„Заведи ме вкъщи“ на Михаил Вешим

Мечтаният дом на хлапето

1-190632_b   До този момент не бях чел книга на Вешим, въпреки че той е достатъчно известен, за да му се обърне подобаващо внимание. Изненадващо или не, първата прочетена от мен негова книга се оказа детска. Просто посегнах към рафта с книги и извадих първата ми попаднала – „Заведи ме вкъщи“ („Сиела“, 2014). Още преди да се усетя я преполових, а не след дълго я прочетох цялата – все пак е под сто страници и е изпъстрена с илюстрациите на Дамян Дамянов. Оказа се доста любопитна като сюжет и ме накара да се замисля сериозно. Направи ми впечатление, че масово не се харесва, което си има и своето логично обяснение: казва истината за заобикалящия ни свят, и то от гледната точка на десетгодишно сираче. А и е подходяща за деца, което е проблем за нас, възрастните.

   Героят е момченце, което си няма родители и расте заедно с приятелчетата си в дом за деца в неравностойно положение. Остава съвсем малко до Коледа и, като при сигнал за тревога, цялата страна се разшумява колко хубаво би било и тези деца да почувстват празника като всички останали. Децата си имат любимо шоу по телевизията и с радост научават, че популярният му водещ ще им гостува. Малкият Християн е избран да участва в следващото предаване, което за него е от изключително важно значение. Той има определени представи за нещата, изградени главно от телевизията и малкото му обкръжение. Но още щом застава пред камерите, радостта и вълнението му стихват. Като че всички хора се правят на такива, каквито не са и плуват в безкрайно море от фалш и лъжи. Ян попада сред лъжливи реклами, лъжливи хора, лъжливи ситуации и лъжливи мечти. Самият той вече няма за какво да мечтае, защото любимите му професии изискват да си манипулативен или бездеен и търпящ своеволията на началниците си. Изводът му е, че прекалено много хора са в неравностойно положение. А мечтата? Мечтата му вече е да бъде равностоен, за да е щастлив. Нищо друго.

   Вешим ме изненада, наистина. Сигурно по същия начин са се почувствали и всички, прочели „Заведи ме вкъщи“. Случващото се в тази книга е смущаващо и отрезвяващо. Знаем, че така стоят нещата, но се боим да направим правилните заключения, да помислим над проблемите, които никой не желае да разреши, защото не му е работа, или пък просто защото е ужасно трудно. Вешим ни е предал с тази книга. Никога няма да я харесаме, защото не прилича на приказка, нито на останалите истории, предназначени за деца. Да я предоставим на дете за прочит? Никога! Искаме да продължаваме да сме фалшиви и да изграждаме свят на изкуствени мечти, в който неравностойните са слабите брънки в машината и можем да ги ползваме като баласт за щастието и кариерата си. Искаме и децата ни да са като нас, защото… така ни се иска.

   Не ми се иска да харесам тази книга. Обаче много добре знам какво се опитва да каже Вешим чрез нея.

Фалшива оценка от Книжен Петър: 3 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s