкъл Рокфелер
Бях абсолютно убеден, че тази книга ще ми хареса. Това, което най-много ме впечатли, беше непримиримостта на Хофман и дълбочината на изводите, до които достига с една посвоему безупречна логика, поставена в центъра на книгата като непомръдваща скала. „Дивашка жътва“ („Ерове“, 2016, с превод на Йордан Тодоров) се оказа доста впечатляващо изследване, напълно адекватно на сериозните трудове на големите изследователи и пътешественици. В добавка към хвалбите ми, бих добавил и потреса си от адското насищане с фактология и подробности за живота на асматите и техните вярвания. Да обясниш нещо почти неразбираемо от гледна точка на западното мислене е достойно за аплодисменти, а Хофман е изградил цяла философия за племената, населяващи Папуа Нова Гвинея.
В основата на тази книга стои загадката с изчезването на Майкъл Рокфелер – правнук на същия онзи Рокфелер, заради когото САЩ е придобила статут на „страна на неограничените възможности“. Макар забогатяването на онзи тип да се смята от самите американци за есенцията на трудолюбието и начало на изграждането на страната, каквато я познаваме днес, за мен Рокфелер е стъпвал буквално върху труповете на работниците си, за да натрупа колосалното си богатство. По този начин наследниците му получават всичко необходимо да се почувстват на върха на света още от самото си раждане. За тях бизнесът и политиката са на първо място, като след това идва възможността да си подсладят живота с някакво иновативно хоби, предимно за ограничаване на скуката и в добавка към имиджа. Точно така е постъпил бащата на Майкъл – Нелсън Рокфелер, тогавашен губернатор на Ню Йорк, чийто интерес към примитивното изкуство се превръща в обсебеност, предадена много успешно и на сина му.
И стигаме до същината и самата темата на книгата: пътуването на двайсет и тригодишния Майкъл Рокфелер и тайнственото му изчезване насред Нова Гвинея през 1961 година, в опит да изследва живота и навиците на местните асмати, като междувременно се сдобие с така ценните за музея на баща му предмети на примитивното изкуство. Но, както се казва, трудно можеш да оцениш правилно истински ценното, ако имаш неограничено количество пари, с които да купиш каквото си поискаш. За Майкъл е било най-лесно да придобива, без да вниква в същината на нещата, без да знае в какво блато нагазва. Културата на асматите се оказва уравнение с много неизвестни, от което изскачат непредвидени проблеми. Точно там се крие разковничето в изчезването на Майкъл – дали просто не се е удавил или е послужил за храна в един от основополагащите ритуали на канибалското племе, свързан с културната им идентичност.
Това, с което се сблъсква Хофман, следвайки стъпките на Майкъл Рокфелер, е колкото изненадващо, толкова и предвидимо. Изминали са достатъчно години, за да се усети промяната в мисленето на вече „модерните“ асмати (изразяващо се най-вече в наличието на шорти и тениски 😀 ). Но да се изкопчи информация от бившите канибали (вече примерни католици), се оказва страшно трудно. Трудно е да забравиш света на „истинските“ духове, отмъщенията и ритуалното разфасоване на хора. Какво искат да скрият от Хофман и защо помнят по име Майкъл Рокфелер?
В „Дивашка жътва“ се разкриват много взаимовръзки, изключително важни за намирането на истината. Да вярваме ли на Хофман и неговата логика? Мисля, че с данните, които излага пред нас, можем да му се доверим. Той започва книгата си именно с най-нелицеприятното – самият чудовищен ритуал и смъртта на Майкъл. Ако може да изтърпите психически тази част, знайте, че ви очаква едно наистина дивашко приключение, което си заслужава от първата до последната страница.
Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5
Други ревюта:
Книголандия, още един блог за книги, Претрупаното книжно рафтче
Книжен Петър 