„Гълъбът“ на Патрик Зюскинд

Самотникът на Зюскинд

 1-9789543301379  Ако сте чели „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд, със сигурност ще очаквате отново да ви изненада, втрещи или дори погнуси чрез други подобни романи, защото този автор просто не може да бъде сравняван с никой друг. Когато стане въпрос за Зюскинд, нормалната реакция е да се посочи точно това негово произведение. „Гълъбът“ („Унискорп“, 2008, с превод на Юлия Ковачева) обаче няма онази сила на най-известното му произведение, макар да се занимава със същата проблематика. Още от самото начало Зюскинд дава да се разбере, че в това кратко произведение мащабите ще са малки, направо „схлупени“ (май това е най-точното определение). Но пък не може да се пренебрегне факта, че и тук става въпрос за особени сензорни възприятия. Може да се каже, че възприемането на реалността, според основните човешки норми на поведение, може да варира в зависимост от това до каква степен индивида е „привикнал“ към даденостите, които, съвсем не изненадващо, всеки човек се стреми да приеме за норма още от самото си раждане. Всяко отклонение от нормата може да се приеме за проблематично от околните и съответно да им повлияе, до известна степен, негативно. Така нареченото „неадекватно“ поведение може да е причинено от психично неразположение или да е признак на болестно състояние. Точно в този лабиринт от усещания се лута и Жонатан Ноел.

   Жонатан Ноел живее под наем в мансарда, която скоро смята да закупи със спестените пари от работата като портиер в парижка банка. Живее самотно и има цел в живота, което си е в реда на нещата. Един ден в жилището му попада гълъб, към който той проявява силно отвращение, дори ужас. Онова, което се „прожектира“ в ума му, докато наблюдава безвредната животинка, го променя напълно. Ситуацията е наистина странна, защото Жонатан не реагира по „нормален“ начин, а интерпретира случката като животозастрашаваща опасност. През ума му минават низ от „логични“ заключения (както самият той си представя последствията), водещи единствено до някакъв своеобразен личен Армагедон. В резултат на случката настъпва тотално объркване в психиката му. Направо съм сигурен, че такъв случай на душевно разтройство би бил доста интересен за някой психиатър.

   Героят на Зюскинд в „Гълъбът“ има психосоматично заболяване, което отключва цяла палитра от фобии, граничещи с абсурда. Ако човек погледне трезво на нещата, историята в книгата е слаба и безидейна, дори срамна за автора, успял да напише „Парфюмът“. Каква идея всъщност стои зад романа? Тук съвсем определено имаме своеобразен психосоматичен хорър, който изследва подробно реакциите на героя в стресови ситуации. При това положение е съвсем естествено драмата да се развива в главата му, игнорирайки по този начин дори самия читател. Затова никак не бих се учудил, ако на четящия му стане скучно (аз съвсем определено го почувствах).

   Ако се интересувате от психология, може и да намерите малко материал за докторантурата си. Самият Зюскинд съвсем явно е пренебрегнал литературната страна на произведението си, изстисквайки от историята само есенцията на проблема, който е искал да предложи на читателите си. Ако просто искате да се забавлявате, трудно ще се получи с „Гълъбът“. Лично аз мога доста да се заинтригувам от подобни истории, но все пак си има някакви приети норми в литературата, които не бива да се прескачат с лека ръка.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Advertisements

One thought on “„Гълъбът“ на Патрик Зюскинд

  1. Pingback: „Контрабасът“ на Патрик Зюскинд | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s